Ако не го беше направил, другата възможност беше да разкъса проклетия апарат.
Нежно докосване по рамото го стресна и наруши размисъла му. Той се обърна рязко и видя, че Хети е застанала зад него.
Косата й се спускаше безразборно по лицето и раменете й и й придаваше опасно изкушаващия вид на невинност и женска похот, смесени в едно. Тя беше облякла отново нощницата му, но не я беше закопчала. Яката зееше широко и той виждаше тялото й от шията чак до гърдите й.
— Какво има, Майкъл? Какво не е наред?
Той се поколеба.
— Нищо. Връщай се в леглото. Твърде е рано да ставаш.
Тя прие лъжата му мълчаливо, като го гледаше право в очите с поглед, който беше повече изнервящ, отколкото обвиняващ.
Не трябваше да й казва. Миналата нощ беше повече от достатъчна. Тя не заслужаваше да се измъчва повече.
Ако Хети бе доловила съмненията му, не го показа; просто стоеше на мястото си и чакаше да сподели бремето му.
— Джейкъб Търнър е починал миналата нощ — каза най-накрая Майкъл. Признанието му донесе някакво странно чувство на облекчение, което незабавно беше последвано от гняв заради собствената му слабост. — Той просто се предал и… умрял.
Хети отвори широко очи.
— О, не! А аз дори не се сетих за тях. Колко ужасно! А брат му? Джеймс ли се казваше? Той добре ли е?
Майкъл поклати неохотно глава.
— Джеймс почина вчера сутринта, малко преди разсъмване.
— Преди… — Хети затвори уста с ръка и се вгледа тревожно в лицето му. — Там ли си бил? С него?
— Хети, твърде рано е. Защо не…
— Това е, нали? Ти си бил с тях, а не ми каза. — Челото й се сбърчи тревожно. — Но аз мислех, че… че на Джейсън му остават поне още няколко седмици живот. Че той не е…
— Той се е предал, Хети — каза остро Майкъл. — Той остана сам. Не му оставаше за какво да живее и знаеше, че не мога да му помогна с нищо. Никой не можеше да направи нищо за него. Затова просто се е предал. Това се случва понякога.
За миг той остана втренчен гневно в нея, разкъсван между нуждата да се изправи срещу цялата вселена и нуждата да я завлече обратно в леглото и да я люби — отново, отново и отново. И в двата случая щеше да избяга от действителността… и щеше да използва Хети за това.
— О, Хети, за бога. Върви да се облечеш. Имам пациенти, които ме чакат.
Хети се опита да затръшне вратата, но тя отказа да се подчини. Изскърца, след което заяде. Хети трябваше да я натисне силно, за да я затвори, и това само я ядоса още повече.
Няма да й обръща внимание, така ли? Ще се държи с нея като с малко дете, което не е способно да разбира проблемите на възрастните? Ще й казва да се облича, като че ли е някаква палава ученичка? Вината, която бе изпитала за това, че беше забравила за братята Търнър, изчезна в пороя от раздразнение и възмущение.
Видът на леглото я накара да се закове на мястото си, както бе направил и Майкъл предишната нощ. Тъмночервеното петно в средата на неприлично намачкания чаршаф се виждаше ясно — безмълвно доказателство за случилото се през нощта.
Кръв, похот и любов. Това беше всичко, което бяха споделили миналата нощ.
Е, любовта все още си беше там, но Майкъл беше решил да не й обръща внимание.
Влажната болка между краката й я подсети, че похотта все още се спотайва, готова да скочи всеки миг — не че от това щеше да има някаква полза, щом като Майкъл отказваше да сътрудничи.
Това оставяше кръвта.
Тя дори не я бе забелязала, когато се бе събудила. Кръвоизливът не се беше оказал толкова голям, колкото Хети беше очаквала. Когато Майкъл бе започнал нежно да почиства краката и бедрата й с влажна кърпа след първия път, тя се бе почувствала твърде неудобно, за да гледа. Твърде притеснена и твърде разтърсена от неочакваната интимност на акта, от загрижеността, любовта и учудването, изписани на лицето му, докато се бе грижил за нея.
След това той беше загасил лампите и отново я бе любил, този път по-нежно, но със същата страст. В тъмнината Хети бе открила, че сетивата й са толкова обтегнати, че долавяха всяка милувка, всеки неразбираем шепот, с невероятна сила.
Третият път се бе оказал кратък. И двамата се бяха чувствали твърде изморени, но се бяха кискали като ученици и бяха открили, че се сливат много по-лесно и че тясното легло не е чак толкова малко и неудобно, колкото бяха смятали в началото.
След това тя беше заспала, само за да се събуди и да бъде посрещната с гняв и студено отхвърляне.
Не, това не беше вярно. Гневът на Майкъл не беше насочен към нея, а към самия него, а отхвърлянето…
Хети се отпусна бавно на ръба на леглото. Прокара ръце през косата си, отметна я встрани от лицето си и започна да я подръпва, като се опитваше да мисли.
Майкъл не я беше отхвърлил. Той я беше изключил. Имаше разлика.
Не че от това откритие болката щеше да намалее или тя щеше да се успокои, но така поне й беше по- лесно да го разбере.
Предишната нощ Хети бе видяла с очите си срещу какво се изправяше Майкъл всеки ден. Въпреки че той не й бе казал нищо, тя бе усетила тревогата му и затаения дълбоко в душата му гняв срещу човешките страдания, които той беше безсилен да предотврати. Какъв кураж и упоритост се искаха от един човек, за да може той да се изправя срещу такава трагедия ежедневно?
Но Майкъл се бе опитал да скрие смъртта на Джейкъб от нея тази сутрин, дори не бе споменал за смъртта на Джеймс Търнър предишния ден, а преди два дни се бе опитал да й попречи да го придружи при посещението му у семейство Райнър. Не беше необходимо човек да е гений, за да се досети, че той бе решил да издигне стена между нея и работата си, или че се опитваше да се противопостави на опитите й дори да надникне над ръба на тази стена.
Тази мисъл я притесняваше.
Хети придърпа крака под нощницата и уви ръце около коленете си. Косата й се разпиля около нея като завеса, когато тя подпря брадичка на коленете си и се втренчи замислено в отсрещната стена.
Без съмнение част от отдръпването на Майкъл се дължеше на желанието му да я защити от неприятните страни на работата му. Но това не беше всичко.
В някой момент Майкъл, изглежда беше забравил, че тя му помагаше в лекарската практика. Бяха го решили преди много време, когато той все още бе изпълнен с илюзии студент по медицина. Очевидно той не смяташе да спази тази тяхна уговорка.
След събитията от последните три дни Хети имаше чувството, че той бе решил да раздели живота си на две отделни части — работата и личния живот. Единственият проблем беше, че на него не му оставаше достатъчно време, за да има личен живот!
И ако той смяташе да продължава да работи от изгрев до залез, какво щеше да означава това за нея? За тях?
Той едва ли очакваше тя да се вмести в някаква малка, удобна ниша в съществуването му, готова да бъде извадена, когато на него му беше удобно, и да бъде натикана обратно, когато той пожелаеше? Но каква друга възможност й оставяше той? Майкъл дори не се беше погрижил да уреди друг лекар да обслужва пациентите му, за да могат двамата да прекарат първите няколко дни заедно и да се опознаят отново!
Мрачните й мисли бяха прекъснати от почукване на вратата.
— Хети! Вътре ли си?
Че къде другаде можеше да бъде? Тя стана раздразнено от леглото и отиде до вратата. Наложи се да я дръпне силно, за да я отвори, и това не й помогна да се успокои. Тя дръпна толкова силно, че вратата се
