„Що за книга? Какво е написано в нея за нас?“
Мейгрейт настръхна от любопитство. От какво ли се бояха толкова?
„Не мога… не можах да я разчета — призна Фейеламор. — Но и самите писмена ми вдъхват ужас. Напомниха ми за…“
„Не по мисловната връзка!“ — скастри я вторият глас.
Гласовете на Еламай и Гетрен заглъхнаха. Като че фейлемите обсъждаха какво да правят.
„Фейеламор, прибери книгата на най-безопасното място. Защити я с най-могъщата си илюзия. Не ни излагай на тази опасност.“
„Книгата я няма, Еламай. Изтървах я в Хависард и…“
„И?“ — подкани гласът смразяващо.
„Сега е в ръцете на Мендарк“ — изплака Фейеламор.
Отекна беззвучно проклятие. После глас, студен като лед, нареди:
„Чуй нашите заповеди. Не прави нищо, за да не стане бедата по-голяма. Изчакай ни.“
39.
Евенил
Фейеламор седеше разплакана на тревата.
— Най-черният ден в моя живот — промълви тя, когато сълзите пресъхнаха. — Да ме оскърбят така собствените ми сънародници. Това е непоносимо.
Не помръднаха още дълго, но накрая тя се изправи.
— Трябва да отида пак в Хависард.
— Каниш се да нарушиш техните заповеди? — Мейгрейт смяташе, че не я засяга, но й бе станало интересно.
— Те са толкова далеч — оправда се господарката й. — И не знаят това, което ми е известно. Длъжна съм да взема книгата. И то веднага!
Тя започна да пуска различни вещи в раницата си.
— Ако и Мендарк се е възползвал от портала, може да е на петстотин левги оттам — каза Мейгрейт.
Тя приготви храна, нож, светлик и всички необходими дреболии, които Фейеламор сигурно би забравила.
— Едва ли! Поначало не ми се вярва, че е проникнал през портал. Сигурно е вътре или близо до крепостта, а книгата е у него. Върни ме там!
— Да те върна ли? Но как?
— Що за глупачка си! През портала!
— Това е моят портал — тихо напомни Мейгрейт. — Не знам дали ще се задейства за тебе.
— Наблюдавах те. И видях колко лесно ти беше. — Фейеламор потръпна, като че се боеше от способностите или скритите й заложби. — Знам, че ти е по силите да го направиш за мен. Длъжна си.
Мейгрейт дори не помисли да възрази. Без да се бавят, тръгваха към края на долината и каменните игли. Фейеламор се вмъкна между тях.
В съзнанието на Мейгрейт се наместиха и неувереност, и твърде противоречиви чувства. Не искаше Фейеламор да припарва до нейния скъпоценен портал. Мразеше я, желаеше й да загине при прехвърлянето. Но дългът да се погрижи за нея надделяваше.
Фейеламор се съсредоточи, Мейгрейт отвори портала и се опита да извика представата за библиотеката в Хависард. Но нейната господарка тутакси й отне контрола на прехвърлянето и изчезна със силен гръм от разместения въздух.
Мейгрейт позяпа опустялата пролука между камъните. Заболя я главата. Изобщо не се бе подготвила добре, а Фейеламор вече я нямаше. Дори не бяха поговорили за всевъзможни подробности. Как ще се върне Фейеламор в долината? Какво да прави самата Мейгрейт, ако фейлемите дойдат, а Фейеламор изобщо не се появи?
Чакаше неотлъчно два дни при пещерата. Веднъж й се стори, че нейната господарка прави опити да се прехвърли. Мейгрейт стори всичко по силите си, но порталът не се отвори. Фейеламор не се върна.
Не издържаше повече на глада. Смъкна се с патериците до бивака. Напълни раницата си, върна се и пак се помъчи да отвори портала, за да отиде в Хависард. Този път успя с лекота, но изобщо не откри Хависард. Фейеламор се бе постарала тя да не я последва.
Изостави портала и се зае да подготви долината за пристигането на фейлемите. Дотогава имаше месеци, сигурно щяха да пристигнат чак към края на есента, но ако наброяваха стотици, с какво щяха да се хранят и къде щяха да се подслонят? А Мейгрейт бездруго се стремеше да бъде постоянно заета с нещо.
Фейеламор се озова в библиотеката на Хависард след преход, който не би повторила за нищо на света. Струваше й се, че порталът е целият в бодли. Творението на Мейгрейт сякаш също искаше да я тормози.
Щом се хлъзна на лакти по прашния под, тя си спомни как книгата бе паднала от торбата й. Не можеше да сбърка и следите на Мендарк, който бе отишъл да я вдигне. Виждаше отстрани и отпечатъците от подметките на Мейгрейт, която бе внимавала да не заличи неговите. Фейеламор й се възхити за благоразумието, но и едновременно я проклетиса.
Тръгна по криволичещата диря на Мендарк. Денят се влачеше тягостно, тя обаче не си позволи небрежност, да не би той да е скрил нещо някъде. Долови следите му и там, където Мейгрейт ги бе загубила, но й бяха нужни много часове, преди да стигне до мазния тунел.
Тя също пропълзя надолу с надеждата да го намери заклещен в края или мъртъв от падането върху скалите. Предвидливо взе и ножа, забиваше го в стените, за да спира хлъзгането си.
Долу се натъкна на люк, от който бяха останали пантите и две изгнили парчета от дъски. Не можеше да продължи нататък — пръстенът на Ялкара бе дал шанс на Мендарк да се измъкне, но за нея наложената над Хависард защита оставаше непроницаема.
През прозрачната преграда различаваше ясно трънливия гъсталак долу и попадналото в него тяло на Мендарк. Ръката му шавна —
За нея храстите все едно бяха върху тъмната страна на луната. Капанът на Хависард я държеше още по-здраво, отколкото шиповете него. Послужи си с всяка сила, която владееше, но защитата не я пропусна.
Със следващия изгрев на слънцето забеляза хора, които неуморно изсичаха храстите и напредваха към Мендарк. Тя се напрягаше да премине, докато не побесня и от нея във всички посоки се пръскаха кошмарни илюзии. Тунелът за отпадъци започна да се гърчи като черво на някакъв дракон.
Само че не можа да я избълва навън. „Ако не се укротя, ще се погубя.“ Гледаше как Талия и огромен войник стигат до безволно проснатия Мендарк и го отнасят.
Тя запълзя нагоре, като на всяка педя забиваше ножа си в стените. Затътри се до библиотеката и с най-неимоверното усилие на волята в целия си живот принуди портала да се отвори.
Не си го представяше такъв. Пред нея се откри влажна, капеща, почти жива тръба, сякаш я очакваше отворената уста на гигантска змия, от чието небце се стичаше киселина. Проходът изригна лютиви, вонящи на гнило изпарения край нея. Нямаше друг изход.
Фейеламор стисна клепачи, наведе се и някак се промуши в разтърсващия се тунел. Не се надяваше, че ще излезе от него.
— Отнеси ме при книгата на Мендарк! — нададе вой тя.
Порталът изръмжа и я запрати в забравата, но преди да бъде погълната от абсолютния мрак, тя усети как Мейгрейт се мъчи да я върне в долината.
Не успя. Порталът се сгърчи и я хвърли в нищото.
Фейеламор не се бе върнала от Хависард. Колкото и да се радваше на чувството, че се е освободила и
