l:href='#note_1-187' type='note'>187 Откритите в някои райони (например в Юкатан) парчета желязо188 до перлите и раковините доказват желанието да се приближи покойният до всички разполагаеми източници на магическа енергия, като в дадения случай, подобно на остров Крит, желязото е играло ролята, изпълнявана в Китай от нефрита и от златото.189
В пещератата Махаксай (Лаос) Мадлен Колани откри секири, планински кристали и множество черупки от Cypraea190 като същевременно успя да докаже погребалния характер и магическата функция на топорите.191 Всички изброени предмети били сложени в гроба, за да осигурят на покойника най-добри условия в отвъдното.
Значителни количества черупки от стриди и морски раковини са намерени в много предисторически, доста отдалечени едно от друго заселища. Така например Cypraea moneta били открити в прочутия кубански некропол, в Северен Кавказ (XIV в. пр. Хр.), а други раковини — около Киев в гробове на скитите, които спадат към Ананинската цивилизация в Западен Урал. Аналогични натрупвания в земните пластове били разкрити в Босна, във Франция, Англия, Германия и най-вече по Балтийското крайбрежие, където древните хора вече търсели кехлибар.192
Преценката, че при изработката на различните погребални ритуални предмети главната роля е отредена на перлите се потвърждава и от наличието на изкуствени перли. Нювенхус е изследвал направените от камък или от порцелан екземпляри, с които често си служат жителите на Борнео. Произходът на най- древните от тях остава и до днес неизвестен, а най-новите идват от Сингапур, но в повечето случаи са изработени в Европа — в Яблонц (Бохемия), в Бирмингам, в Мурано.193 Мадлен Колани дава следното обяснение на ролята на тези перли в селскостопанските тържества, в приношенията или при погребалните церемонии в Лаос: „Мъртвите са запасени с перли за небесния им живот; те се напъхват в естествените отвори на трупа. В наши дни умрелите се погребват с колани, шапчици и дрехи, украсени с перли. След като тялото се разложи, перлите се откъсват…“.194 Същата авторка е намерила заровени в близост до мегалитите в Тран Нин много, понякога стотици от малките стъклени топчета: „Тези древни перли навярно са играли важна роля в живота на народа от страната на глинените гърнета. Онези, които ние открихме, бяха заровени в земята, за да служат на покойниците. Те бяха доста по-простички от изобразените от г-н Нювенхус. Дали са били само и единствено погребални атрибути? Не знаем“ (цит. произв., стр. 109). В близост до тези архаични перли, изровени в Горен Лаос, се намирали бронзови звънчета. Впрочем, връзката между метал и перли (раковини и т.н.) е често срещано явление; тя продължава да се прави в някои тихоокеански райони. Мадлен Колани припомня, че „в наши дни жените от племето дайак на остров Борнео носят огърлици с много звънчета“ (пак там, стр. 199, фиг. 24).
Изкуствените перли представляват красноречив пример за постепенното отслабване на първоначалния им метафизически смисъл, изтикан от вторичното, вече само магическо значение. Перлите винаги са черпели свещената си сила от своя морски произход и от гинекологичната си символика. Вероятността всички народи и племена, използвали перли и раковини в магическите си и погребални церемонии да са схващали тази символика е твърде малка; дори ако допуснем, че е била осъзнавана, тя навярно е достигала до умовете и сърцата на ограничени кръгове от обществото. Било защото са заимствали магическото понятие за перлата от народи и племена с по-висока степен на културно развитие, с които са общували, било защото с течение на времето тяхното собствено понятие се е оформило под влиянието на чужди елементи, но фактите говорят недвусмислено, че някои народности са въвели в церемониите си изкуствени предмети, чието очевидно предназначение е било да приличат на „свещените модели“. Този случай на „заместване“ не е единствен по рода си. Всеизвестна е космологическата стойност на lapis-lazuli в Месопотамия. Камъкът е със същия син цвят като звездното небе, в чиято свещена сила участва и той.195 Впрочем, аналогично схващане е било разпространено и в предколумбова Америка. В няколко древни гроба на един еквадорски остров са били намерени двадесет и осем парчета от lapis-lazuli, издялани във формата на цилиндър и доста добре изгладени. Впоследствие обаче е било доказано, че тези късове от lapis-lazuli не са принадлежали на туземните жители на острова; учените предполагат, че те са били оставени там от пришълци от материка, дошли на острова, за да изпълнят някакви свои ритуали или свещени церемонии.196
Важно е да се отбележи, че в Западна Африка също се придава изключително значение на изкуствените сини камъни. Винер е събрал богата документация по този въпрос.197 Може да се твърди със сигурност, че символиката и религиозната стойност на сините камъни се обясняват с идеята за свещената сила, в която те участват благодарение на небесния си цвят. Идея често непозната, зле разбрана или „изкривена“ от някои представители на тези народи, които многократно са заимствали обектите на култа или символите си от някоя по-напреднала в културно отношение общност, без да схванат нормалното им значение, тъй като най-често то се оказва недостъпно за развитието им. Тази констатация позволява да се предположи, че прочутите оцветени фалшиви геми, проникнали от Египет, Месопотамия, от римския Ориент чак до Далечния Изток, в даден момент са имали магическо значение, произтекло несъмнено от естествения им модел или от геометрическата символика, която носят в себе си.198
Свещеното естество на раковините се пренася върху изображението им, както и върху декоративните мотиви, чийто основен елемент е спиралата. В Кансу (от периода Ма Чанг) са намерени множество погребални урни, украсени с „cowrie-pattern“.199 От друга страна, Андерсън тълкува фигурата, която преобладава по урните в Пан Шан като комплект от четири великолепни спирали.200 Има обаче един факт, който заслужава да бъде отбелязан: този мотив се среща единствено по погребалните урни, но никога не е използван за украса на керамичните изделия за всекидневна употреба.201 Така, метафизическото и ритуално значение на „cowrie-pattern“ („death-pattern“) се оказва напълно установено. Този декоративен мотив, присъщ на китайската керамика, играе активна роля в култа, посветен на мъртвите. Образът на раковината или геометричните елементи, извлечени от схематичното й изобразяване, свързват покойника с космическите сили, които управляват плодородието, раждането и живота. Тъй като именно символиката на раковината е тази, която има реална религиозна стойност: образът е със свое собствено въздействие при обредите за мъртвите и затова няма значение дали то се осъществява чрез самата раковина или просто чрез декоративния мотив на спиралата или на „cowrie-pattern“. Това обяснява и наличието както на раковини, така и на погребални урни, украсени с „cowrie-pattern“ в праисторическите китайски поселища.202
Находките в Китай не са единствените, които потвърждават магическата функция на този погребален декоративен мотив. Ханна Райд отбеляза приликите между „death-pattern“ от предисторическата китайска керамика и рисунките по урните на скандинавските народи, сътворени през епохата на мегалита.203 От друга страна, Андерсън забелязва някои аналогии между урните в Кансу и изрисуваните керамични изделия в Южна Русия (Триполие), аналогии, проучени и от проф. Богажевски. Впрочем, мотивът със спиралата се среща и на много други места в Европа, Америка, Азия.204 Тук трябва обаче да подчертаем, че символиката на спиралата е доста сложна, а „произходът“ й — все още неизяснен.205 Но междувременно можем поне да приемем като твърдо установен фактът, че символиката на спиралата е многозначна, че тя е тясно свързана с Луната, мълнията, водите, плодовитостта, раждането, живота в отвъдното. И раковината, както вече видяхме, не се свърза само и единствено с култа към мъртвите. Тя се появява при всички съществени моменти в живота на човека и на колектива: раждане, посвещение, сключване на брак, смърт, селскостопански празници, религиозни церемонии и т.н.
Перлата в магията и в медицината
Цялата история на перлата е още едно свидетелство за това как може да деградира един първоначален, метафизически смисъл. Това, което в даден момент е било космологически символ, наситен със свещени, благотворни сили предмет, с течение на времето се е превърнало в елемент от украса, чиито естетически качества и икономическа стойност все пак се оценяват по достойнство. Но промяната от перлата — емблема на абсолютната реалност до перлата — „скъпоценно бижу“, за каквато я смятаме в
