си, помисли си Ема. И определено проява на дружелюбно отношение от страна на тези двама мъже е, че отделят толкова време и труд за написаното от баща ми, след като едва ли хранят големи надежди за резултата.
Тя навлезе в овощната градина и извика:
— Елизабет! Елизабет! Отидоха си. Спокойно можеш да се прибереш! И нали не забрави да купиш трагаканта?
4
В продължение на няколко дни косата на Елизабет бе измивана, изплаквана с розмарин и мазана със смес от трагаканта, бадемова есенция, зехтин, розова вода и отлежал ром с цялото усърдие, на което беше способна Ема, водена от горещата си любов. И ето, подобрението, бе осезателно особено когато тези грижи бяха съчетани с втриване на бренди в кожата на главата три пъти седмично. Косата ставаше много по-гъста, придобиваше блясък и великолепие. Елизабет изглеждаше по-млада, а самочувствието, което й вдъхваше съзнанието за настъпилата промяна, придаваше допълнителна живост и топлота на цялото й поведение и външен вид.
— Ех, ако само имах малко от „Розовото мляко“ на леля, за което тя твърдеше, че прави чудеса с тена на лицето — въздъхна Ема, като се вглеждаше в страните на сестра си, чиято загрубяла кожа остро биеше на очи. — Но за него са необходими галони розова вода, и бензое, и бадемово масло.
— Жителите на Доркинг са свикнали с моя тен — спокойно изтъкна Елизабет.
— Тъкмо затова искам да ги изненадаме.
Ема трябваше да се задоволи с лимонени кори, с които два пъти дневно търкаше лицето на сестра си.
— Освен към останалите членове на семейството ти имаш задължения и към себе си — кореше я тя. — Не желая да те виждам повече с това ужасно вехто боне, с което приличаш на перачка. Дай го на бавачката, за да бърше прахта с него.
Оставаха малко повече от две седмици до следващия бал в Доркинг и Ема бе твърдо решила, че сестра й поне веднъж трябва да забрави грижите и тревогите около пасторския дом, най-вече да се освободи от сърдечната си болка по Първис и да прекара една щастлива вечер, като по възможност участва във всички танци. Елизабет бе отлична танцьорка, грациозна, с лека стъпка и в по-младите й години танците бяха нейното любимо развлечение.
— Само да имаше нова рокля — тъжно сподели Ема пред мисис Блейк. С тази дама бе завързала постепенно непринудено приятелство. При хубаво време често се разхождаха заедно в парка Озбърн, придружени от децата, а когато вън бе неприятно, седяха в гостната на мисис Блейк, шиеха или кърпеха детските дрешки.
Макар винаги да я канеха, Елизабет рядко можеше да бъде убедена да се присъедини към тях. За разлика от Ема не обичаше особено разходките. Имаше прекалено много работа вкъщи, и й липсваше Емината лекота в общуването с децата. Елизабет бе сигурна, че Ема и мисис Блейк имат да си говорят за хиляди неща — за книги, поезия, история, живопис — все теми, по които тя не се чувстваше особено уверена. Предпочиташе да прекара малкото си свободно време в полезни занимания в градината, тъй като не обичала да оставя баща си твърде дълго сам… Накратко, не успяваха да я изкушат да се разходи в парка или да посети Уикстед Котидж.
При Ема бе различно. Тя не отричаше пред себе си, че предпочита при възможност да избяга от пасторския дом, особено в дните, когато можеше да се очаква мистър Хауард да ги посети и да поседи при мистър Уотсън. Поради някаква неизвестна причина Ема вече не се чувстваше уютно в компанията на мистър Хауард, всъщност изпитваше неловкост в негово присъствие. Не можеше да си обясни защо се получи така. Единствената кратка среща с лейди Озбърн с неопровержима убедителност я бе навела на мисълта, че мистър Хауард не е свободен човек, че морален дълг го държи прикован към неговата благодетелка. Затова Ема предпочиташе да не си е у дома, когато той ги навестяваше.
Често след някое от тези посещения мистър Уотсън отбелязваше с мекия си глас:
— Мистър Хауард пита за тебе, Ема. Каза ми, че не те е виждал през последните две седмици и половина. Струва ми се, спомена, че му липсваш.
А Ема неизменно отговаряше:
— Мистър Хауард не идва да види мене, татко. Онова, което го води насам, е твоето присъствие и разговорите с тебе, както и прословутото желание да представи твоите проповеди пред по-широка публика.
— Хм! Хм! Може и така да е.
Когато Ема сподели с приятелката си мисис Блейк, че сестра й няма нова рокля, веднага последва отговор:
— Ако сестра ви няма да се обиди, аз имам рокля от тъмносиня персийска коприна. Купих я за един бал в Портсмут преди година, но точно тогава съпругът ми получи заповед да отплава след два дни и не съм я обличала. Мисля, че с помощта на парче черен тюл и един откраднат следобед бихме могли много лесно да приспособим от тази рокля вечерна наметка за сестра ви. Толкова много съм била лашкана по света от една моряшка квартира в друга, че съм придобила доста голяма сръчност с игла в ръка да създавам впечатление за модерно облечена жена…
— О, мисис Блейк! Това ще преобрази старата синя муселинена рокля на Елизабет!
Лесно успяха да откраднат следобеда и наметката бе измайсторена. Елизабет, висока и стройна, с бухналата си лъскава коса и новата наметка, която прикриваше недостатъците на старата й муселинена рокля, бе обявена едновременно за елегантна и привлекателна.
— Наистина не разбирам защо трябва да полагате всички тия старания заради мене — не преставаше да протестира тя.
„Защото ти непрестанно се трудиш за другите, а животът ти е напълно лишен от веселие, а може да стане и много по-лош, при това твърде скоро“ — помисли си Ема.
— Сравни собственото си положение с всички онези години, които аз прекарах в къщата на леля Марая, където ми угаждаха и ме глезеха.
— О, бедната леля Марая. Толкова ми се иска приятелят на мистър Хауард да успее да прати новини за нея.
За съжаление досега приятелят на мистър Хауард нямаше какво да съобщи.
Четири дни преди бала в Доркинг Ема извървя пеша разстоянието до Уикстед Котидж, с намерението да се поразходи в парка с мисис Блейк и децата. Уговорката бе направена два дни предварително с условието, че всичко ще зависи от състоянието на времето и здравето на по-малките, които кашляха. Действително, когато Ема пристигна в нарочения час, установи, че според мисис Блейк е твърде студено и Джордж, Франк и малката Софи не могат да рискуват да се покажат навън. Поради силния мраз имаше скреж, твърд като камък, който покриваше локвите, а по-отдалечените части на Озбърн Парк бяха забулени в мъгла.
— Всъщност, честно казано, съвсем не ви очаквах, мис Ема, но знам, че не се боите от нищо, стане ли дума за разходки. Междувременно Чарлс вече излезе в парка с мис Озбърн, но вие лесно може да ги настигнете.
— Мис Озбърн! — Ема силно се изненада, когато чу, че дама от замъка се е оказала толкова любезна.
Мис Блейк обясни:
— Мис Кар, жената, която живее при тях, е на легло, защото пръстите й са измръзнали и са се подули. Затова мис Озбърн, която ненавижда да остава сама, се нуждаеше от компаньон, а Чарлс, разбира се, полудя от радост при възможността да излезе с нея, тъй като я обожава повече от всички други на света. Но вие ги последвайте, мис Ема, едва ли са се отдалечили много, а и не вървят бързо. Взеха дървените купи и топката — донякъде против моята воля, трябва да призная, тъй като мис Озбърн е толкова разсеяна, че положително ще загубят топката и после брат ми жестоко ще ме мъмри, но на нея не е възможно да се откаже.
— Няма да ме искат — възрази Ема. — Малкият Чарлс ще бъде напълно щастлив с високопоставената си придружителка. А пък съм съвсем сигурна, че мис Озбърн не се интересува от моята личност.
