отвъдното, „Ада“. На места вярват, че тигър идва и отнася кандидатите на гърба си в джунглата: хищникът е превъплъщение на митичния Прародител, Господаря на инициацията, който отвежда младежите в Ада. Другаде приемат, че бъдещият новопосветен е погълнат от чудовище: в корема на чудовището цари космическа Нощ: това е ембрионалният свят на съществуването, както в космически, така и в човешки план. На много места в необитаеми пространства има колиби за инициация. В тях младите кандидати биват подложени на част от изпитанията и въведени в тайните традиции на племето. Така че колибата за инициация символизира майчината утроба. Смъртта на младежа означава завръщане в ембрионалното състояние, но това не бива да се разбира само в смисъла на човешката физиология, а и в космологичен план: зародишното състояние е равносилно на временно изпадане във виртуалния, пред космически вид.
Други ритуали осветляват символиката на инициационната смърт. При някои народи кандидатите са заравяни или полагани в прясно изкопани гробове. Или пък ги покриват с клони и те стоят неподвижни като мъртви, а другаде ги натъркват с бял прах, за да приличат на призраци. Впрочем бъдещите новопосветени имитират поведение на призраци: когато ядат, не си служат с пръстите, а вземат храната направо със зъби, както се вярва, че правят душите на умрелите. И накрая мъченията, които трябва да изтърпят, измежду многото си значения имат и следното: приема се, че подложеният на мъчения и обезобразяване кандидат е измъчван, рязан, заливан с вряла вода или горен от демоните, господари на инициацията, тоест от митичните Прародители. Физическите страдания отговарят на положението на този, който е „изяден“ от демона звяр, разкъсан в пастта на инициационното чудовище и смлян в корема му. Обезобразяванията (изтръгване на зъби, отрязване на пръсти и т.н.) също са натоварени със символиката на смъртта. По- голямата част от тях са във връзка с лунните божества. Луната периодично изчезва, умира, за да се роди отново три нощи по-късно. Лунната символика внушава, че смъртта е първото условие за всяко мистично прераждане.
Освен специфичните операции като обрязване и отрязване, освен инициационните обезобразявания, и други външни белези маркират смъртта и възкресението: татуировки, скарификация61. Символиката на мистичното възраждане приема най-различни форми. Кандидатите получават други имена в замяна на предишните. При някои племена от младите посветени се изисква да забравят целия си досегашен живот; веднага след инициацията ги хранят като деца, водят ги за ръка и отново, като бебета, ги обучават как да се държат. Обикновено в пустошта научават нов език или поне таен речник, достъпен само за посветените. Както става ясно, с инициацията всичко започва отново. Понякога символиката на второто раждане се изразява с определени жестове. При някои народи банту, преди да бъде обрязано, момчето участва в церемония, известна под названието „ражда се отново“. Бащата принася в жертва овен и след три дни повива сина си с булото от стомаха и кожата на животното. Но преди това детето трябва да отиде в леглото и да плаче като новородено. В кожата на овена остава три дни. Според обредността на същите народи мъртвите се погребват в кожа от овен, а за ритуално обличане в животинска кожа има свидетелства и при високоразвити култури (Индия, древен Египет).
В инициационните сценарии символиката на раждането почти винаги е съпътствана от тази на Смъртта. В контекста на инициацията смъртта означава преодоляване на профанното, не-осветеното, положението на „природен човек“, непознаващ сакралното, сляп за духа. Тайнството на инициацията малко по малко разкрива пред бъдещия новопосветен истинските измерения на съществуването: като го въвежда в свещеното, инициацията го принуждава да поеме отговорността на човек. Добре е да запомним този важен факт: в архаичните общества достъпът до духовното се изразява чрез символиката на Смъртта и на новото раждане.
Мъжки братства и тайни женски общества
Ритуалите за влизане в мъжко общество съдържат едни и същи изпитания и повтарят едни и същи инициационни сценарии. Но както споменахме, принадлежността към мъжко братство предполага вече подбор: не всички, които са преминали инициацията в пубертета, ще бъдат посветени, въпреки че всички го желаят.
Ще дадем само един пример: при африканските племена манджа и банда съществува тайно общество, известно под името Нгакола. Според мита, разказван по време на инициация, чудовището Нгакола притежавало властта да убива хората, като ги поглъща, а след това да ги повръща обновени. Бъдещият новопосветен бива въведен в колиба, която символизира тялото на чудовището. Там чува злокобния глас на Нгакола, шибат го с камшици и го подлагат на мъчения; казват му, че „сега е влязъл в стомаха на Нгакола“ и в момента е смилан. След като преминава още изпитания, накрая извършващият инициацията обявява, че Нгакола е изял кандидата и вече го връща.
Тук откриваме символиката на смъртта чрез поглъщане в корема на чудовище — символика, която играе изключително важна роля при инициацията в пубертета. Да отбележим още веднъж, че ритуалите за влизане в тайно братство отговарят напълно на инициацията в пубертета: затваряне, мъчения и инициационни изпитания, смърт и възкръсване, налагане на ново име, предаване на таен език и т.н.
Съществуват и женски инициации. Не трябва да очакваме да открием в ритуалите и тайнствата за жените същата символика или, по-точно, идентични символични прояви, както при мъжките братства. Но лесно можем да прозрем какво ги обединява: дълбок религиозен опит, който е в основата на всички тези церемонии и тайнства. Прицелната точка на инициационните ритуали в пубертета, както и на
Инициацията започва с първата менструация. Този физиологичен симптом бележи прекъсване, изтръгване на младото момиче от познатия му свят: то веднага се изолира, отделя от общността. Това става в специална колиба в пустошта или в тъмен ъгъл на жилището. Девойката трябва да стои в особено, твърде неудобно положение и да внимава да не бъде видяна от Слънцето или докосната от когото и да било. Тя носи специална дреха или знак, определят й цвят, в известен смисъл запазен за нея, и трябва да се храни само със сурови продукти.
Отделянето и затварянето на тъмно, в колиба, в пустошта, ни напомня символиката на инициационната смърт при момчетата, изолирани в гората, затваряни също в колиби. Все пак различното е, че момичетата биват отделяни веднага след първата менструация; тоест отделянето е индивидуално, а при момчетата — колективно. Разликата се обяснява с физиологичната особеност, бележеща прощаването с детството при момичетата. Въпреки това накрая девойките образуват група и тогава инициацията им се извършва колективно, под ръководството на възрастни жени.
Що се отнася до
Както и при мъжете, срещаме най-различни форми на женски обединения, в които тайната и мистерията се увеличават прогресивно. Най-напред съществува общата инициация, през която минава всяко момиче и младоженка и която достига до институцията
Смърт и инициация
Символиката и ритуалът на посвещаването, които съдържат поглъщане от чудовище, са заемали важно място както в инициациите, така и в героическите митове и тези за Смъртта. Символиката на връщането в утробата винаги има космологично значение. Целият свят символично се връща, заедно с бъдещия новопосветен, в космическата Нощ, за да може да бъде създаден отново, да бъде възстановен. Както
