ПЪРВА ГЛАВА
Фантазия в беда
Абсолютно всички животни в Чуруликащата гора се бяха скрили в бърлогите, гнездата и дупките си.
Беше полунощ и по върховете на прастарите грамадни дървета свистеше и бушуваше вихърът. Дебелите като кули стволове скърцаха и стенеха.
Една слаба светлина се стрелна внезапно на зигзаг между дърветата, поспря тук-там, трептейки, после полетя нагоре, приседна на един клон и веднага забърза по-нататък. Беше светещо кълбо с размерите на детска топка. Придвижваше се с големи подскоци, от време на време докосваше земята и пак политаше нагоре. Това обаче не беше никаква топка.
Беше една блуждаеща светлинка, която на всичко отгоре бе объркала пътя. Така че всъщност имахме работа с някаква заблудена блуждаеща светлинка, а това дори и във Фантазия се среща доста рядко. Обикновено тъкмо блуждаещите светлинки карат другите да се заблудят…
Във вътрешността на светещото кълбо се виждаше малко, подвижно създание, което скачаше и тичаше колкото сили има.
Не беше нито от мъжки, нито от женски пол, защото при блуждаещите светлинки не съществуват такива различия. В дясната си ръка държеше миниатюрно бяло знаменце, което се вееше след него. Следователно ставаше дума за пратеник или посредник.
Нямаше опасност по време на големите си подскоци в тъмнината да се блъсне в някой дънер, защото блуждаещите светлинки са невероятно чевръсти и бързи, дори умеят да сменят посоката и по време на скоковете си. Оттам произлизаше и зигзагообразната й траектория, въпреки че тези същества винаги се движат в определена посока.
Така продължи до момента, когато подмина една издадена скала и уплашено се върна назад. Квичейки като кученце, блуждаещата светлинка се настани в хралупата на едно дърво и премисли малко, преди да се реши да излезе и предпазливо да погледне иззад ръба на скалата.
Пред нея се простираше малка горска полянка и там, осветени от неголям огън, седяха три създания, различни на вид и по ръст. По корем се беше излегнал един великан, дълъг почти три метра, който изглеждаше така, сякаш всичко по него е направено от сив камък. Той се беше опрял на лакти и гледаше огъня. Пред набразденото му от вятъра каменно лице — някак неестествено малко на фона на грамадните рамене — стърчаха подредени като стоманени длета зъби. Блуждаещата светлинка разбра, че той е от рода на каменоядите. Това бяха същества, които живееха в една планина на невероятно голямо разстояние от Чуруликащата гора, но те не само живееха в тази планина, те живееха от нея, защото малко по малко я изяждаха. Препитаваха се със скали. За щастие се задоволяваха с малко и им стигаше веднъж на няколко седмици или месеца да поемат една-единствена хапка от тази много питателна за тях храна. Пък и нямаше кой знае колко каменояди, а освен това планината беше голяма. Обаче, тъй като тези същества живееха там от дълго време и достигаха далече по-дълбока старост от повечето други създания във Фантазия, в течение на годините планината беше придобила доста странен вид. Осеяна с дупки и пещери, тя наподобяваше голямо парче сирене ементал. Затова и се наричаше Проядената планина.
Но каменоядите не само се хранеха със скалите, те правеха от тях всичко, което им е нужно — мебели, колиби, обувки, инструменти, та дори и часовници с кукувички. Затова не бива да се учудваме, че зад този каменояд стоеше велосипед, който изцяло беше направен от въпросния материал и притежаваше две колела, наподобяващи грамадни воденични камъни. По външен вид той май повече приличаше на парен локомотив с педали.
Второто същество, което седеше вдясно от огъня, беше един добър нощен дух. Той бе най-много два пъти по-голям от блуждаещата светлинка и наподобяваше черна като катран, покрита с козина гъсеница, приседнала на земята. Докато говореше, оживено размахваше двете си мънички розови ръчички, а там, където под черната чорлава коса вероятно се криеше лицето, грееха като месечина две кръгли очи.
Във всички краища на Фантазия имаше различни по форма и големина добри нощни духове, така че не можеше веднага да се отгатне дали този идва от близо или от далече. Той, изглежда, обаче също беше тръгнал на път, защото нощните духове обикновено яздят прилепи, а на клона зад него с главата надолу висеше един голям прилеп, увит в крилата си като събран чадър.
Блуждаещата светлинка откри третото същество от лявата страна на огъня едва след известно време, защото то беше толкова малко, че трудно можеше да се види от такова разстояние. Спадаше към рода на дребосъците и беше доста фино създание с шарено костюмче и червен цилиндър на главата.
Блуждаещата светлинка не знаеше почти нищо за дребосъците. Само веднъж беше чувала, че този народ строял цели градове по клоните на дърветата, като къщичките били свързани помежду си с въжени и дървени стълби и пързалки. И все пак тези същества живееха в съвсем друга част от безкрайния свят на Фантазия, много по-далече и от каменоядите. Толкова по-изумително беше, че присъстващото тук дребосъче бе дошло, яздейки не друго, а един охлюв. Той се намираше зад него. Върху розовата му къщичка блестеше малко сребърно седло, а юздата и поводите, прикрепени към рогцата му, просветваха като сребърни нишки.
Блуждаещата светлинка се учуди, че точно тези три толкова различни същества седяха така кротко едно до друго, защото във Фантазия съвсем не беше обичайно отделните народи и животински видове да живеят в мир и съгласие. Често се стигаше до боеве и войни, а между някои племена векове наред съществуваха раздори, не всички бяха честни и хрисими създания, имаше и разбойници, пакостници и злодеи. А и самата блуждаеща светлинка принадлежеше към едно семейство, което, що се отнася до хрисимостта и надеждността, също търпеше критика.
