Когато видя алкада, дон Хосе му подаде ръка.
— Драго ми е, че те виждам, любезни приятелю — каза той, — съжалявам, че подаграта не ми позволява да стана и ви посрещна. Кой е с вас? Сигурно приятел!
— Инкарнасион! — извика Линда и радостно изтича към Ортис.
— По-тихо, по-тихо, дете мое — каза дон Морено. — Възможно ли е да се хвърляш в обятията на красив млад човек, дори да е твой годеник?
Линда се изчерви и се спря.
— Благословете ме, братовчеде! — каза Ортис, като коленичи пред стареца.
— Ела тук, до сърцето ми! — отвърна дон Хосе, като нежно го притисна до гърдите си.
— Нали няма да се сърдите на Линда, братовчеде? Аз тъй горещо я обичам.
Старецът се усмихна, привлече Линда към себе си, прегърна двамата млади хора и ги целуна.
— Е — обади се кметът, като седна на креслото, — значи напразно съм се страхувал, като ви доведох Ортис. Сега съм уверен, че няма да ме упрекнете, дон Морено.
— Вие сте добър и верен приятел, Рамон. Неочакваното идване на Инкарнасион е голямо удоволствие за мен и аз от сърце ви благодаря.
— Значи всичко е наред. Дълго се колебах дали да изпълня молбата на вашия сродник.
— Зная колко сте предпазлив, Рамон.
— За времето, в което живеем, това е необходимо. Проклетите испанци зорко следят патриотите и шпионите сноват навред.
— Надявам се, че този път сте успели да ги изхитрите — засмя се дон Хосе.
— Бог да ни пази! Ако ни проследяха, никога нямаше да си простя такава непредпазливост.
— Какво ново, братовчеде? — попита Линда.
— Нищо утешително, братовчедке — отвърна Ортис с дълбока въздишка. — Независимостта, за която жадуваме, все още е далеч от нас.
— Нима започнахте да се отчайвате? — рече Линда, като гордо го изгледа.
— О, не — отвърна той. — Понеже имам само няколко минути още…
— Как? Ще си вървите? — извикаха в един глас бащата и дъщерята.
— Необходимостта ме принуждава. Исках само да се видя с вас и да се уверя, че тук сте на сигурно място. Сега съм спокоен и мога да вървя натам, където ме зове дългът, въпреки желанието ми да остана по-дълго при вас.
— Наистина ли ще си тръгнете? — тъжно попита Линда.
— Уви! Трябва — отвърна Ортис. — Решил съм тази вечер да направя един опит. Ако успеем, ще се избавим от проклетите испанци.
— Познаваш ли командира им, Инкарнасион?
— Не твърде, братовчеде. Той е дон Орасио Балбоа, както твърде важно се нарича сам. Струва ми се, че някога е бил ваш ловец?
— Да, мили мой, вярно. Пази се от този човек. Същински дявол е. Дошъл е в този далечен град само да отвлече дъщеря ми и мен.
— Охо! — извика Ортис, като свъси вежди. — Благодаря, че ме предупредихте, братовчеде. Балбоа и без туй в най-висока степен ми е антипатичен, а сега — сега няма да го пощадя.
— Той се е осмелил да хвърли око на дъщеря ми, твоята годеница, Инкарнасион, а и друго — прошепна на ухото му, — той знае нашата тайна или най-малкото, подозира нещо.
Ортис побледня.
— Ако тоя човек знае тайната ни, трябва да умре! — глухо отвърна той.
— Вие ще ни спасите, Инкарнасион, нали? — извика Линда.
— Заклевам се, братовчедке! Тази нощ ще ви избавя от този негодник и няма да му позволя повече да ви оскърбява. Искам още нещо да ви кажа, братовчеде. Ще можете ли да яздите кон?
— Да, макар че трябва да бъда вързан за коня. Нали съм стар войник.
— Тогава бъдете готови за път при първия сигнал.
Е, сега съм спокоен и мога да вървя. След два часа ще ви се обадя.
— Нека бог ти помогне в твоя опасен път, Инкарнасион — каза дон Хосе.
— И да ви пази, братовчеде — добави Линда. Той я целуна по челото.
— Е, сега съм силен и от нищо не ме е страх.
— Почакай още една минутка, Инкарнасион!
— Какво има, братовчеде?
— Ти нищо не каза за сина ми.
— Да, вярно. Тъй се радвах, че ще се видя с вас, та съвсем забравих за моя приятел.
— Да не му се е случило нещо лошо?
— Хвала богу, нищо. Тази нощ ще се видите с него.
— Значи той е тук наблизо?
— Той ме чака.
— Време е да вървим — обади се кметът.
— Още минутка, Инкарнасион.
— Забавянето може да провали всичко.
— В такъв случай вървете и довиждане.
— Довиждане! — отвърна Ортис и напусна стаята заедно с дон Рамон.
4
НЕОЧАКВАНО НАПАДЕНИЕ
След няколко минути кметът изведе Ортис на улицата. Той веднага се раздели с него и си тръгна към дома, където испанците още пируваха.
Като се вмъкна незабелязано в стаята, Инкарнасион зае мястото си при масата. Никой не обърна внимание, че се бе бавил повече от час. Испанците бяха извънредно много пияни.
Като огледа гостите и видя в какво положение се намират, Ортис реши, че е време да почне работа. Стана от мястото си и отиде при Балбоа.
— Искам да ви кажа няколко думи, сеньор — тихо заговори той.
— Говорете, драги приятелю — отвърна Балбоа, като се облегна на стола.
— Позволете ми да ви припомня нещо, което съвсем сте забравили.
— Не ви разбирам. За какво беше?
— За нападението над бунтовниците.
— Да, да! Съвсем забравих! — викна Балбоа, като скочи от мястото си.
— Успокойте се! — каза Ортис, като го натисна да седне. — Още е рано. Според мен по-добре да ги нападнем, когато заспят.
— Прав сте. Ще излезем след час.
— А как мислите, сеньор, няма ли да бъде по-добре, ако изпратим разузнавач да разучи предварително позициите на врага?
— Хм! Това не е лошо. Но кого да изпратим? Не виждам тук…
— Ами аз? Не мога ли да ви помогна?
— Да, да! Ще се нагърбите ли с тази задача?
Ортис се помъчи да скрие радостта си от това предложение.
— Ще бъда твърде щастлив, ако мога да направя нещо за вас.
— Ще го сторите не за мен, а за краля, драги приятелю.
— Моят живот му принадлежи.
— Отлично казано. Да, виждам, че ще можем да се разбираме с вас.
— Надявам се — отвърна с иронична усмивка Ортис.
— Не се съмнявайте. И тъй, готово. Ще тръгнете да разузнаете, а после ще се върнете да ми докладвате.
— Моля, само недейте излиза оттук до завръщането ми, сеньор.
— О, имаме още много неотворени бутилки! — отвърна Балбоа, като великодушно махна с ръка.
