Едва след като наблюдава известно време сцената край огъня, блуждаещата светлинка забеляза, че всяко от трите същества там или имаше бяло байраче, или пък носеше бяла лента, преметната през гърдите. Следователно те също бяха пратеници или посредници, а това естествено обясняваше защо се държаха така миролюбиво.
Да не би пък накрая да се окаже, че те са тръгнали със същата мисия, както и самата блуждаеща светлинка?
От това разстояние не можеше да се разбере за какво говорят, понеже вятърът свистеше и бушуваше в короните на дърветата. Но след като те взаимно зачитаха неприкосновеността си на пратеници, може би щяха да приемат и блуждаещата светлинка по същия начин и нямаше да й направят нищо лошо. Пък и в края на краищата все някого трябваше да попита за пътя. Едва ли би й се удала по-благоприятна възможност насред гората и посред нощ. И така, тя събра смелост, излезе от скривалището си, развя бялото байраче и увисна, потрепвайки във въздуха.
Каменоядът, който беше обърнат с лице към нея, я забеляза пръв.
— Много свят се извървя тази нощ оттук — каза той с боботещ глас. — Ето че идва още нещо.
— Ау-ау, една блуждаеща светлинка! — промълви добрият нощен дух и очичките му месечинки светнаха. — Радвам се, радвам се!
Дребосъчето стана, пристъпи няколко крачки към новодошлата и изписука:
— Ако правилно виждат очите ми, и вие сте тук в качеството на пратеник?
— Да — отговори блуждаещата светлинка.
Дребосъчето свали червения си цилиндър, направи лек поклон и изчурулика:
— О, заповядайте, моля ви. И ние сме пратеници. Седнете при нас.
И я покани, като посочи с шапчицата си свободното място край огъня.
— Много ви благодаря — каза блуждаещата светлинка и пристъпи свенливо, — ще си позволя да приема поканата ви. Разрешете ми да се представя, казвам се Флюп.
— Много се радвам — отговори дребосъчето, — наричат ме Пю-Пю.
Както седеше, добрият нощен дух се поклони.
— Името ми е Чорльо-Морльо.
— Приятно ми е! — избоботи каменоядът. — Аз съм Прас-Фрас-Трас.
И тримата погледнаха блуждаещата светлинка, която чак се извърна от стеснение. Блуждаещите светлинки се чувстват крайно неловко, когато са в центъра на вниманието.
— Няма ли да седнете, драга Флюп? — попита дребосъчето.
— Аз всъщност много бързам — отговори блуждаещата светлинка — и исках само да ви попитам дали можете да ми кажете в каква посока трябва да тръгна за Кулата от слонова кост.
— Ау-ау — възкликна добрият нощен дух, — да не би да отивате при Детската царица?
— Точно така — каза блуждаещата светлинка, — трябва да й предам важно послание.
— И какво е то? — избоботи каменоядът.
— Ами — блуждаещата светлинка пристъпи от крак на крак, — посланието е тайно.
— Ние тримата сме пратени със същата цел, ау-ау — отвърна нощният дух Чорльо-Морльо, — не се намирате сред случайни хора.
— Възможно е и посланията ни да са едни и същи — предположи дребосъчето Пю-Пю.
— Седни и говори — изръмжа Прас-Фрас-Трас.
Блуждаещата светлинка седна на свободното място.
— Моята родина — започна тя след кратко колебание — се намира доста далече оттук, не съм сигурна дали някой от присъстващите я знае. Името й е Тлеещото тресавище.
— Аууу! — въздъхна възхитено добрият нощен дух. — Прекрасно кътче! Блуждаещата светлинка се поусмихна.
— Да, нали?
— И това ли е всичко? — избоботи Прас-Фрас-Трас. — За какво са те изпратили, Флюп?
— При нас в Тлеещото тресавище — продължи блуждаещата светлинка със запъване — се случи нещо… нещо непонятно… всъщност то продължава да се случва… трудно може да се опише… започна с това, че… И така, в източната част на страната ни има едно езеро… или по-точно го имаше… наричаше се Врящата вода. И така, всичко започна с това, че Врящата вода един ден изчезна… нали разбирате, ей така, няма я!
— Искате да кажете — осведоми се Пю-Пю, — че е пресъхнало?
— Не — отвърна блуждаещата светлинка. — В такъв случай то щеше да е именно едно пресъхнало езеро. Там, където по-рано беше езерото, днес вече няма нищо, нали разбирате, ей така, абсолютно нищо!
— Дупка ли? — изръмжа каменоядът.
— Не, и дупка няма — блуждаещата светлинка придобиваше все по-безпомощен вид, — дупката все пак е нещо, а там няма нищо.
Тримата други пратеници се спогледаха.
— И как изглежда това нищо, ау-ау? — попита добрият нощен дух.
— Точно туй е най-трудното да се опише — въздъхна тъжно блуждаещата светлинка. — Всъщност то изобщо никак не изглежда. То е… то е като… ах, няма думи, с които да го опишеш!
— То е сякаш си сляп, когато го гледаш, нали? — намеси се дребосъчето. Блуждаещата светлинка го зяпна с отворена уста.
— Точно така! — викна тя. — Но откъде… искам да кажа, как така… ама и вие ли знаете за това?…
— Момент! — избоботи каменоядът. — Я кажи, и дотук ли спря?
— Първоначално — да — обясни блуждаещата светлинка. — Ще рече, мястото постепенно ставаше все по-голямо. Някак си започна да изчезва все повече и повече от местността. Един ден изчезна внезапно и прастарият Жаб-Жабок, който живееше с народа си във Врящата вода. Другите жители почнаха да бягат. Но постепенно същото взе да се случва и на други места в Тлеещото тресавище. Понякога в началото то беше съвсем малко, едно нищо, голямо колкото яйце на блатна кокошка. Но тези места се разрастваха. Ако някой, без да иска, стъпеше в тях, кракът му изчезваше… или пък ръката… или каквото беше попаднало вътре. Между другото то не боли… само дето изведнъж някаква част от тялото ти липсва. Имаше и такива, които дори нарочно се хвърляха в Нищото, когато то беше наблизо. То има притегателна сила, на която не можеш да устоиш. Колкото по-обширно е мястото, толкова повече те привлича. Никой от нас не можа да си обясни каква е тази ужасна работа, откъде ни дойде до главата и какво трябва да се направи срещу нея. И тъй като не изчезна от само себе си, а продължи да се разпростира, накрая взехме решение да изпроводим пратеник до Детската царица, за да я помолим за съвет и помощ. И аз съм този пратеник.
Другите трима гледаха мълчаливо пред себе си.
— Ау-ау! — отекна за известно време плачливият глас на добрия нощен дух. — Там, откъдето идвам аз, е съвсем същото. И мен ме пратиха с такава цел… ау-ау!
Дребосъчето извърна лице към блуждаещата светлинка:
— Всички ние идваме от различни краища на Фантазия — изписука то. — Срещнахме се съвсем случайно, но всички носим на Детската царица една и съща вест.
— И това ще рече — изпъшка каменоядът, — че цяла Фантазия е в опасност. Уплашена до смърт, блуждаещата светлинка погледна един след друг останалите.
— Но тогава — извика тя и подскочи — не бива да губим нито секунда повече!
— Ние и бездруго тъкмо искахме да тръгваме — обяви дребосъчето. — Спряхме само да починем заради непрогледната тъма в тази Чуруликаща гора. Но сега, когато и вие сте сред нас, Флюп, бихте могли да ни светите.
— Това е невъзможно! — извика блуждаещата светлинка. — Аз не мога да чакам някой, който язди охлюв. Съжалявам!
— Но той е състезателен охлюв! — каза дребосъчето малко засегнато.
— А освен това, ау-ау — прошепна добрият нощен дух, — иначе няма да ти покажем пътя!
— На кого говорите всъщност? — измърмори каменоядът.
И наистина, блуждаещата светлинка не беше чула последните думи на другите вестоносци, защото вече се отдалечаваше с дълги подскоци през гората.
