Сам хвърли бърз, но изпитателен поглед към сестра си и забеляза:
— Това те изненадва, но Първис винаги е гледал с уважение на баща ни, а според мен цени и други членове на нашето семейство. Нищо чудно, че се е замислил за бъдещето, което чака тебе и сестрите ни, когато татко си отиде. Първис, доколкото разбрах, имал братовчед, който притежава книжарница и издателство на Мейдън Лейн.
— Струва ми си, че близката смърт на татко се обсъжда в цялата околия — изрече Елизабет със задавен глас.
— Вярно е. Робърт и аз, когато се видяхме миналата седмица, също обмисляхме какво ще правим в бъдеще. Роб каза, че би могъл да ви вземе при себе си, след като се наложи да напуснете тази къща. Всъщност съм доста изненадан да намеря Еми все още тук: мислех си, че Джейн е предложила да я поканят в Кройдън…
— Може да е смятала да го направи — сухо изрече Ема, — преди да се запознае с мене, но след като ме видя, много бързо промени решението си.
Сам повдигна вежди, но се въздържа от коментар.
— Е — каза той, — в такъв случай безпокойството на баща ни е напълно основателно. Но той се надява — много силно се надява — че ако се намери издател за проповедите му, парите от продажбите могат да помогнат на двете ви да се издържате, когато той ни напусне.
Ема и Елизабет размениха погледи. В краткия миг, когато се срещнаха, очите им изразиха пълната липса на вяра провидението да им изпрати подобен изход.
— И все пак — каза Елизабет — всичко, което дава надежда и утеха на баща ни през последните му месеци, трябва да се смята за благословия.
— Толкова бих искал — измъчено произнесе Сам — аз да можех да ви осигуря подслон, момичета. Ако се бях оженил за Мери, но… В момента разполагам с две бедно обзаведени стаи над погребално бюро на главната улица в Гилфорд. Немислимо е.
— Не се безпокой, скъпи Сам! Един ден ти ще бъдещ лорд Уотсън от Гилфорд, придворен или свърхдворен лекар на Негово Величество. Тогава Лайза и аз ще се грижим за къщата ти, ще въвеждаме пациентите и ще ти правим чай, запасали престилки от коприна.
Скоро след този разговор Сам се сбогува, тъй като трябваше да язди два часа обратно до Гилфорд. Той нежно се прости с двете си сестри и с баща си и настойчиво помоли Елизабет без ни най-малко колебание да изпрати да го повикат по всяко време, ако нещо в състоянието на мистър Уотсън я тревожи.
— И още, Сам — произнесе Елизабет с треперещи устни, опитай, опитай да не роптаеш срещу съдбата. Помъчи се да прогониш напълно мис Едуардс от мислите си. Това е най-добрият, единственият начин, уверявам те.
— И на тебе всичко това ти е познато? — той й отправи тъжна ласкава усмивка и се метна върху седлото.
— Сам определено е най-добрият в семейството ни — въздъхна Елизабет, докато сестрите наблюдаваха как той язди надолу по хълма. — Но понякога мисля, че на него му се е паднал най-тежкият жребий.
Ема не бе напълно склонна да споделя това мнение.
— Той се труди извънредно много, вярно е, но поне практикува избраната си професия. Тази мисъл сигурно го утешава, ако онези, които е редно да го ценят, се отнасят пренебрежително към него. И нещата няма да останат вечно такива, каквито са сега. Той притежава способност да използва дарбата си. Много е умен и се отдава с такова усърдие на професията си, че съм сигурна, че ще постигне върхове в нея.
— Милият, милият Сам! Как се надявам да стане така!
— Има писмо от Ирландия за тебе, Ема! — извика Елизабет няколко дни по-късно, след като пощальончето, яхнало изкаляното си пони, бе оставило следи от пръст по алеята. — Може би леля О’Браян е променила мнението си и сега все пак иска да отидеш при нея.
Защото едно от нещата, които по време на посещението си Сам казал на Елизабет насаме, докато Ема стоеше горе при баща им, бе: „По мое мнение, Елайза, несъмнено най-добре за Ема след смъртта на татко би било леля Марая да я покани отново да живее при нея дори без обещаното наследство. При леля Ема положително ще има повече шансове да сключи подходящ брак. Защото леля О’Браян е — или беше — известна като състоятелна и умна дама, около която винаги се събира изискан кръг от приятели. Докато Робърт и Джейн — няма да крия това от тебе, Елайза — изглежда изпитват доста голяма неприязън към бедната Ема. Защо се е получило така, признавам, не мога да разбера. На мен ми се струва изключително обичлива и симпатична млада дама, добра, изискана и нелишена от здрав разум и остроумие. Ала изглежда малко вероятно, те ще положат някакво усилие, за да й помогнат. Робърт ми каза, че Джейн смята Ема за високомерна, груба и самомнителна.“
— Що за безсмислица! — възмутено извика Елизабет. — Та тя е най-милото момиче на света и се държа безукорно учтиво с тях, докато бяха тук, особено с Джейн. Убедена съм в това. Сам, истината е, че тя е прекалено добре възпитана за Джейн, чиито собствени обноски не могат да се сравняват с нейните. А Робърт, разбира се, винаги се води от мнението на Джейн.
— Е — рече Сам, — мога да кажа само едно: не мисля, че Ема ще е щастлива, ако бъде принудена да живее с Робърт и Джейн в Кройдън. Не ми харесват и приятелите им… Може би на Ема ще й е по-добре у Пенелъпи и нейния стар доктор? Между другото, непременно ще отида да го посетя веднага щом се върнат в тези места. Чудя се дали той няма да е в състояние да ми създаде някои по-добри връзки.
— О, Сам, това е отлична идея! Да, да, задължително трябва да го направиш. Пенелъпи несъмнено също ще бъде доволна, ако брат й се издигне в професията си. Но що се отнася до Ема, мислиш ли, че тя и Пенелъпи действително ще се спогаждат? Аз лично силно се съмнявам. Много са различни. Ема е искрена и пряма в отношенията си с хората, докато Пенелъпи е толкова непочтена — не се решавам да употребя думата „коварна“, но трябва да ти призная, Сам, че връщането й в нашия край не ме изпълва със спокойствие…
— От все сърце желая — възкликна Сам — да можех да осигуря дом за теб и Ема. Горкичката Елайза! Ти нищо не искаш за себе си, но знам какво изпитваш пред перспективата скоро да се видиш принудена да напуснеш тази къща, която с упорит труд и любов си превърнала в толкова уютен дом — и не мога да си представя, че ти очакваш с удоволствие съвместния живот с Джейн или Пенелъпи.
Мълчаливото поклащане на глава и плувналите в сълзи очи на Елизабет показаха на Сам съвсем ясно колко малко я радват и двете възможности.
Той сграбчи ръката й, стисна я силно, с много любов и не изрече нищо повече.
Ето защо с най-жив интерес и загриженост няколко дни по-късно Елизабет връчи на сестра си писмото от Ирландия и зачака да чуе съдържанието му. Ема четеше на глас, донякъде затруднена от разкривените, пълни със задрасквания редове.
Моя скъпа племеннице,
Току-що получих писмото ти, написано през октомври. Имам, уви, всички основания да смятам, че кореспонденцията, изпратена до мене, често се губи по пътя или не ми се доставя. Хората, които би трябвало да се грижат да ми е добре, или отсъстват от къщи, или не се интересуват от мене. И ох, колко много пъти, колко много, много пъти съм оплаквала загубата на моята мила, добра, грижовна и услужлива малка племенница с нейното внимание и неизменно нежно отношение. А сега съм заобиколена от груби и невежи хора, на които им е все едно дали съм жива или умряла, и които често ме оставят часове наред самотна, без да се запитат дали не се нуждая от нещо.
Съпругът ми, капитан О’Браян, все още не е изпълнил обещанието си да ме отведе в собствения си дом Карахой в графство Корк. Всъщност понякога започвам да се чудя дали действително съществува подобен дом. Когато повдигнах въпроса пред моя девер, мистър Фъргъс О’Браян, той избухна в гръмогласен груб смях и ми заяви, че „онова място си е направо развалина“ и че тук ми било много по-добре. Както можеш да си представиш, това ме изпълни с най-мрачни предчувствия. Засега ние все още живеем с мистър Фъргъс в неговия дом, замъка Нока. Замък! По-скоро прилича на приют, отколкото на замък. Един Господ знае колко бедняшки семейства се тъпчат в приземния етаж, а пък домакинството на моя девер се води с абсолютна
