Ортис се поклони и като излезе от дома, заключи вратата и тури ключа в джоба си. Когато взе тези мерки и се успокои за офицерите, които сега по неволя останаха вкъщи, Инкарнасион изтича на площада.
Пияните войници спяха дълбоко. Той презрително ги изгледа и отмина.
Улиците бяха опустели. Домът беше заключен и през зарешетените капаци не се виждаше никаква светлина. Целият град бе потънал в тишина и мрак.
След малко Ортис изтича до изкопа, където преди няколко часа помоли дон Рамон да го почака.
Щом видя младия човек, кметът радостно изтича насреща му.
— Е, как? — запита той.
— Всичко върви добре — отвърна Ортис.
— Много закъсняхте.
— Виновни са пияните испанци, от които едва се откъснах…
Ортис не се доизказа. Навъси вежди и ядосано рече нещо.
— Какво има! — тревожно попита дон Рамон.
— Ах, как ме е яд! — извика Ортис. — Мулето ми остана във вашия двор и няма с какво да отида.
— Само това ли? — весело се обади кметът. — Ела те с мен!
Той отиде в съседна къща, отвори вратата и изведе един великолепен и напълно оседлан мустанг.
— Благодаря ви, дон Рамон! — извика Ортис. — Вие сте безценен човек!
Той скочи на седлото и взе поводите.
— Довиждане. Чакайте ме, скоро ще се върна.
— Една минутка! — каза кметът, като хвана коня за юздата.
— Какво има? — нетърпеливо попита Ортис.
— Какви нареждания ще ми дадете? Какво ще трябва да правя през вашето отсъствие?
— Ха, съвсем се обърках! Прав сте, дон Рамон. Как можах да забравя толкова важно нещо.
— Не е голяма беда. Говорете, слушам ви.
— Не искам много от вас. Само ще подготвите населението за въстание. Жителите да не излизат от домовете си, докато не дам сигнал. Тогава всички изведнъж ще нападнем испанците и никой няма да избяга.
— Te са толкова пияни, че лесно ще се справим с тях.
— Сигурно. Все пак да не се разчита много на това, защото онези, които са трезви, ще се бранят като лъвове, не го забравяйте и бъдете по-внимателен.
— Знам какво правя — отвърна със зловеща усмивка алкадът. — Не се безпокойте. Всичко ще приготвя до завръщането ви.
— Отлично! Само не затваряйте. Скоро ще се върна и няма да бъда сам.
— Разчитайте на мен — отвърна алкадът, като пусна коня.
Ортис се метна на коня, прескочи рова и скоро изчезна в мрака.
Инкарнасион стигна до кръстопът, където се събираха четири пътища. По средата на каменен пиедестал се издигаше висок железен кръст.
Ортис се спря, извади от пояса пистолета, напълни го и стреля.
За миг пред него блесна светлина и пак угасна.
— Идат! — прошепна Инкарнасион и се понесе към светлината.
Скоро чу конски тропот.
— Кой е? — извика той, като спря и приготви пистолета.
— Мексико и независимост.
— Кои сте вие?
— Хората на дон Педро Морено.
— Слава богу! — радостно извика Ортис. — Вие ли сте, дон Педро?
— Да, приятелю, аз съм — отвърна мил и звучен глас.
— А! Дайте да ви прегърна, приятелю!
Той избърза към този, който идваше най-отпред и видя дон Педро.
— Каква щастлива случайност ви доведе тук? — попита той, като се разцелуваха.
— Всичко стана доста обикновено, драги приятелю — отвърна му. — Днес в три часа отидох при моя отряд, който трябваше да оставя за няколко дни под командата на моя помощник. Той ми каза, че сте решили да нападнете испанците. Разбира се, че и аз искам да участвам във вашата експедиция. Понеже човек винаги трябва да бъде предпазлив, взех със себе си триста души, а оставих двеста под командата на моя помощник. Той е само на миля оттук и ако потрябва, веднага ще ни дойде на помощ. Всичко е свършено много добре, затова не е необходим тук.
— Сега ще ви обясня всичко. Но, първо, изпратете някого при вашия помощник да заеме позиция около Пасо дел Норте. Освен това наредете да се изпрати разузнавач, за да огледа местността около фланговете на нашия отряд. Напред можем да вървим съвсем спокойно, там няма опасност.
Заповедите бяха веднага изпълнени и въстаниците потеглиха.
Когато наближиха града на разстояние пушечен изстрел, дон Педро заповяда Да спрат. Ортис поговори тихо със своя приятел и сам се отправи към Пасо.
Скоро се намери при изкопа и щом конят му прескочи рова, някой го улови за рамото.
— Вие ли сте, дон Рамон? — тихо запита Ортис.
— Да. Чаках ви.
— А приятелите ви?
— Тук са на две крачки и ще дойдат, когато потрябва.
— Отлично. Другото е моя работа.
— Не ви ли трябвам повече, дон Инкарнасион?
— Не, дон Рамон, благодаря ви. Погрижете се само за сигурността на… знаете на кого.
— Разбира се, разбира се! Изработил съм вече своя план.
Веднага тръгна, за да осъществи плана си.
Отрядът премина рова и навлезе в града.
Преди това дон Педро заповяда да вържат на краката на конете кожени торбички с пясък, поради което ездачите минаха тихо по улиците.
Най-напред бунтовниците заобиколиха площада и поставиха подсилени групи на изходните улици.
Испанските войници продължаваха дълбоко да спят, без да предчувстват какво ужасно пробуждане им готви врагът.
Като огледа всичко и се увери, че всички са по местата си, Ортис слезе от коня и като отиде при църковната врата, почука няколко пъти.
5
МИНА В ЦЪРКВАТА
Дон Рамон използва помощта на църковния пазач, беден и дълбоко привързан към него индианец.
Като изпълни заповедта на дон Инкарнасион и изпрати огромно количество вино на испанските войници, разположени на площада, алкадът отиде при църквата и влезе в нея през задния вход.
Вътре имаше само един човек, който седеше с отпусната глава дълбоко замислен. Той бе църковният пазач.
Като впи поглед натам, алкадът отиде при него и тури ръка на рамото му.
Индианецът трепна и вдигна глава. Като позна дон Рамон, който някак особено го гледаше, скочи и радостно се усмихна.
— Теб търсих, Пичо — каза алкадът. — Защо си тук, а не в твоето ранчо?
— Трябва да бъда на поста си, господине — отвърна индианецът. — Та не ми ли е тук мястото?
— Да, да. Ако онези негодници — дон Рамон посочи към площада — намислят да ограбят църквата, ти не можеш да я защитиш.
— Разбира се, че не. Но мога да умра на прага й.
Индианецът каза тези думи тъй непринудено и спокойно, че алкадът се трогна и твърде доволен, откри ново доказателство за верността на Пичо.
