— Слушам, сеньор.
Младата девойка нерешително тръгна напред. Капитанът, който я наблюдаваше, веднага изтича след нея.
— По-скоро, миличка, или куршумът ми ще ускори крачките ти.
Индианката потрепера и затича към лагера, като силно викаше за помощ.
Балбоа извади пистолета си, метна се на коня и се скри зад една пясъчна могила, откъдето подаде само главата.
Лагерът на бунтовниците бе заобиколен с тройна верига часовои. Още при първия вик на индианката те изскочиха като изпод земята и я уловиха.
Девойката примря от страх. За миг пламнаха факли. Тъмната пустиня засия. Тълпа хора се хвърли към нея. Индианката бе отведена в гората. Факлите угаснаха и пустинята отново потъна в мрак.
— Сега да побързам и да подготвя достойна среща с враговете си.
Той се метна на седлото и полетя към развалините. Изведнъж се чуха изстрели и десетки куршуми запищяха край ушите на Балбоа.
— Твърде късно, господа! — насмешливо извика той. — Напразно си хабите, барута. Птичката хвръкна.
След двайсет минути Балбоа спря пред развалините и слезе от коня.
— Приятели — каза той, когато влезе в стаята, която му служеше за трапезария. — Да не губим време. Някой ни е предал. Тайната ни е открита и чужди хора са узнали за златото, което търсим. Кои са те, не зная.
Испанците зароптаха заедно с индианците.
— Искаме да знаем наистина ли съществува такова богатство — извика тълпата.
— Да, съществува — извика капитанът, — убеден съм! Цели милиони лежат тук.
— Златото се пада на този, който го открие — обади се един старик. — Такъв е законът на прерията.
— Ще го защитавате ли мъжествено? — попита капитанът.
— Да, ще се бием до смърт — извика тълпата.
— Нищо друго не искам от вас. А сега разбудете другарите си. Трябва по-скоро да укрепим нашия лагер. Сигурно на разсъмване врагът ще ни нападне.
— Всичко ще бъде подготвено, капитане, разчитайте на нас — извика тълпата.
И те се оттеглиха. Балбоа самодоволно се засмя, че ще успее да тури ръка на богатството.
Капитанът набързо закуси и излезе да ръководи укрепителните работи.
Той знаеше от опит колко смели и решителни са враговете му и не искаше отново да бъде изненадан. Заетата позиция сега бе твърде удобна и затова разчиташе на сигурен успех.
Войниците му работеха неуморно и вярваха, че ще могат да отбият атаките на по-многобройния враг.
20
ВОЕНЕН СЪВЕТ
Трудно е да се предаде онова неизказано щастие, което изпитваше Инкарнасион Ортис, като гледаше своята спасена годеница. Доня Линда пък, след всички преживени страдания намерила се между приятели, бе дълбоко развълнувана. Сълзите течаха от очите й и тя не намираше думи, за да изкаже своята признателност към спасилите я хора.
Дон Луис, смаян от неочакваната развръзка на смелия си опит, също не можеше да се опомни и с почуда гледаше встрани, като че не можеше да разбере станалото.
Единствен само Мос-хо-ке бе както винаги спокоен и невъзмутим. Той знаеше, че не всичко още е свършено. Балбоа трябваше само да даде сигнал на хората си и начинанието, почнало тъй успешно, можеше да се провали.
Затова вождът, без да губи нито минута, даде заповед да се отстъпи и затова целият отряд със светкавична бързина се понесе към гората, където беше лагерът на въстаниците. Със сълзи на очи дон Рамон прегърна дъщерята на своя приятел. Той я заведе при огъня, седна до нея и помоли да му разкаже всичко, което преживя след отвличането й от Балбоа.
Инкарнасион, поглъщайки всяка дума на годеницата си, често прекъсваше разказа с гневни възмущения и се заклеваше жестоко да отмъсти на капитана за причинените й страдания.
Изведнъж откъм равнината се чуха остри викове. Всички помислиха, че бандитите са нападнали лагера.
Но скоро всичко се изясни. При огъня бе доведена една примряла от страх индианка. Щом като бедната девойка, за която Линда веднага се погрижи, дойде на себе си, отрупаха я с въпроси.
Когато всичко стана ясно, настъпи момент за размисъл. За преследване на капитана не можеше и да се мисли: той успя да се отдалечи от лагера. Но бунтовниците, като се учудваха на смелостта му, разбраха, че ще трябва да удвоят бдителността си, щом имаха пред себе си такъв опасен враг.
Доня Линда, уморена и душевно, и физически, влезе в приготвената за нея палатка заедно с индианката, щом свърши разпитът й.
Когато завесата се спусна след младите девойки, Инкарнасион и Луис веднага станаха и легнаха пред входа на палатката, като се покриха със своите наметала.
Скоро лагерът затихна, индианците и бунтовниците дълбоко заспаха. Само дон Рамон Очоа и Мос-хо-ке, седнали един срещу друг около огъня, не мигваха, вслушваха се и втренчено гледаха в мрака.
Минаха няколко часа, никой не проговори.
Съмваше се. Бледи ивици се показаха на изток — гъстата мъгла леко се издигаше и се кълбеше над Рио Хила. Изведнъж на две крачки от Мос-хо-ке се появи боец команч и мълчаливо застана пред него. Вождът вдигна глава и впи блестящия си поглед в команча.
— Виждам, че моят син Антилопа се е върнал — рече той. — Къде са белите, на които вождът поръча да го пазят?
— Белите не виждат нощем. Te се движат бавно. Антилопа ги изпревари, за да предупреди вожда. Te ще бъдат тук скоро след изгрев слънце.
— Бялата Глава с тях ли е?
— Да. Белият воин, който пристигна в отряда след залез слънце, трябва да е донесъл на Бялата Глава важни новини, защото заповяда на войниците бързо да тръгнат.
— Конят на моя син уморен ли е?
— Не, той може да пътува още много мили. Какво ще заповяда моят баща?
— Антилопа е видял лагера. Той трябва да се върне при Бялата Глава и да го доведе тук.
Команчът мълчаливо се поклони и изчезна зад дърветата.
Мос-хо-ке тури ръка върху рамото, на задрямалия дон Рамон.
— А? Какво има? — запита той, като отвори очи.
— Нищо — отвърна вождът. — В лагера всичко е спокойно. Един от моите войници бе тук и ми каза, че Бялата Глава скоро ще дойде при нас. Няма ли да даде някои нареждания на брат ми?
— Не. Не зная какво мисли да върши дон Хосе Морено. Само той има право да дава заповеди. По-добре ще бъде да го изчакаме. Струва ми се, че би трябвало да изпратим при развалините някой разузнавач. Трябва да узнаем дали Балбоа чака да го нападнем и какви мерки е взел за защита на лагера си.
— Добър е съветът на моя брат. Аз сам ще отида там.
— Ти ли, вожде? Струва ми се, че може да го свърши някой от войниците ги.
— Брат ми знае, че преди боя вождът е длъжен всичко сам да види. Мос-хо-ке ще отиде сам.
— Добре. Може би е по-добре! Твърде ме безпокои вчерашното идване на капитана. Не може да се отрече, че е храбър войник и доста находчив човек. Сигурно ни готви някой капан, още повече че не разчита на никаква милост от нас.
— Нека брат ми се успокои. Вождът ще научи всичко.
Мракът почна да се топи. Наближаваше да съмне и на изток се показа зората.
Мос-хо-ке стана, притегна пояса си, кимна с глава на дон Рамон, метна се на коня си и се понесе в галоп.
