дали си е мислил за същността на самото място или за онова, което се е надявал да постигне там.
Строили Каркарон двадесет години с къртовски труд, защото Басунез все не бил доволен. Три пъти заповядвал да го съборят до основи и започвал наново. Площадката е изсечена на стърчаща скала насред остър стръмен рид, там има само голи камънаци. Не се намира лесно вода и нищо не спира жестоките ветрове. Дори през лятото е мразовито, а през зимата мястото е направо гибелно. Всяко късче дърво, всеки къшей хляб трябва да бъдат занесени на гръб по пътека, на която е лесно да срещнеш смъртта. Кому е нужен Каркарон? Нищо от никого не може да опази, дори източната пътека към Шазмак. Тя е по съседния рид, на половин левга оттам.
— Сега няма значение защо са отишли в Каркарон — прекъсна я Малиен. — Важното е, че са там.
— Търсенията на Басунез се оказали безплодни. Тъй и не открил мечтаната тайна, побърквал се от безсилен гняв и покруса. Слугите му си отивали един по един. Пръстите му премръзнали и трябвало да ги отрежат, а накрая го отнесла „бялата смърт“ в най-студената зима през онова столетие.
Преди да обезумее, той бил богат човек, но прахосал всеки грайнт, за да угоди на налудничавото си увлечение. Родът ни се разорил заради неговите чудатости. След смъртта му Каркарон бил изоставен. И днес ни принадлежи, но никога не ходим там.
— И все пак защо гашадите са се намъкнали? — промърмори Лиан.
— Представа нямам.
— Трябва да пратим вест в Туркад — обади се Малиен.
Каран се въртя в леглото цяла нощ. Дали се бяха настанили в Каркарон, за да проправят пътя на Рулке, или защото така бяха по-близо до нея и Лиан? Представи си как се втурват по пътеката, за да я хванат. Със самото си присъствие в Готрайм тя излагаше на нова опасност имението и цялата долина.
Но още преди края на нощта пристигна бързоходец с писмо. Мендарк се връщал с кораб от източните земи и Игър им заповядваше да се явят в Туркад.
— Само това ми липсваше — потръпна Каран. — Няма да отида! Мразя Туркад и не искам да се забърквам повече в тези мрачни дела.
— Никой от нас няма къде да избяга — възрази Малиен. — Поначало всичко започна, защото някои хора си затваряха очите.
Вестта пробуди и уж притихналите страхове на Лиан. Край на отдиха, пак го чакаха сънища и мъки. Изведнъж проумя смисъла на видението. Металните парчета бяха готови части за машината на Рулке, а той бе помагал на гашадите да ги пренесат в склада. Това ли вършеха те в Каркарон?
37.
Среща
След неприятна, почти през цялото време мълчалива борба със студа и дебелите преспи Каран, Малиен и Лиан се промъкнаха тихомълком в Туркад през вход, който Малиен знаеше. Завариха града зашеметен и порутен, но не и покорен. Жителите му си бяха все същите вироглавци, вършеха порочните си дела крадешком, както винаги. Дори Игър не бе успял да прочисти Туркад от покварата.
В една от десетките гостилници на крайбрежната улица намериха Шанд. Той прегърна небрежно Каран и с явно безразличие стисна ръцете на Малиен и Лиан.
— Какво те прихваща? — попита Каран, когато тръгнаха с Шанд към квартирата му.
— Прахосвам безценни дни от малкото, които ми остават, за да се съобразявам с глупаци и да помагам на злодеи — сърдито отвърна той. — Отърва ли се и от този проблем, отивам си в Тулин и няма да стъпя повече тук.
— Ще ми кажеш ли какъв е проблемът?
— Всеки гледа да докопа нещо.
— За кого говориш?
— За Игър, Мендарк, да не споменавам и зейнката Хения! През последната година тя се изметна от уговорките си поне половин дузина пъти. Измамна кучка, като всичките си сънародници.
Лиан провеси нос и се извърна. Каран се помъчи да пропъди неловкостта с майтапчийски тон:
— Ами хората са си такива по природа, би трябвало да знаеш, че са непоправими.
— Моята природа пък ми подсказва да си ходя вкъщи и там да се скрия от проблемите. Тулин ми е необходим, както ти се нуждаеш от Готрайм.
— Обсъдихте ли с Мендарк изчезналите от Чантед рисунки?
— Корабът му още не е пристигнал.
Шанд се бе настанил в наглед западнала къща с опушени каменни стени и олющена мазилка. Под вечно сивеещото зимно небе на Туркад тя имаше доста мърляв вид.
— Що за бърлога… — изсумтя Лиан, макар че преди година щеше да сметне тази сграда за същински палат в сравнение със студентската му квартира. — В този град не са ли чували за боядисване?
— Ти ли ще си платиш покрива над главата? — неприветливо подхвърли старецът.
— Нямам пари.
— Тогава си дръж езика зад зъбите. Не искам да привличаме внимание. Съюзи и съглашения, сключени в разгара на битката, след преживелиците в Катаза или насред безводната пустош може и да не важат, след като Игър си възвърна могъществото и разполага с армиите си.
— Надут пуяк — изсъска под носа си Лиан.
Каран понечи да каже нещо, но стисна устни. Открай време ненавиждаше Туркад. По всичко личеше, че престоят им ще е непоносим.
Вътре обаче се убедиха, че квартирата на Шанд е добре обзаведена и приятна за окото, макар и студена заради вечния недостиг на дърва в града. Щом се настаниха, Малиен отиде да види как е Тенсор. Каран реши да не ходи никъде, за да не харчи пари. Често се изкушаваше да продаде сребърната верижка, но сърце не й даваше, защото я свързваше с Лиан. Погледнеше ли я, припомняше си катеренето по Голямата кула… и следващата нощ.
Предпочиташе да седи с бележника си пред жалкото огънче в стаята. Трудно се откъсваше от мислите за възстановяването на Готрайм и обработването на градините нагоре по склона. Както и да пресмяташе, не можеше да си позволи тези разходи. И все пак усилията да съгради наново имението я радваха повече от всичко в досегашния й живот. Това беше нещо истинско, тъкмо каквото й бе нужно.
Лиан тънеше в униние. Не издържаше да е затворен между четири стени с Шанд, който не криеше презрението си. Нямаше избор. Излезе да се поразходи, но противното време го потисна още повече. Останал без пукната пара, той беше принуден да плаща с разкази за пиенето в кръчмата, а хората там искаха да слушат само най-просташки вицове и историйки. Върна се късно вечерта още по-обезсърчен.
— Къде беше? — сопна му се Шанд, щом отвори вратата.
— Дрънках измишльотини, за да пийна нещо.
— Дано не си се раздрънкал и за Огледалото!
Лиан понечи да му се озъби, но се отказа и отиде в другата стая. Тръшна се на леглото. Напоследък бе успял да намрази стареца.
— Ето, пак се почна! — кипна Шанд. — Ще издаде всичките ни тайни!
— Не го ли чу какво ти каза? — язвително подхвърли Каран.
— Добре го познавам!
И през втория ден беше същото, и през третия. Лиан си облече палтото и Шанд пак го подхвана.
— Предпочитам да стоиш тук. Не бива точно сега да се говори за нас.
— Да, но ми писна от вашите отровни погледи и заговорническото шушукане зад гърба ми.
— Доверието трябва да се заслужи! — разяри се старецът.
— Ха, как ли пък някой зейн ще заслужи твоето! Опитах се, и какво получих? Откакто се запознахме, ти все се заяждаш с произхода ми.
— И се оказа, че съм бил прав — кресна Шанд, — както казах и на Каран в Тулин.
— Шанд!… — вцепени се тя, но злото вече бе сторено.
— О, призна ли си най-сетне, ухилен лицемер такъв! Но аз си знаех още оттогава. Каран, чух в Тулин, че се съгласи да ме предадеш. Как можа?
Тя скочи толкова рязко от стола, че катурна масата. Свещта тупна на пода и Шанд се хвърли да я
