Тук не е мястото да подхващаме проблема за битката между чудовището и героя (вж. Schweitzer. Herakles, 1922; Lods, A. Comptes rendus de l’Acdemie des Inscriptions, 1943, р, 283 sq.
Твърде вероятно е, както предполага Ж. Дюмезил (Horace et les Curaces, специално с. 126 и сл.), че битката на героя срещу триглаво чудовище е трансформираният в мит дребен ритуал на инициацията. Че тази инициация не винаги принадлежи на „героичния“ тип, може да се заключи, между другото, от паралелите с Британска Колумбия, отбелязани от Дюмезил (с. 129–130), където също става въпрос за шаманската инициация. Ако в християнската митология св. Георги „героично“ се сражава срещу дракона и го убива, други светци постигат същия резултат без битка (вж. френските легенди за св. Самсон, св, Жюлиен, света Маргьорит, свети Бие и др.; Sebillot, P. Le Folklore de la France, I, 1904, p. 468; III, 1906, 298, 299). От друга страна, не трябва да се забравя, че извън възможната му роля в обредите и митовете на героичната инициация, драконът в много други традиции (австралийско- азиатска, индийска, африканска и др.) е носител на космологичния символизъм: той символизира инволюцията, начина на съществуване, преди Светът да добие форма, неразчлененото „Единно“ преди Сътворението (вж. Coomaraswamy Ananda, The darker of de the dawn 1938; Sir Gawain and the Green knight, Indra and Namuci, „Speculum“, януари 1944, pp. 1–25). Тъкмо поради това змиите и драконите почти навсякъде са отъждествявани с „господарите на местата“, с „автохтонните“, срещу които трябва да се бият новодошлите, „завоевателите“, тези, които трябва да „формират“ (т.е. да „създават“) завзетите територии. (За отъждествяването на змиите и „автохтонните“ вж. Autran, Ch. L’Epopee indoue, Paris, 1946, p. 66 sq.)
Вж. Chadwick. The Growth of Literatureq vol, II, p. 375.
Срем — историческа област в Сърбия. — Бел. прев.
Вж. текстове и литература по въпроса у Chadwick, op. cit., II, p. 309–342, 374– 389.
Chadwick. Vol. III, p. 762.
Murko. La Poesie populaire epique en Yougoslavie au debut du XXe siecle (Paris, 1929), p. 29. Изследване на историческите и митичните елементи на германската, келтската и скандинавската епическа литература не влиза в рамките на нашия труд. Читателят може да се отнесе по тези теми към трите тома на Чадуик.
Посмъртният (спомен). — Бел. прев.
Nilsson, M. P. Primitive Time-Reckonning, p. 270.
Срв.. Rock, F. Das Jahr von 360 Tagen und seine Gliederung. — Wiener Beitrage zur Kulturgeschichte und Linguistik, I, 1930, 253–288.
Frazer, J. G. Le Bouc Emissaire. Tr. fr., Paris, 1925.
Митично лице, етруск, почитан на 14 март с празнуването на римския празник Мамуралиа, чиято същност е ритуалното изгонване на облечен в кожи човек, наречен „Мамурий Ветурий“, което символизира изгонването на зимата. — Бел. прев.
Jean, Ch. La Religion sumerienne. Paris, 1931, p. 168.
Erankfort, H. Gods and Myths in Sargonid Seals. — Iraq, I 1934, p. 21 sq.
Срв. Gotze, A. Kleinasien (Leipzig, 1933) p. 130.; Furlani, G La religione degli Hittiti. Bologna, 1936, p. 89.
Labat, R. Le caractere religieux de la royaute assyror babylonienne, p. 99.
