Три дни по-късно Талия стъпи на крака, колкото и да я болеше.
— Няма да се свирам тук и да чакам кога ще ни пленят — сподели тя с Лилис. — Знаеш ли още някакъв път към града?
— Днес е хид, средзимният ден — сгуши глава момичето. — Най-лошият в годината.
Талия не обръщаше внимание на суеверията, но напомнянето обезсърчи и нея.
Лилис сметна, че си струва да опитат през един-два от забравените тунели на контрабандистите. Само си загубиха времето. И на двете места имаше стражници на Игър. А и Талия бързо се увери, че кракът я боли при дълго ходене.
Щом мина полунощ, двете са запътиха обратно, но отдалеч видяха оранжево зарево, скоро чуха и глухия рев на огъня. Талия закуцука натам. Едно дете изтича покрай нея и се изплю в краката й. Старица ги прокле от вратата на бърлогата си и направи знак за пропъждане. За разлика от Талия хлуните се съобразяваха с всевъзможни суеверия… и Игър избра точно този ден за палежа.
Хлуни с насочени копия отведоха жената и момичето до стаичката, на всяка крачка някой плюеше по тях или ги обиждаше. Пред вратата върху куртката на Лилис шляпна медуза, мухлясал плод остави лигава следа в косата на Талия. Вътре не завариха нито Мендарк, нито Беренет. Почистиха се, колкото можаха, и Лилис си легна. Талия се уви в одеяло и седна да чака. По никое време се събуди, раздрусана от Мендарк.
— Малко по-рано имаше пожар — започна той настръхнал.
— Видях го. Големи ли са щетите?
— Доста сериозни… но това беше само предупреждение! Хлуните са пощурели от страх. Игър знае, че сме тук.
Той сучеше рехавата си брадица между пръстите.
— Сигурен ли си?
— Убеден съм! Заплашва да изгори целия пристанищен град, ако не ни предадат.
— Може би блъфира. Как ще познае, че наистина сме тук?
— Игър винаги изпълнява заканите си.
— А какъв е отговорът на хлуните?
— Разбира се, те отричат, че изобщо са ни виждали през живота си. И на свой ред заплашват да отмъстят, като опожарят цял Туркад.
— Биха ли го сторили?
— О, те нямат милост. Но на тяхно място щях първо да обмисля по-лесните решения. Сега съм безполезен за тях, по-добре да ме предадат и да се върнат към привичния си живот. Побързай да намериш някакъв изход оттук, иначе е свършено с нас.
Същата нощ отново я събудиха гласове пред вратата.
Мендарк разговаряше учудващо смирено с някой хлун.
— Моля те… Само още няколко дни.
— Не! — изкряка хлунът като гъсок. — И нашата участ виси на косъм.
— Но — сниши глас Мендарк — ако предложа по-добра отплата за тези неудобства…
Всичко притихна и тя се зачуди къде ли са отишли. После чу приглушен звън на метял и хлунът пак закряка.
— Ще гледам да ги убедя. Искаме да ти помогнем, но не знаем как ще постъпи Игър. Не бива да рискуваме града си дори заради всичкото злато в твоите сандъци.
— Колко?… — Мендарк осъзна, че крещи, и зашепна: — Колко време ни давате?
— Още три дни. Ако дотогава не уредите нещо, нямаме избор — ще ви изхвърлим на улиците.
— Три дни! — омърлушено промълви Мендарк.
Талия полека смъкна ранения си крак от хамака. Болеше непоносимо. Нямаше надежда, но трябваше да опита за последен път.
10. Бойният устав
Долода се върна нагоре по шахтата. Опърпаната й роба се бе просмукала с вода. Игър чакаше на етажа над подземието, където се бе стоварила кабината, и надничаше в мрака.
— Вратата долу е заклещена — промълви треперещата Долода. — Опитват се да я освободят.
— А Мендарк? — попита Игър заплашително.
— Измъкна се! — Вестоноската се поклони толкова ниско, че косата й помете пода. — Има таен проход. Двама са се удавили, другите са избягали.
Игър вдигна юмрук, тя се стрелна встрани, но налетя на Вартила, която я фрасна по ухото с тоягата си.
— Лоши вести! — сопна се предводителката на уелмите.
Мейгрейт очакваше Игър да я скастри, но той замълча. Тогава хвана момичето за рамото, искаше да направи нещо за порязаното ухо. Долода отдръпна глава в очакване на ново наказание.
— Стой мирно! — подвикна й Мейгрейт и тя се смръзна.
Май че главата й бе замътена от удара, но щом погледът й се проясни, вестоноската настоя, че трябва да се върне на поста си.
Игър слезе по шахтата в подземието. Скоро се върна, обзет от ледена ярост.
— Няма ги! — беснееше той. — Прикрит тунел, който не успяхме да намерим. Гадателите ще си платят за това!
— Уверена съм, че са направили всичко по силите си — тихо вметна Мейгрейт.
След като откриха магическото подобие на Мендарк, Игър изпадна в неистов гняв, на какъвто не й се искаше отново да става свидетел.
— Но не достатъчно! — отсече той.
Притесненията й се засилиха с всеки миг. Какво си навлече сама?
— Игър — започна, отново подтичвайки до него, — отнесе се твърде сурово с онази вестоноска. Нима тя…
— Тя знае наизуст бойния устав! — прекъсна я рязко той. — Четат им го всяка седмица. Успееш ли, получаваш награда! Провалиш ли се, получаваш наказание! Каква по-добра справедливост от тази?
— Но в какво се е провалила?
— Донесе лоши вести. Цялата й група ме подведе и всички ще пострадат. Следващия път ще са по- усърдни.
Върнаха се в твърдината чак сутринта. Изтощената Мейгрейт се просна на един диван, Игър крачеше напред-назад. Въпреки усилията си не можа да проследи пътя, по който му се изплъзна Мендарк.
— Къде ли се е потулил? — избълва внезапно. — Възможно ли е вече да е напуснал Туркад?
— Не ми се вярва — отвърна Зарет, зает да приглажда сплетените си бакенбарди. — Макар че… може и да е скрил някъде малък кораб.
— Провери! — избухна Игър. — На свобода ли е? По суша или по море е избягал? Или още е тук, сврян някъде в бордеите… или пък в
Последните думи Игър произнесе със злобна закачливост, защото и помощникът му беше от народа на хлуните.
— Моят съвет няма да е безпристрастен — невъзмутимо отвърна Зарет. — Но трябва да знаеш, че ние, хлуните, винаги полагаме грижи да се опазим от огъня — най-страшния ни враг. Но в пристанищния град може и да не се справят с пожара, тогава целият Туркад ще бъде изравнен със земята.
— Да, един развилнял се пожар ще го унищожи — призна Игър. — Ще изпратя хора и в пристанищния град, и при онзи изрод Скаурси, за да ласкаят и заплашват. Ще го намерим!
— Фейеламор е болна — спомни си Мейгрейт пренебрегнатия дълг. — Трябва да отида при нея.
— Добре си се сетила. — Игър нареди на двама уелми да я придружат нагоре по стълбите. — Не й позволявай да умре. Мога да почерпя много знания от нея.
