Тъмна е луната

— Маршале! — развика се момчето, шмугна се между стражниците и се опита да стигне до Ванхе. — Коварство! Враговете са…

Тилан му препречи пътя. Мейгрейт се надигна припряно, но беше прекалено далеч от тях.

— Бинди! — изпищя тя. — Излез навън!

Малкият вестоносец се смръзна, отметнал глава да погледне мъжа пред себе си и понечи да повтори:

— Враговете…

Тилан се приближи още към момчето и то се разтрепери, но бе така паникьосано, че не успя да избяга. Тилан най-спокойно го промуши с меча си и с нечута въздишка Бинди се свлече на пода.

Убиецът се обърна към присъстващите в залата и изкрещя:

— Е?

Мейгрейт притича и прегърна момчето, което страдаше ужасно. Не плачеше, но лицето му бе сгърчено от мъка.

— Горката ми майка…

— Ще се погрижа за нея — обеща Мейгрейт.

Бинди й се усмихна и умря.

Тя отпусна присвитото му телце на пода. Какви надежди бе имал, а колко малко беше нужно, за да загуби живота си. Очите й се напълниха със сълзи. Тя не се опита да ги скрие. У нея се разгаряше пожар, който подхрани яростта й.

Не й беше леко да възприеме Тилан просто като поредния проблем за решаване, но успя. В края на краищата, откакто се помнеше, Фейеламор я бе учила на дисциплина. Човекът пред нея беше касапин. Предадяха ли му се, щеше да ги изколи хладнокръвно, както бе постъпил с този малък нещастник. Нямаше друг избор, освен да го смачка още тук, незабавно.

Овладя се и потиснатият бяс направи хубостта й вледеняваща.

— Това момче ми беше приятел — тихо изрече тя. — Тилан, арестувам те за убийство. Предай ми символите на ранга си. Ще бъдеш съден справедливо.

— Убийство?! — изуми се той. — По време на война няма убийства!

— Предай оръжието си.

— Отхвърляш предложението ми за мир? — ухили се мрачно Тилан и вдигна нагоре окървавения меч. — Тогава ще воювам с вас, докато кръвта не залее улиците!

— Ти можеш да воюваш само с деца! — изплющя гласът на Мейгрейт.

В залата се надигна гълчава.

— Мейгрейт! — изсъска Ванхе. — Какви ги вършиш?!

— Върша това, за което ме доведе тук — озъби се тя. — Момчето умря. Подкрепи ме, иначе неговата участ ще сполети всички ни!

Тилан свирна с уста. Двойните врати се отвориха с трясък. Нахълтаха двайсетина мъже, които още на прага захвърляха опърпаните си наметала. По униформите им личеше, че са бойци от елитните части на Тилан.

— Измама! — ревна Ванхе и скочи на крака.

Но бе твърде късно. Гвардейците вече разоръжаваха поставената от него стража.

— Как смееш да погазваш синия флаг?!

— Убеди ли се? — тъжно промълви Мейгрейт. — Бинди искаше да ни предупреди. Тилан изобщо не е имал намерение да преговаря.

На маршала дори не му хрумваше, че тя би могла да направи нещо. Хения се понадигна, сякаш се колебаеше на чия страна да застане, но после седна отново. Всички в залата се взираха във вражеските войници и в трупа на вестоносеца. Като че ли в пръските кръв около него прочитаха съдбата си.

3.Сблъсък на умове

Неистов гняв бушуваше у Мейгрейт, задушаваше я ярост заради смъртта на Бинди, свит в краката й, заради всички невинни, които щяха да станат жертва на болните амбиции на Тилан. Трябваше да стъпче това чудовище, дори и с цената на живота си. Но как? Нямаше дори нож, а той бе вкарал двадесет свои войници в залата.

Докато умуваше, в залата влязоха и половин дузина от старшите му офицери, за да се насладят на победата. Значи се налагаше да се отърве някак и от тях.

Бойците на Тилан вече отнемаха оръжието на седящите около масата. Изведнъж тя осъзна, че само Ванхе пречи на врага да стигне до нея. Всичките му замисли бяха рухнали, той извади меча си, готов да загине.

Пръстите на Мейгрейт се впиха в рамото му.

— Отстъпи назад! — тонът й не допускаше неподчинение.

— Мой дълг е да браня командира си — възрази маршалът. — Няма да се крия зад гърба ти.

След миг обаче войниците го обезоръжиха.

— Хванете я! — изръмжа Тилан.

Мейгрейт си придаде най-нагло изражение.

— Предизвиквам те, Тилан. Ще ти стигне ли храбростта? Ще си премериш ли силите с една крехка жена, или твоите псета вършат всичко вместо тебе?

Лицето му поаленя. Озърна се крадешком към чакащите наоколо офицери. Не смееше да се изложи така пред очите им.

Без да продума, той се хвърли към нея. В светлината на фенерите острието на меча му очерта блестяща дъга. Мейгрейт протегна тънката си ръка към него и разпери пръсти в презрителен жест, който изглеждаше някак неуместен за елегантна дама като нея. Но изведнъж краката на противника й се оплетоха и той се стовари по лице на пода.

Възцари се тишина, после някой прихна и повечето хора в залата се разсмяха. Бойците на Тилан бяха сковани от гняв, макар че двама от офицерите му се подхилваха. Те го мразеха! Подчиняваха му се само защото беше по-силен от останалите.

Тилан побърза да се изправи. Устата му беше изцапана с кръв, при всяко издишване от едната му ноздра изскачаха червени мехурчета. Поколеба се. Объркващото заклинание на Мейгрейт беше толкова недоловимо, че той още не беше сигурен дали тя му бе показала силата си, или се бе препънал случайно. Но не можеше да си позволи да отстъпи. Грабна меча си от пода и се опита да я промуши, но този път си послужи и с Тайното изкуство, за да я отслаби и да и вдъхне страх.

Макар и не особено изкусна, магията му бе мощна. Силата й разтърси Мейгрейт, но не пося страх в душата й. Яростта й надделя, а и бе изтърпяла часове наред много по-страшна атака от Игър във Физ Горго. Тя отвърна с небрежно присвиване на другата китка и Тилан се просна повторно. Той отново се зачуди какво го бе сполетяло — дори не знаеше дали тя притежава такава сила, камо ли колко се е усъвършенствала.

Беренет му извика нещо на непознат за Мейгрейт език. Тилан отстъпи на безопасно разстояние и изрече словата на друго заклинание. Нападна нейната увереност, която всъщност винаги й бе липсвала.

Мейгрейт се вцепени нерешително. Тилан беше велик предводител и чародей, надделял над самия Мендарк. В сравнение с него тя беше нищожество. Немислимо беше да го победи. Цялата зала се смълча. Усещаше погледите им, знаеше, че виждат колко незначителна и слаба е. Надеждата се изцеждаше от душата й капка по капка.

А Тилан си бе научил урока. Стоеше с вдигнат меч и я дебнеше. Стичащата се по дръжката кръв петнеше ръката му. Кръвта на Бинди! Изведнъж гневът й се разпали отново и тя се изсмя в лицето му. Тилан се наежи и Мейгрейт в миг прозря колко е уязвим. Не му достигаше търпение, затова трябваше да го подлуди така, че да го лиши от самообладание.

— Ти си убиец, лъжец и мошеник — започна тя. — Жалките ти опити в Изкуството нямаше да ме смутят и в моето детство.

Подсилваше всяка дума със собствените си умения. Обърна се към офицерите му.