освобождаването от страха от дявола е цяла наука. Когато се смее, докато виното гъргори в гърлото му, селянинът се чувства господар, защото е обърнал наопаки връзката на подчинение; но тази книга би могла да подскаже на учените остроумните — ставащи от този момент възвишени — начини за узаконяване на този обрат. Тогава това, което в неосъзнатите действия на простия човек за щастие е все още подбудено от стомаха действие, ще се превърне в действие на ума. Това, че смехът е присъщ на човека, е белег за нашата ограниченост като грешници. Но колко покварени умове като твоя биха могли да извлекат от тази книга крайния силогизъм, че смехът е цел на човека! Смехът отвлича за известно време простия човек от страха. Но законът се налага чрез страха, чието истинско име е страх от Бога. А от тази книга би могла да излезе сатанинската искра, която да подпали в целия свят един нов пожар; и смехът ще се очертае като ново, неизвестно дори на Прометей, средство за премахване на страха. Докато се смее, простият човек не се бои от смъртта; но след като тази негова свобода се изчерпи, ето че литургията, съгласно Божията воля, отново му налага страха от смъртта. А от тази книга би могъл да се породи нов разрушителен стремеж за преодоляване на смъртта чрез освобождаване от страха. Какво ще стане с нас, грешни създания, без страха, този може би най-мъдър и най-мил от всички Божи дарове? В продължение на векове богословите и светците са извличали благоуханни есенции от знанието Божие, та чрез мисълта за възвишеното да изкупят духовната нищета и лъстта на долното. А тази книга, утвърждавайки комедията, сатирата и мима като някакъв чудодеен лек, способен да доведе до пречистване от страстите чрез изобразяване на недостатъците, на пороците и на слабостите, може да накара лъжеучените да се опитат да изкупят (чрез пъклен обрат) възвишеното, утвърждавайки долното. Тази книга би могла да подскаже мисълта човек да пожелае на земята (както подсказваше и твоят Бейкън във връзка с естествената магия) да бъде постигнато изобилието, царящо в страната Куканя. Но именно това нито трябва, нито можем да притежаваме. Погледни тия монахчета, дето вършат такива срамотии в тази шутовска пародия, наречена „Coena Cypriani“. Какво пъклено изопачение на Светото писание. Вършат го, съзнавайки, че е неправилно. Но в деня, в който словото на Философа би имало възможност да утвърждава страничните игри на разюзданото въображение, ах, тогава наистина онова, което дотогава е било странично, ще стане основно, а основното ще бъде заличено. Християнството ще се превърне в сборище от чудовища, избълвани от глъбините на незнайната земя, и тогава периферията на познатата ни земя ще се превърне в средище на християнската империя, аримаспите ще се качат на престола на Петър, блегмите275 ще изпълнят манастирите, а джуджетата с големи кореми и огромни глави ще застанат на стража на библиотеката! Слугите ще издават закони, а ние (но и ти) ще трябва да се подчиняваме на липсата на всякаква законност. Един гръцки философ (цитиран тук от Аристотел, съучастнически и нечестив авторитет) е казал, че трябва да си служим със смеха, за да преодолеем сериозността на противниците, и да се противопоставяме на смеха посредством сериозността. Нашите отци са били разумни и са направили своя избор: щом смехът е наслада за простолюдието, нека разпуснатостта на простолюдието бъде обуздана, унижавана и сдържана посредством строгостта. Простолюдието не разполага със средства, за да изтънчи своя смях дотам, че да го превърне в оръдие против сериозността на пастирите, които трябва да го отведат до вечния живот и да го избавят от изкушенията на стомаха, на срамните му органи, на яденето, на присъщите му долни пориви. Но ако един ден някой, цитирайки словата на Философа и следователно действайки като философ, издигне изкуството да се смеем на равнището на изтънченото оръжие, ако риториката на убеждението бъде заменена с риториката на осмиването, ако учението за търпеливото и спасително изграждане на представите за спасението бъде заменено с учението за нетърпеливото разрушение и заличаването на всички най-свети и най-достойни за почит образи — ах, този ден и ти, Уилям, и цялото твое знание ще бъдете пометени!
— Защо? Ще се боря, ще си служа с моето остроумие срещу остроумието на другите. Това ще бъде свят, по-добър от този, в който огънят и нажеженото желязо на Бернар Ги смазват огъня и нажеженото желязо на Долчино.
— Това ще означава, че и ти си попаднал в капана на демона. Това означава, че ти ще се сражаваш от другата страна на Армагедон, където ще трябва да стане последната схватка. Но и тогава църквата трябва да съумее да наложи още веднъж правилото за конфликта. Не се боим от богохулството, защото и в проклинането на Господа ние съзираме извратения образ на гнева на Йехова276, който проклина разбунтувалите се ангели. Не се боим от насилието на тези, които убиват пастирите в името на някакви мечти за обновление, защото това е същото насилие на князете, опитали се да унищожат народа Израилев. Не се боим от строгостта на донатистите, от самоубийственото безумие на циркумцелиона277, от сластолюбието на богомилите, от надменната чистота на албигойците278, от жаждата за кръв на флагеланта, от замаяния от злото брат на свободния дух; познаваме ги всички, познаваме корена на техните грехове, който е и корен на нашата светост. Не се боим от тях и най-вече знаем как да ги разгромим или по-точно как да ги оставим да се разгромяват сами, като извисяват най-дръзко до зенита стремежа към смърт, който се ражда от бездните на техния надир. Нещо повече — ще кажа, че тяхното присъствие е ценно за нас, то се включва в Божиите предначертания, защото техните грехове насърчават нашите добродетели, тяхното богохулство насърчава нашата хвалебствена песен, тяхното разюздано покаяние поддържа нашите предпочитания към саможертвата, тяхната престъпност подчертава нашето състрадание така, както и властелинът на мрака с неговия бунт и отчаяние бе необходим, та да изпъкне по-добре славата Господна, начало и край на всяка надежда. Но ако един ден — при това вече не като изключение, присъщо на простолюдието, а като теория на учения, утвърдена чрез незаличимото свидетелство на писмената — изкуството да се смеем стане допустимо и се утвърди като благородно и либерално и престане да бъде нещо машинално, ако един ден някой би имал възможността да каже (и да бъде чут): аз се смея на въплъщението… Тогава не ще имаме оръжия, за да възпрем това богохулство, защото то ще призове всички тъмни сили на плътската материя, ония, които се изразяват чрез пръднята и оригването, и пръднята и оригването ще си присвоят едно право, което е присъщо единствено на духа — да се насочва там, където пожелае!
— Ликург279 бе наредил да издигнат статуя на смеха.
— Прочел си го в пасквила на Клориций, който се опитва да оправдае мимовете от обвинението в кощунство и разказва как някакъв болен бил излекуван от лекар, помогнал му да се смее. Защо е трябвало този човек да бъде изцерен, щом Бог е постановил, че дните му са преброени?
— Не вярвам, че го е излекувал от болестта. Научил го е да се смее на злото.
— Злото не се прогонва. То се разгромява.
— С тялото на болния.
— Ако е необходимо.
— Ти си олицетворение на дявола — отсъди Уилям.
Хорхе като че ли не го разбра. Ако можеше да вижда, щях да кажа, че е погледнал смаяно своя събеседник.
— Аз ли? — запита той.
— Да, излъгали са те. Дяволът не е властелин на материята, дяволът — това е арогантността на духа, вяра без усмивка, истината, която никога не бива обзета от съмнение. Дяволът е мрачен, защото знае накъде се е запътил и като върви, отива винаги нататък, откъдето е дошъл. Ти си дяволът и като дявола живееш в мрака. Не успя да ме убедиш, ако изобщо си имал такива намерения. Мразя те, Хорхе, ако можех, щях да те подкарам надолу по платото, гол, със заврени в задника ти птичи пера, с лице, изрисувано като на жонгльорите или шутовете, та да станеш за присмех на целия манастир и никой да не се страхува от теб. Бих искал да те намажа с мед и да те овалям в перушина, да те вържа с въженце, да те разкарвам по панаирите и да казвам на всички: този ви говореше за истината и ви казваше, че истината има вкуса на смъртта, но вие не вярвахте на словата му, а на зловещия му вид. А аз ви казвам, че в безкрайния въртоп на възможните неща Бог ви разрешава да си представите и свят, в който този мним тълкувател на истината е само един смешен кос, повтарящ слова, които е научил много отдавна.
— Минорите, ти си по-лош и от дявола — възрази Хорхе. — Ти си шут като светията, който ви създаде. Ти си като твоя Франциск, който „de toto corpore fecerat linguam“280, който проповядваше и даваше представления като палячовците, който объркваше скъперника, като му пъхаше в ръцете златни монети, който принизяваше предаността на монахините, като рецитираше „Miserere“281 вместо проповед, който просеше на
