Хети, но в него не се виждаше топлина. Хети се препъна, след това спря на място, достатъчно близо до него, за да може той да я прегърне… ако пожелаеше.
Майкъл не помръдна. Ръцете висяха отпуснати до бедрата му. Тялото му сякаш трепереше като струна, но това може би се дължеше на светлината.
Хети се напрегна и пое дълбоко дъх. Погледът му не изпускаше нейния.
На Майкъл щеше да му бъде толкова лесно да протегне ръка и да докосне ръкава на Хети. Да прошепне името й. Само това.
Но той затвори очи и отметна глава назад. Тя беше съвсем сигурна, че той трепереше, но не можеше да каже дали от тревога или от гняв.
Хети бе обзета от силен гняв. Можеше да разбере колебанието му от предишната нощ, но не и сега.
Миналата нощ тя бе отишла при него, тъй като бе имала нужда от топлината и силата му също толкова, колкото и Майкъл бе имал нужда от нея.
Тази вечер…
Тази вечер беше негов ред. Тази вечер той трябваше да дойде при нея.
Изпълнена с решителност, тя протегна ръка и докосна ръкава му. Той се дръпна, сякаш го беше ударила, и очите му се отвориха и се втренчиха в нейните.
Хети посрещна погледа му, без да мигне.
— Откакто пристигнах тук, Майкъл, ти постоянно ме отбягваш и ме отблъскваш — направо забравяш за мен, за бога! И всеки път, когато това се случи, аз се опитвам да те разбера, да те извиня и да се съобразя с теб. — Тя повдигна брадичката си малко по-високо. — Е, не и тази вечер. Тази вечер смятам да си легна. Искам да споделя леглото си с теб и знам — знам — че и ти искаш това. Но това зависи само от теб. От теб, Майкъл, а не от мен. Тази вечер ти ще трябва да се съобразиш с мен.
С тези думи тя се обърна и излезе от кухнята с високо вдигната глава.
Също както предишната нощ, Майкъл седеше на ръба на кушетката с наведена глава, подпрял ръце на бедрата си, и се опитваше да не се вслушва в звуците, които издаваше Хети, докато се приготвяше да си легне.
Тази вечер това беше още по-непосилно за него, отколкото миналата нощ. Тази вечер той вече знаеше тайни, които не бе знаел досега — сладки, редки съкровища, които го подлудяваха сега, когато ги притежаваше.
Тялото му беше залято от топла вълна. Пръстите му се забиха неволно в мускулите на бедрата му от силата на усещането.
Той нямаше да мисли за тези съкровища. Нямаше да се вслушва в стъпките, в звуците на отварящите се и затварящите се врати, в тихото скърцане на дъските на пода, на пантите на вратите и на леглото. Нямаше да влошава още повече нещата, като се опитва да си представи какво прави Хети, когато шумовете престанат.
Тялото му обаче го предаде. Слухът му беше изострен толкова много, а мислите му бяха толкова измъчващо похотливи, че той не можеше да ги изключи колкото и да се опитваше.
Миналата нощ, докато се бе потопил в безопасността на работата си, Майкъл бе намерил куража да устои на изкушението — заради Хети. След това тя бе дошла при него, бе го целунала и всичките му храбри намерения се бяха стопили като пролетен сняг.
Е, тази вечер това нямаше да се случи. Той беше създал достатъчно неприятности за един ден. Мисълта, че Хети е била подложена на обиди и изгонена от пансиона само защото той не бе проявил достатъчно сила и воля да й намери по-добро място, където да отседне, го караше да се черви от срам.
Ако ставаше въпрос само за клюките, щеше да му бъде по-лесно, защото една бърза сватба щеше да накара злите езици да млъкнат. Станалото си беше станало. Дори ако не бяха спали заедно, всички щяха да си мислят противното.
Само че не ставаше дума само за клюките.
Ставаше дума за това колко още можеше да навреди на Хети, ако се предадеше пред нейния ултиматум и собственото си желание.
Майкъл се втренчи в тъмнината на кабинета си. Той изобщо не беше сигурен, че можеше да й навреди по някакъв начин, но не смееше да се опита да разбере. Не бе очаквал, че разговорът му със Самюъл ще завърши толкова катастрофално и затова бе оставил Хети да го убеди, че трябва да говори с момчето въпреки съмненията си.
Е, Хети нямаше да успее да го убеди в нищо повече. Не и тази вечер. Не и сега. Без значение какво щеше да опита.
Хети се ширеше върху две възглавници, но въпреки това тясното легло не й се струваше много удобно. Миналата нощ поне мирисът на Майкъл бе останал по възглавниците, едновременно успокояващ и възбуждащ. Тази вечер чаршафите миришеха на сапун и слънце и на нищо друго. Това не й се струваше честно.
Тя се беше изкъпала, но съжаляваше за това. Усещането от допира на грубата гъба, плъзгането на мокрия сапун и водата не бяха достатъчно добри заместители на докосването на Майкъл.
Той нямаше да дойде при нея тази вечер. Хети го беше предизвикала и той бе отказал да приеме предизвикателството й. Майкъл сигурно вече или беше заспал върху неудобната си кушетка, или отново се беше привел над тетрадките си и я бе изхвърлил от живота си, за да може да се заобиколи с проклетата медицинска наука, на която се беше посветил.
Е, тази вечер тя не възнамеряваше да го спасява, без значение колко много щеше да страда от това или колко самотна и празна й се струваше спалнята без него.
Телефонът събуди Хети както предишната сутрин. Тя се измъкна от бездната на лошите сънища и се върна към реалността като уморен миньор, който излиза от мината след тежък ден. Изминалата нощ се беше оказала една от най-неприятните в целия й живот.
Утринното слънце влизаше през прозореца и заливаше с лъчите си стаята. Хети се намръщи на светлината, премигна и огледа спалнята.
Миналата нощ бе оставила вратата отворена за всеки случай, но по някое време Майкъл я беше затворил. Сега тя представляваше преграда, която заглушаваше разговора му, и Хети не можеше да различи какво казва той по телефона. Не че това имаше някакво значение. Тя не се съмняваше, че обаждането беше поредното му извинение да я изостави тук, докато си върши работата, без да се притеснява от присъствието й.
Хети остана да лежи замислена в леглото. Нямаше как да спре Майкъл да излезе от къщата, но можеше да направи така, че денят му да не бъде толкова лек и безпроблемен, колкото той без съмнение се надяваше да бъде.
Тя отметна завивките и спусна крака на пода.
С надеждата, че Майкъл може да се предаде, Хети бе разпуснала косата си и бе облякла една от най- красивите си нощници — неприлично прозрачна муселинова нощница, украсена с дантели и красива бродерия по маншетите. Нощницата я покриваше от главата до петите, но на подходяща светлина не скриваше абсолютно нищо. С пусната свободно върху раменете си коса и облечена в дреха, под която тялото й се виждаше на фона на слънчевата светлина зад нея, тя трябваше да бъде толкова възбуждаща гледка, че да вземе ума дори на най-заклетия светец.
Хети реши, че трябва да покаже на Майкъл какво беше изпуснал миналата нощ. Тя прекоси стаята и отвори вратата.
Майкъл стоеше в коридора, обърнал гръб към вратата на спалнята, подпрял едното си рамо на стената до телефона, заслушан внимателно в събеседника си от другата страна на линията. Той беше обут в панталони и облечен в колосана бяла риза, но още не беше облякъл жилетката и сакото си. Тирантите му се спускаха по извивката на гърба му, след което се разделяха по средата във формата на буквата Y и караха ризата му да се издува и да подчертава стройните му бедра и широките му рамене.
При тази гледка Хети затаи дъх и чувствителното място между краката й бе обляно от горещина.
Звукът от отварянето на вратата на спалнята накара Майкъл да се напрегне леко. Той погледна през
