но не знаеше как да й го каже. Може би проблемът беше в това, че те бяха изгубили навика си да разчитат един на друг и не знаеха как да започнат да го правят отново.
Но това не означаваше, че не бяха способни да се научат.
Тя го намери в работната му стая, приведен над една от тетрадките си. Моливът в ръката му се движеше нетърпеливо по страниците, сякаш искаше да се движи по-бързо, а Майкъл не му позволяваше.
Той не я чу да се приближава до него. Когато Хети докосна рамото му, той подскочи и пръстите му се свиха и пречупиха молива. Той се обърна рязко и се втренчи ядосано в нея и за миг Хети дори не беше сигурна дали Майкъл я беше познал.
— Прегърни ме, Майкъл. Моля те.
Тя не беше планирала да каже това. Всъщност, не беше планирала да му казва каквото и да било, но думите бяха най-правилните и бяха самата истина.
— Хети? — попита той, сякаш излизаше от транс.
Без да мисли за това или да се чуди дали трябва да го направи, Хети се наведе напред и го целуна.
Целувката беше малко странна, но втората беше съвсем различна и когато Майкъл се изправи, за да я прегърне, телата им се прилепиха едно до друго с лекотата на два пламъка, родени от един и същ огън.
— Хети — измърмори Майкъл, докато обсипваше с целувки устните, брадичката и шията й. — О, Хети.
Той отметна разпуснатата й коса на една страна и заби пръсти в твърдата лопатка на рамото й и заобления й кръст, сякаш се страхуваше, че в противен случай тя ще му се изплъзне. Ръцете му се стегнаха около нея и я придърпаха по-близо.
Хети се остави на ръцете му. Едва сега тя осъзна колко голяма разлика имаше между това да целува Майкъл, когато бе овързана с корсети, яки и бог знае колко пласта дрехи и да го целува, когато всичко онова, което покриваше внезапно станалата й твърде чувствителна кожа, беше само един пласт муселин на сини райета.
Хети си пое с мъка въздух, защото имаше чувството, че ще експлодира, но това просто, автоматично движение, накара гърдите й да се издуят и да се притиснат толкова силно към гърдите на Майкъл, че за миг Хети се зачуди дали няма да останат така завинаги.
Майкъл бързо се възползва от промяната. Ръката му, която се намираше на кръста й, се плъзна по- надолу и притисна бедрата и стомаха й, докато тя не почувства мъжката му твърдост през тънките пластове памук и муселин, които разделяха телата им.
Мозъкът на костите й сякаш започна да се топи от горещината на желанието й.
Подобно на умиращ от глад човек, на когото внезапно е била дадена храна, Майкъл започна да я целува грубо по устата. Тя зарови пръсти в косата му и го придърпа към себе си. Захапа ухото му и той издаде звук, който беше наполовина стон и наполовина въздишка, след което се наведе още малко, за да й позволи да прокара върха на езика си по лабиринта на ухото му.
Хети наклони глава така, че той можеше да достигне чувствителната плът на извивката на брадичката й, точно под ухото й, след което отметна глава назад, за да може той отново да проследи извивката на гърлото й с устните си.
През цялото време двамата издаваха неразбираеми звуци и изричаха молби, които веднага получаваха отговор, само за да създадат нови, още по-силни желания. Ръцете и телата им се мъчеха да се слеят и Хети бе замаяна, заслепена и подивяла от глад, какъвто не бе изпитвала до този момент.
Внезапно Майкъл се отдръпна от нея. За миг я задържа далеч от себе си, втренчен в нея с широко отворени очи.
Но само за миг. След това се наведе и я вдигна на ръце.
— О, Майкъл! Обичам те! Обичам те!
Той я целуна още веднъж, този път толкова жадно, че тялото й се изви в отговор и дори петите й пламнаха. Една целувка, след която я отнесе през къщата до леглото.
Дори в очите на Хети леглото, което бе напуснала само преди няколко минути, изглеждаше като повлекана, чието бельо се вижда под роклята й. Възглавниците бяха натрупани на камара срещу желязната табла, а завивките бяха отметнати и показваха намачканите чаршафи, чиито краища се бяха измъкнали изпод матрака и сега висяха отстрани.
Гледката накара Майкъл да спре внезапно, сякаш се беше блъснал в някаква невидима стена. Хети наклони глава, за да го погледне в очите, изненадана от напрежението, което го беше обзело изведнъж. Той не я гледаше, погледът му беше втренчен в смачканите чаршафи.
Внезапно той изстена дълбоко. Все още обвил ръце около нея, Майкъл се обърна и се отпусна в края на леглото. То изскърца под тежестта му, но издържа.
За миг той остана просто да седи там, втренчен с невиждащ поглед в отсрещната стена; след това ръцете му се отместиха така, че сега тя седеше в скута му с вдигната неприлично до коленете й нощница.
— Не мога, Хети. Не по този начин. Не мога. — Думите му излизаха като напрегнат шепот. Той отказваше да я погледне в очите.
Майкъл се опита да прибере един кичур коса зад ухото й, но ръката му трепереше толкова силно, че вместо това пръстите му се плъзнаха през тежката маса и се вкопчиха в къдриците на Хети. Тя изохка от болка.
— Не по този начин ли? — попита ядосана тя. — И какъв точно е този начин, ако смея да запитам?
Тя се премести и този път Майкъл изохка от болка. А дали не беше от удоволствие? Устата му се отвори и за миг очите му останаха зареяни някъде в небитието.
Това обаче нямаше значение за Хети. Тя го сграбчи за ризата и го разтърси.
— Майкъл?
Това привлече вниманието му.
— Хети, ти не разбираш. Ако го направя… ако го направя, ще те използвам. Искам те толкова много, че имам чувството, че ще се пръсна, ако не те имам, но това е грешно. Не тази вечер. Не по този начин. Не разбираш ли?
Хети затвори очи и се опита да се въздържи да не изкрещи. Ама че момент беше избрал Майкъл да си спомни за скрупулите си.
— Не, не разбирам. Как може да ме използваш, когато аз те обичам? Ако те желая също толкова, колкото и ти мен? — тя пусна ризата му и плъзна ръце по раменете му, като се опитваше да овладее раздразнението си. — Както и да е, рано или късно ние ще получим разрешение за брак и ще се оженим и след това…
Майкъл стисна зъби. Мускулите и жилите на врата му се изпънаха като въжета от напрежението.
— Не е заради това, че не сме женени.
— Така ли? — Хети прокара бавно ръце отстрани на врата му и остави пръстите си да опипат мускулите от задната му част, докато палците й галеха гласните струни в предната му част.
Той поклати глава, като се опитваше да диша нормално.
— Така.
Хети плъзна ръце в гъстата му черна коса и прокара палец по извивката на челюстта му.
— Тогава защо?
— Хети. — Това беше наполовина стон, наполовина молба.
— Какво, Майкъл? — настоя тя.
Истината беше, че тя не се интересуваше кой знае колко много от това дали той щеше да й отговори или не. Тя беше твърде удивена от лекотата, с която й се беше удало да го превърне в треперещо подобие на мъж. Хети винаги бе приемала за даденост, че във физическата любов владетел е мъжът, но очевидно това не беше така. Това откритие й даваше чувство за сила и власт.
Тя премести тежестта си върху краката му и се наведе към него така, че бедрото й се притисна към стомаха му. Той изстена и заби пръсти в гърба и кръста й, но това не й попречи да прокара език по очертанията на устата му и да притисне устни до неговите в гореща и страстна целувка.
Устата на Майкъл поддаде под устните й и ръцете му се плъзнаха по гърба й и я придърпаха толкова близо, че гърдите й се отъркаха в неговите. При това кратко, еротично докосване той внезапно се дръпна
