наши дни, е станала на няколко етапа. В медицината, например, както източната, така и западната, перлата е играла важна роля. Такур анализира подробно медицинските свойства на бисера, който се използва против кръвотечения и жълтеница и лекува обзетите от бесове и лудите.206 Всъщност, индуският автор само продължава една дълга медицинска традиция: още такива знаменити лечители като Карака и Сушрута препоръчват използването на перлата.207 В своя трактат Rajanigantu (varga XIII) кашмирският лекар Нарахари (около 1240 г.) пише, че перлата цери болките в очите, че е ефикасен антидот при отравяне, че лекува охтиката и, накрая, че дава сила и здраве.208 В Kathasaritsagara е написано, че подобно на елексирите на алхимиците, перлата „прогонва отровата, демоните, старостта и болестта“. В Harshacarita пък се напомня, че перлата се е родила от сълзите на бога на Луната и че лунният й произход — тъй като луната е „извор на вечно целителната амброзия“ — я превръща в антидот при всякакво отравяне.209 Китайските лечители използвали единствено непродупчената „девствена перла“, понеже се смятало, че тя цери всички очни болести. Арабската медицина приписва на перлата същите лечебни свойства.210
От VIII век използването на перлата за медицински цели се разпространява и в Европа и този скъпоценен камък започва да бъде много търсен (Кунц и Стивънсон, цит. произв., стр. 311). Албертус Магнус препоръчва употребата му (пак там, стр. 311). В своята Margaritologia (1637 г.), Малахиас Гейгер се занимава изключително с медицинското използване на перлата, твърдейки, че я прилага с успех при лечението на епилепсията, лудостта и меланхолията (пак там, стр. 312). Друг автор подчертава ефикасното действие на перлата за засилване дейността на сърцето и за лечение на меланхолията (пак там, стр. 312). Френсис Бейкън пък я нарежда сред церовете за дълголетие (пак там, стр. 313).
От само себе си се разбира, че ролята на перлата в медицината на толкова различни цивилизации е само следствие от важното значение, което е имала първоначално тя в религията и магията. След като вече е била емблема на водната и сътворяващата сила, перлата се превръща — наистина през една по-късна епоха — в тонизиращо, възбуждащо средство и същевременно в лек за лудостта и меланхолията, две болести, влияещи се от луната211 и следователно чувствителни към въздействието на всяка емблема на Жената, на Водата, на Еротиката. Ролята й в лечението на очните болести и като противоотрова е наследство от митичните връзки, правени между перлата и змиите. В не един район по света хората са вярвали, че тези безценни камъни са се отронили от главите на змиите или са изпаднали от гърлата на драконите.212 В Китай се вярва, че драконът винаги крие в устата си по някоя перла или друг скъпоценен камък213 и не едно произведение на изкуството изобразява дракон с перла в зиналата си паст.214 Този иконографски мотив произтича от много древна и доста сложна символика, чието изучаване би ни отвело прекалено далеч.215
Накрая бихме желали да споменем и свойството да носи дълголетие, което Френсис Бейкън приписва на перлата. А това е и едно от главните качества на този скъпоценен камък. Смятало се е, че когато човек го носи по тялото си, както впрочем и раковината, той се свързва със самите всемирни източници на енергия, на плодовитост и на плодородие. Щом този вътрешен, душевен образ престанал да съответства на открития от човека нов Космос, или когато, по други причини, споменът за него е отслабнал и се е изродил, свещеният някога предмет все пак е запазил стойността и значението си, но те вече са се определяли на друго ниво.
На границата между магията и медицината, перлата изпълнява двусмислената роля на талисман;216 това, което преди е носило плодородие и е осигурявало идеална съдба post mortem, постепенно се превръща в непрекъснат извор на благополучие.217 В Индия това схващане се е запазило до доста късно. „Перлата трябва винаги да се носи като амулет от тези, които желаят благополучие“, казва Будабата.218 Доказателството, че перлата е проникнала в медицината след като първоначално е играла известната ни вече роля в магията и еротико-погребалната символика се състои във факта, че в някои райони на света раковините наистина притежават лечебни свойства. В Китай те са толкова добре известни на лекаря, колкото са скъпи и нужни на магьосника.219 Същото се отнася и за някои племена в Америка.220
Извън познатите ни от магията и медицината стойност и значение, морските раковини често са били използвани и като монети. Сведенията, които са ни дали Джексън и някои други автори в това отношение са достатъчно достоверни и убедителни.221 Карлгрен, който доказа използването на раковините като парично средство в Китай, смята, че обичаят да се лепи монета на челото е само реминисценция от времената, когато раковината е била носена като амулет.222 Символичната свещена стойност на морската раковина и на перлата постепенно се превръща в светска. Но безценното естество на предмета не е загубило нищо от тази промяна в оценката и значението му. В него постоянно е концентрирана мощта, той е сила и субстанция; и накрая, той си остава неизменно взаимообвързан с „действителността“, с живота и плодородието.
Митът за перлата
Въпреки новите си, „конкретни“ оценки, първообразите продължават да пазят непокътнати своите метафизически валенции: икономическата стойност на перлата изобщо не премахва религиозната й символика; тъкмо напротив, тя постоянно е преоткривана, реинтегрирана в живота на хората, обогатявана. Тук действително се налага да отбележим значителната роля, която перлата играе в иранското умозрение, в християнството и в гносиса. Едно източно предание обяснява появата на перлата като рожба на обладаната от светкавицата мида:223 така перлата би била плод на връзката между Огъня и Водата. Свети Ефремий използва този прастар мит, за да илюстрира както непорочното Зачатие, така и духовното раждане на Христос чрез огненото му кръщение.224
От друга страна, Стиг Викандер доказа, че перлата е била идеалният ирански символ на Спасителя.225 Отъждествяването на Перлата със „спасения Спасител“ е позволило съществуването на двойна символика: Перлата можела да олицетворява както Христос, така и човешката душа. Известният тълкувател на библейските текстове и теолог Ориген ( 185–254 г.) също отъждествява Христос с перлата: примерът му е последван от множество автори (Едсман, Огненото кръщение, стр. 192 и сл.). В един текст, който неизвестно защо се приписва на свети Макерий Младши, перлата символизира от една страна Христос-Царя, а от друга страна, потомъка на Царя — християнина: „Перлата, голяма, безценна и царствена, принадлежаща на царската диадема, подхожда само на царя. Единствено царят може да носи тази перла. На никого другиго не е позволено да носи подобна перла. Така човек, който не е роден от царския и божествен дух, който не е станал член на небесното и царствено племе и не е Божие чедо — както е написано: «А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии» (Йоан. 1:12) — не може да носи скъпоценната небесна перла, образ на неизразимата Светлина, която е самият Господ. Защото не е станал син на царя. Тези, които носят и притежават перлата, живеят и управляват с Христос навеки“ (Поучение, XXIII, 1; текст, цитиран и преведен от Едсман, цит. произв., стр. 192–193.)
В прословутото гностическо писание „Деянията на Тома“, търсенето на перлата символизира духовната драма на човека от грехопадението му до неговото спасение: един източен Принц отива в Египет да търси Перлата, която се пази от чудовищни змии. Принцът трябва да мине през много изпитания, за да я получи и така да стане един от посветените; неговото начинание се увенчава с успех само благодарение на помощта на баща му, Царя на Царете, тоест гностическия образ на небесния Отец.226 Символиката на този текст е доста сложна: от една страна Перлата представлява изпадналата в царството на мрака човешка душа, а от друга страна — самият „спасен Спасител“. В много манихейски и мандейски текстове човекът е отъждествен с перлата. Живият Дух „улавя Първия Човек извън борбата като извадена от морето перла“ (Kephalaia, стр. 85, цитиран от Едсман, стр. 195). Свети Ефремий сравнява тайнството на кръщението с перла, с която човек никога не може да се сдобие отново: „и
