Дракона: като Навуходоносор, описан от Йеремия (LI, 34), или Помпей в псалмите на Соломон (IX, 29).

Както ще видим по-нататък, Драконът е олицетворение на морското Чудовище, на първичната Змия, символ на космическите Води, на Сенките, на Нощта и Смъртта, с една дума, на аморфното и виртуалното, на всичко, което все още няма „форма“. Драконът е трябвало да бъде победен и насечен от божеството, за да може да се роди Космосът. От тялото на морското чудовище Тиамат Мардук оформил света. Йехова създал Вселената след победата си над изначалното чудовище Рахаб. Но тази победа на бога над Дракона трябва символично да се повтаря всяка година, защото всяка година светът следва да се създава отново. Както и победата на боговете над силите на Мрака, Смъртта и Хаоса, която се повтаря при всяка победа на общността над нашествениците.

Много е вероятно защитните съоръжения около селищата да водят своето начало от магическата защита; тези средства — ровове, лабиринти, укрепления и т.н. — са били изграждани по-скоро за да предотвратят нашествието на демоните и душите на умрелите, отколкото човешко нападение. В Северна Индия, по време на епидемия, описвали около селището кръг с цел да се попречи на демоните на болестта да проникнат вътре. В средновековния Запад градските стени били ритуално освещавани като защита срещу Демона, Болестта и Смъртта. Всъщност символното мислене не среща никаква трудност да уподоби човешкия враг на Демона и Смъртта. В крайна сметка резултатът от нападенията, демонични или военни, е винаги един и същ: разруха, унищожение, смърт.

В наши дни, когато трябва да се определят опасностите, застрашаващи определен тип цивилизация, все още се използват същите образи: говорим за „хаос“, „безредие“, „мрак“, в които ще изпадне „нашият свят“. Всички тези квалификации означават унищожаване на реда, на Космоса, на органическата структура и повторна поява във флуидно, аморфно, накратко — в хаотично състояние. Това, струва ни се, доказва, че първоначалните образи все още живеят в езика и клишетата на съвременния човек. Нещо от традиционното схващане за Света продължава да се проявява в неговото поведение, въпреки че той не винаги осъзнава това твърде древно наследство.

Поемане на отговорността за Създаването на Света

Засега нека само подчертаем основната разлика между „традиционното“ и „модерното“ отношение спрямо човешкото жилище. Излишно е да наблягаме върху значението и функцията на жилището в индустриалните общества: те са достатъчно добре познати. Според определението на известен съвременен архитект, Льо Корбюзие, къщата е „машина за живеене“. Тоест тя се нарежда между многобройните машини, произвеждани серийно в индустриалното общество. Идеалната къща в модерния свят трябва да бъде преди всичко функционална, така че да позволява на хората да работят и да почиват, за да бъдат отново работоспособни. „Машината за живеене“ може да се сменя толкова често, колкото и велосипеда, хладилника или колата. Също така човек би могъл да напусне града или родното си място и това да не представлява никакво неудобство за него, като изключим смяната на климата.

Не е тук мястото да описваме историята на постепенната десакрализация на човешкото жилище. Този процес е неделима част от огромната промяна на Света, предприета от индустриалните общества и станала възможна поради десакрализацията на Космоса под въздействието на научната мисъл и най-вече на сензационните открития в областта на физиката и химията. По-нататък ще имаме повод да се запитаме дали тази секуларизация на Природата е наистина окончателна, дали действително няма никаква възможност за съвременния човек да преоткрие свещеното измерение на съществуването в този Свят. Както вече видяхме и както ще се уверим още по-добре впоследствие, някои традиционни образи, някои следи от поведението на предмодерния човек продължават да съществуват под формата на „отживелици“ дори и в най- индустриализираните общества. Но за момента бихме искали да покажем в чист вид традиционното отношение спрямо местоживеенето и да откроим Weltanschauung17, който го поражда.

Вече посочихме, че настаняването в дадена територия, изграждането на жилище изисква вземането на жизнено решение както от цялата общност, така и от отделния индивид. Защото става въпрос да се поеме отговорността за създаване на „света“, избран за населяване. Следователно трябва да се възпроизведе делото на боговете, космогонията. Това не винаги е лесно, понеже съществуват и трагични, кървави космогонии: подражавайки на божествените действия, човекът следва да ги повтори. Ако боговете е трябвало да убият и насекат някое морско Чудовище или първично Същество, за да могат да създадат от него света, човекът трябва да им подражава, когато изгражда своя свят, град или къща. Оттук произтича и необходимостта от кървави или символични жертвоприношения по време на съграждането, върху които бихме искали да се спрем по-подробно.

Каквато и да е структурата на традиционното общество — независимо дали то е общност на ловци скотовъдци, земеделци, или е вече в стадия на градската цивилизация, — селището бива винаги осветено поради факта, че представлява imago mundi и че светът е божествено творение. Но съществуват множество начини да се приравни жилището с Космоса, защото съществуват различни типове космогонии. За нашите цели е достатъчно да различим два начина за ритуално преобразуване на местоживеенето (както територията, така и къщата) в Космос, да му се придаде стойност на imago mundi: а) уподобявайки го на Космоса чрез проектирането на четирите хоризонта от една централна точка, когато става въпрос за селище, или чрез символичното поставяне на axis mundi, ако се отнася за семейно жилище; б) повтаряйки чрез ритуала на съграждане първоначалния акт на боговете, благодарение на който се е родил Светът от тялото на морски Дракон или първичен Гигант. Тук няма да се задълбочаваме върху коренната разлика във Weltanschauung при двата начина на освещаване на местоживеенето, нито върху историко-културните предпоставки. Само ще отбележим, че първият начин — „космизиране“ на пространството чрез проектиране на хоризонти или поставяне на axis mundi — е засвидетелстван още при най-архаичните стадии на културата (стълбът каува аува на австралийците, ашилпа), докато вторият, изглежда, е възникнал при древните земеделци. В случая ни интересува фактът, че във всички традиционни култури местоживеенето има свещен облик и оттам, че то отразява Света.

Всъщност жилището на примитивните арктически народи от Северна Америка и Северна Азия притежава централен стълб, който се припокрива с axis mundi, Космическия стълб или Дървото на Света, които, както видяхме, свързват Земята с Небето. С други думи космическата символика се открива в самата структура на жилището. Небето се схваща като огромна палатка, поддържана от централен стълб: колът на палатката или централната колона на къщата се приемат като стълбовете на Света, така се и обозначават. В основата на централния стълб се извършват жертвоприношенията в чест на Върховното небесно същество; това ни дава представа за важността на неговата ритуална функция. Същата символика се е запазила при животновъдите в Централна Азия, но тъй като жилището с коничен покрив и централен стълб тук било заменено с юрта, митично-религиозната функция на стълба е прехвърлена на горния отвор за освобождаване от дима. Също както стълба (= axis mundi), оголеното от клони дърво, чийто връх излиза от горния отвор на юртата (и което символизира Космическото дърво), се възприема като стълба към Небето: при своето небесно пътуване шаманите се изкачват по него. Те излизат именно през горния отвор. Все още бихме могли да срещнем Свещения стълб в средата на жилището при скотовъдците хамити и хамитоиди в Африка.

В заключение можем да кажем, че всяко жилище е разположено в близост до axis mundi, защото религиозният човек желае да живее в „Центъра на Света“, с други думи, в реалността.

Космогония и жертвоприношение при градеж

Подобно схващане е характерно и за една толкова високоразвита култура като индийската, но при нея се проявява и другият начин за приравняване на къщата с Космоса, за който споменахме по-горе. Преди зидарите да поставят първия камък, астрологът указва точката на основите, която се намира над поддържащата света Змия. Майсторът подостря колче и го забива в земята, точно в посочената точка, за да прикове главата на Змията. След това основният камък се поставя над колчето. Така

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×