рязко, сложи ръце на раменете й и я отблъсна назад.
Очите му срещнаха нейните, но този път погледът му беше толкова измъчен, че сърцето на Хети се сви от болка.
— Тази вечер умря човек, Хети.
Тя се вцепени.
— Майкъл…
— Не можех да направя нищо. Знам това. Но… — Той прекъсна рязко изречението си, сякаш онова, което искаше да каже, изгаряше езика му. — Когато излязох след теб от онази стая — каза най-после той, — знаех какво си мислиш. Ти мислеше за него, за жена му и за децата му и тъжеше за тях.
Хети кимна, въпреки че не разбираше накъде бие той.
— Знаеш ли за какво си мислех аз? — Той я погледна така, сякаш обсъждаха нейната смърт, а не тази на един непознат.
Хети поклати глава.
— Мислех си, че искам да се любя с теб — каза той. Отвращението караше гласа му да звучи грубо. — Още в чакалнята. И по целия път насам докато не ти показах стаята… господи, Хети! Направо е неприлично колко много те желаех! И колко много те желая в момента!
За миг тя остана втренчена в него, на ръба между сълзите и смеха.
— Да си жив не е грях, Майкъл — каза най-сетне тя.
— Но Хети…
Една целувка заглуши протеста му.
Майкъл почти се предаде. Почти. Секунда по-късно той я отблъсна грубо и се опита да се изправи.
Хети беше по-бърза от него. Тя уви ръце около врата му и го повали на леглото до себе си.
Глава дванадесета
Те се претърколиха върху чаршафите и се озоваха във вдлъбнатината на матрака. Тъй като нощницата й вече беше вдигната неприлично високо около бедрата й, на Хети не й беше трудно да прехвърли крак върху Майкъл и да го затисне върху леглото. Косата й беше разпиляна на всички страни върху чаршафите, шията и раменете на Майкъл, подобно на тежки копринени възли. Хети не забелязваше това.
— Ние сме живи, Майкъл — каза тя с твърд глас. — Ние имаме щастието да правим каквото искаме. Да не мислиш да пропилееш тази възможност само защото не можеш да спасиш света, без значение колко много се опитваш?
Той лежеше и я гледаше с лице, засенчено от завесата от коса, която ги бе обгърнала. Хети виждаше как съмнението и вината, изписани върху лицето му, се опитват да се преборят с желанието. Устните му се изкривиха в гримаса, с която той се подиграваше на себе си.
— О, Хети — каза той, — на теб винаги ти е било лесно, нали? Имам предвид любовта. Смехът. — Той освободи едната си ръка и нежно приглади една къдрица зад ухото й. — Имаш ли представа колко рядко и благословено качество е това?
— Знам. — Тя се притисна по-силно към него. — Защото знам каква благословия е да те обичам.
Хети осъзна, че имаше нещо повече от това. Ставаше дума за изкушение и измъчване. Мускулите на раменете и ръцете й трепереха напрегнато от желанието, а между краката си тя чувстваше гореща влага, която не позволяваше да бъде забравена.
Тази внезапна, болезнена нужда я плашеше, но въпреки това тя я оставяше на свобода по начин, който не можеше да разбере.
Хети усещаше твърдото доказателство за мъченията на Майкъл и тръпките, които минаваха през него. Каквото и да говореше, той я желаеше. Също толкова, колкото и тя него.
Тя се наведе напред, за да го засипе с целувки, като същевременно се опитваше да разкопчае копчетата на ризата и панталоните му. От гърлото й излизаха къси, животински звуци, а бедрата й започнаха да се натискат в неговите в никога неизучаван, но странно познат й ритъм.
Майкъл се извиваше под нея, след което рязко я издърпа от себе си и се претърколи върху й. За миг той остана неподвижно, като дишаше тежко, а очите му бяха широко отворени; след това наведе глава и започна да разучава тялото й.
Двамата успяха някак си да се вмъкнат изцяло в леглото, без да се пускат, като се опитваха да се настанят удобно, без да спират да се докосват. Чаршафът под Хети се изкриви. Нощницата се заплете под тялото й и я закова на място със същата сила, сякаш беше вързана за леглото.
— Дай на мен — каза Майкъл и се надигна на лакът, за да издърпа края на нощницата.
Тя повдигна бедра в мига, в който той дръпна за втори път, този път по-силно. Нощницата се издигна нагоре и откри бедрата и корема й; след това се нагъна върху гърдите й, докато всичко, което Хети можеше да види, бе таванът над главата й и лицето на Майкъл.
Почти със страхопочитание той сложи ръка върху корема й. Дланта му беше топла и твърда. Той бавно започна да я движи нагоре, оставяйки пръстите си да опипат кръста й, ребрата й, докато най-накрая не стигнаха до гърдите й.
Хети пое дълбоко дъх и го задържа, като че ли й беше последният.
Ръката на Майкъл тръгна надолу. Първо по гръдта й, като подръпна чувствителното зърно, след това обратно по ребрата й, по плоския й корем и надолу по бедрата. А след това отново се плъзна нагоре. И надолу. И пак нагоре. И всеки път, когато ръката му се доближеше до горещата болка между краката й, Хети си мислеше, че ще полудее, ако не му се помоли да й даде облекчение.
Майкъл не й даде възможност да го помоли. Той се отпусна на леглото до нея и отново впи устни в нейните, като я дразнеше и искаше от нея да отвори уста. В същия миг ръката му погали нежно хлъзгавата долина, сърцето на мъченията й, след което притисна здраво пръсти към нея и се плъзна още по- дълбоко.
Хети бе мислила, че разбира какво означава да целува мъж и да бъде целувана от него. Тя бе мислила, че знае какво е желанието.
И бе сбъркала.
— О! — прошепна тя. — О! — След това не можа да каже нищо повече.
— Нали… нали не те заболя много? — попита тревожно Майкъл след известно време, като се изправи на лакът, за да я огледа по-добре в тъмнината.
Хети се обърна към него и леглото изскърца. Нямаше как. И двамата се бяха сгушили във вдлъбнатината на матрака и тя бе притиснала гърба и бедрата си в гърдите и бедрата на Майкъл. Това беше единственото положение, при което двамата можеха да се съберат в тясното легло, без да лягат един върху друг.
Не че лягането един върху друг си нямаше своите предимства, но то просто не беше удобно за спане положение, а точно сега тя искаше да спи и голото тяло на Майкъл да бъде притиснато плътно до гърба й.
— Изобщо не ме заболя — каза тя най-накрая. — Може би мъничко, но само първия път. След това беше — тя се прозина, — беше прекрасно.
Прекрасно беше твърде слаба дума, за да бъде описано онова, което Хети бе изпитала, но в момента тя не се сещаше за друга. Тя беше толкова уморена, но и толкова доволна, че не беше сигурна дали някога отново ще бъде в състояние да се помръдне… или пък ако можеше, дали щеше да го поиска.
— Радвам се — каза тихо той. Той сложи длан върху бузата й и нежно приглади назад потните къдрици, които бяха залепнали за бузата и слепоочието й. Кожата му беше топла и влажна.
— Майкъл?
Той бавно очерта линията на гърлото й и продължи по извивката на рамото й.
— Да?
Хети премигна, опитвайки се да си спомни какво бе искала да му каже. Докосването му беше толкова леко, уверено и чувствено, толкова успокояващо.
— Лекарите не трябва ли да знаят за тези неща?
— Болката ли имаш предвид?
— А-ха. — Тя се премести леко върху възглавницата, така че да може да го погледне. Всичко, което успя
