собственото й безпокойство набираше сила.
— Е, значи нямаш нужда от мен! — сопна му се тя. — Осмелявам да предположа, че Готрайм ще ти се стори затънтена дупка, а като Чантед ти предлага толкова радости. Сигурно вече се вижда като следващия наставник на школата.
Той се стресна.
— Говориш щуротии…
Но копнежът пролича за миг в очите му. „Ще ме зареже заради Чантед! Омръзнах му.“ Тя не можеше да си затвори устата.
— Видях я какви мили кравешки очи ти правеше тази сутрин.
— Но няма как да си видяла, че и аз я изяждам с поглед, защото не е вярно! — озъби се Лиан и побърза да заговори за друго. — Какви са твоите планове?
— Нямам такива — разсеяно отвърна Каран. — Само мечти и надежди за дома. Но… Банадор е сред първите места, където се развихри войната, а Готрайм е разположен между Туркад и Шазмак. Не знам дори дали още имам дом. Ние сме нетърпелив и бунтовен народ, затова често си навличаме беди. Страх ме е за моята страна.
— Скоро ще бъдем там.
— Не издържам — печално изрече тя. — Дано Шанд си е в Тулин. Мъчно ми е и за него.
Лиан виждаше пред себе си друга Каран, която се плашеше от несгоди. Завръщането в Мелдорин отново я бе сблъскало с препятствия, които нямаше сили да преодолее. Не бе споменала пред него, но предишната нощ отново я беше споходил сън като онези, които я тормозеха преди смъртта на Селиал. Какво ли искаше Рулке от нея? Не че се изненадваше — всеки ден след бягството от Нощната пустош очакваше той да се появи отново. Някаква част от душата й като че наблюдаваше в бездеен ужас какво ще последва. Проклятието на просяка само добави още един камък към товара на раменете й.
Отначало усещаше само лек досег, мимолетно присъствие. Рулке все едно проверяваше как е тя. Сякаш си напомняше за съществуването й и за властта си над нея.
Сигурно точно това й отнемаше радостта. Тя знаеше, че с всяка крачка напред доближават и него, и неговите владения. С всяка нощ сънищата ставаха по-ярки, натрапчиви и неразличими от действителността.
25.
Мощни видения
Четири дни по-късно газеха в необичайно дълбок сняг за сезона. Мъкнеха се нагоре по склона към Тулин.
— Все си мисля какво ли ще заварим там — каза Лиан, пъхнал пръсти под мишниците си, за да ги сгрее. — Как ли са преживели войната?
Каран се бе улисала в тревогите си и не продумваше. Стигнаха до кривината на рида и пред тях се откри целият Тулин в своята падина недалеч от билото — същият като преди година. Комините на странноприемницата пушеха ободряващо.
— Харесва ми в Тулин — сподели той. — Откога си мечтаех пак да дойда тук. Но ти се моли времето да се оправи, защото можем да платим само за една нощувка.
— Дано и Шанд е тук…
Изгазиха по пътеката, Каран бутна тежката врата и надникна в просторната кръчма, където огнището беше разпалено. Пред тезгяха имаше неколцина от местните хора с обветрена кожа и муден говор. Обслужваше ги свенливо момиче с розови бузи. Каран веднага позна дъщерята на ханджиите.
Застана пред огъня да се постопли, кимайки на другите клиенти. Макар че бе идвала неведнъж и познаваше съдържателите, напоследък се бе простила със самочувствието си и трудно се престрашаваше да заприказва някого. Вдиша дълбоко и се обърна. Притесни се, че Лиан още не е влязъл, но събра смелост, отиде при тезгяха и поздрави хората.
А Лиан мина през кухнята и излезе на каменистата пътека към купчината дърва. Чуваше се, че някой цепи дърва и в момента. Надяваше се да е Шанд, но заобиколи купчината и се натъкна на ханджията. Торген сви вежди в първата секунда, после се засмя.
— Лиан от Чантед! — рече той и потърка сплескания си нос. — Прогоненият Лиан! Ама май прекалявам с приказките, защото те видяхме да идваш откъм Чантед. Беше тук миналата година преди войната.
Той остави брадвата и стисна ръката му.
На Лиан му беше приятно, че го помнят, но пък нали съдържателят трябваше да си цени клиентите, дори и тези, които се вясваха рядко.
— Миналия път си тръгна доста припряно — отбеляза Торген.
— Уф… — Внезапно го обзе безпокойство да не би да е оставил неуредена сметката. — Нали монетите, които ви оставих, стигнаха?
Ханджията се подсмихна.
— И то съвсем точно, ако не бъркам. Не заради тях питам. Надявам се сега да нямаш толкова главоболия.
— Горе-долу съм добре — кимна Лиан. — Виждам, че войната е подминала Тулин.
Торген се канеше пак да се заеме с дървата, но после се отказа.
— А бе, не съвсем. Вярно, тук нямаше сражения, но войници на Игър стигнаха и до нас. Пък и твоите приятелчета, уелмите, ни навестиха пролетта. Както чувам, вече се наричат с друго име. Войниците ни потормозиха ден-два. И уелмите нищичко не намериха. То какво ли могат да търсят в Тулин? Преди все се изселваше по някой, а сега заради войната започнаха да прииждат хора, бягат от Банадор и от източните земи. Толкоз пътници не бях виждал досега. През лятото се случваше да спят и в конюшнята. За нас годината си е добра, ама предпочитам да си беше като другите, без никаква война. Но тъй върви животът в Тулин. Хората идват и си отиват, а ние все сме тук.
— Надявах се да заваря Шанд.
— Запиля се нанякъде посред зима, когато започна войната. Прати ни вест от Туркад, после ни писа от някакво място по̀ на север. Чуждестранно име, не го помня. Можело да не се върне и цяла година. Такъв е Шанд, знаем си го и не се боим за него. Само дето ни липсва.
Торген метна на рамо огромен дънер и пое нагоре по пътеката.
Лиан постоя умислен, после награби колкото цепеници можа и тръгна бавно подире му. Стовари дървата в големия сандък до готварската печка и побърза да се върне за още. Пак се натъкна на съдържателя при купчината и му каза:
— Имам по-скорошни новини за Шанд, ако искаш да ги чуеш, раздели се с нас във Флуд към края на лятото.
— Флуд ли? И това място ще да е някъде в чужбина.
Лиан не обърна внимание на думите му — за жителите на Тулия дори Чантед беше в чужбина.
— И то каква чужбина! Оттук до Флуд са поне триста левги пряк път, намира се на огромния остров Фаранда.
Торген се сащиса, все едно Лиан му говореше за тъмната страна на луната.
— Е, щом си се върнал жив оттам, значи може и да не е толкова страшно, колкото го описват. Ти знаеш най-добре. Защо не ни разкажеш след вечеря? Всички ще се радват да знаят с какво се е захванал старият Шанд. Ако си по-сладкодумен, току-виж не ти взема пари за нощувката. О, да бе! Предишния път ти търсеше някаква жена, дето се залутала в снеговете…
— Намерих я — припряно отвърна Лиан, — но тази история мога да я разказвам две седмици. Нищо, имам и много други за разправяне.
Досега бе споделил собствената си история единствено в Чантед, за да изпълни дълга си на летописец — не забравяше строгата заповед на Мендарк. Не понасяше обаче да се лишава от удоволствие на разказвача и посрещна молбата на Торген с възторг. Ще ги омая с най-добрата история, разказвана в Тулин! Пък и иначе ще си тръгна оттук без пукната пара…
Докато носеха дървата, в главата му изскочи нов въпрос:
— Шанд откога живее тук?
