не знаеше какво да каже.
— Другите двама — обясни дребосъчето — не са пристигнали до този момент. Аз съм тук от вчера сутринта.
— Ами как, ау-ау, как успяхте да направите това? — попита нощният дух.
— Е — отвърна дребосъчето и се усмихна малко високомерно, — нали ви казах, имам състезателен охлюв.
Добрият нощен дух се почеса с малката си розова ръчица по гъстата черна козина на главата.
— Трябва веднага да отида при Детската царица — каза той с плачлив глас.
Дребосъчето го погледна замислено.
— Хм, е, аз се записах още вчера — въздъхна то.
— Записали сте се? — попита добрият нощен дух. — Не може ли да се явиш веднага пред нея?
— Боя се, че не — изписука дребосъчето. — Трябва дълго да чакаш. Как да кажа, има голям наплив от вестоносци.
— Ау-ау, а защо? — изстена нощният дух.
— Най-добре ще е — изчурулика дребосъчето — сам да видите как стоят нещата. Елате, драги Чорльо- Морльо, елате!
И двамата тръгнаха.
Главната улица, която се издигаше по една постепенно стесняваща се спирала около Кулата от слонова кост, беше претъпкана с множество странни същества.
Големи, украсени с тюрбани джинове, малки домашни духове, триглави планински демони, брадати джуджета, сияещи феи, фавни с кози крака, диви свине със златна къдрава четина, искрящи снежни духове и безброй други твари ходеха напред-назад по улицата, стояха на групички и разговаряха тихо или клечаха мълчаливо на земята и гледаха печално пред себе си.
Когато ги видя, Чорльо-Морльо се сепна и спря.
— Ау-ау — промълви той, — какво става тук? Защо се е насъбрал този народ?
— Всички те са вестоносци — обясни му тихо Пю-Пю. — Пратеници от различните краища на Фантазия. И до един носят същото послание, както и ние. Аз вече говорих с много от тях. Изглежда, че навсякъде се е появила същата напаст.
Нощният дух въздъхна дълбоко и жално.
— А знае ли се тогава — попита той — какво е това бедствие и откъде ни дойде до главата?
— Боя се, че не. Никой не може да го обясни.
— Дори и Детската царица ли?
— Детската царица е много, много болна — каза тихо дребосъчето. — Може би туй е причината за необяснимото нещастие, което сполетя Фантазия. Но досега никой от многото лекари, събрани там горе, в Магнолиевия павилион на двореца, не е открил от какво е болна и какво може да се направи срещу това. Никой не знае лек за тази болест.
— Та това е цяла катастрофа — промърмори глухо нощният дух.
— Да, така е — отвърна дребосъчето.
При тези обстоятелства Чорльо-Морльо се отказа на първо време да се записва в списъка на желаещите да посетят Детската царица.
Между другото два дни по-късно дойде и блуждаещата светлинка Флюп, която беше тръгнала, разбира се, в погрешна посока и поради това бе обикаляла напразно.
И накрая, след още три дни, пристигна и каменоядът Прас-Фрас-Трас. Той се дотътри пешком, защото във внезапен пристъп на глад беше изял каменния си велосипед вместо провизии, така да се каже.
По време на дългото чакане четиримата вестоносци се сприятелиха много и останаха и после заедно.
Но това е друга приказка и ще бъде разказана друг път.
ВТОРА ГЛАВА
Изборът на Атрею
Благото и бедите на страната Фантазия се обсъждаха обикновено в голямата тронна зала на Кулата от слонова кост, която се намираше в двореца само няколко етажа под Магнолиевия павилион.
Сега това обширно кръгло помещение беше изпълнено с приглушена глъч. Там се бяха събрали четиристотин деветдесет и девет най-добри лекари от цялото царство и шепнеха и пгушукаха на по-малки и по-големи групи. Всеки от тях беше прегледал Детската царица — едни още преди време, други едва наскоро — и всеки се беше опитал да й помогне с изкуството си. Това обаче не се беше удало никому, никой не знаеше каква е болестта й и причините за нея, никой не знаеше как тя може да бъде излекувана. А петс-тотният, най-прочутият от всички лекари, за когото се говореше, че нямало билка, чудодейно средство и тайнство на природата, което да не познава, беше вече от няколко часа при пациентката и всички очакваха напрегнато резултата от прегледа му.
Е, естествено, не бива да си представяме този събор като конгресите на лекарите при хората Макар във Фантазия да имаше много същества, които по външния си вид наподобяваха човека, поне още толкова на брой бяха и другите, които приличаха на животни или пък бяха съвсем необикновени твари. Колкото многообразна беше тълпата на пратениците, които сновяха навън, толкова разнолико беше и обществото в залата. Имаше джуджета доктори с бели бради и гърбици, имаше лекарки феи с искрящи синкавосребристи одежди и блещукащи в косата звезди, имаше водни духове с дебели тумбаци и ръце и крака с плавателни ципи (за тях специално бяха поставили вани, за да седнат), но имаше и бели змии, които се бяха увили на кълбо върху бялата маса в средата на залата, имаше горски духове, приели образа на пчели, та дори и магьосници, вампири и призраци, които обикновено не се смятат за особено благоразположени и добронамерени към здравето.
Присъствието им може да се разбере само ако знаем следното.
Макар Детската царица — както издава и името й — да се смяташе за повелителка на всички онези безбройни земи на безграничния Фантазийски свят, тя в действителност беше много повече от владетелка, или по-точно казано, тя беше нещо съвсем друго.
Тя не царуваше, никога не беше упражнявала насилие, нито пък се беше възползвала от властта си, не заповядваше и не съдеше никого, не нападаше, а и не й се бе налагало да се отбранява от нападатели, защото на никого не би му хрумнало да се надигне срещу нея или да й направи зло.
Тя просто беше част от тази стана, но не каква да е част — тя бе центърът на целия живот във Фантазия.
И всички твари, добри или лоши, красиви или грозни, весели или сериозни, глупави или мъдри, всички до една бяха на този свят само защото и тя беше там. Без нея не можеше да съществува нищо, също както не би могло да съществува и човешко тяло, което няма вече сърце.
Никой не беше в състояние да разбере напълно тайната й, но всички знаеха, че е така, тъй че всички жители на царството я тачеха и всички бяха еднакво загрижени за живота й. Защото смъртта й би означавала краят на всички тях и гибелта на безмерния свят Фантазия.
