„Ашикът в дупката“ на Бързия Бен се затвори по-бавно, отколкото можеше да се очаква. Седем часа след като Червеният меч и Нокътят бяха изчезнали в Имперския Лабиринт, звездите блестяха в безлунното небе, а порталът все още зееше и обагрените му с червено ръбове гаснеха в тъмен пурпур.
Из поляната отекваха звуци, ехо на паника и тревога в стана на Корболо Дом. Конни отряди, понесли факли, препускаха във всички посоки. Магове рисковано посягаха към Лабиринтите си, търсейки дири през станалите напоследък опасни пътища на магията.
Хиляда и триста малазански деца бяха изчезнали, без конните патрули да забележат освобождението им. Дървените кръстове бяха голи, само петната от кръв, урина и нечистотии показваха, че допреди малко на тях са висели човешки същества в предсмъртна агония.
Апт закрачи тихо през поляната. Дългите й като ками зъби блестяха в естествената й усмивка. Потта лъщеше по черната й козина, гъстата четина на косата й блестеше мокра от росата. Застана права, единственият й преден крайник бе прегърнал отпуснатото тяло на едно малко момче. Кръв капеше от дланите и ходилата му, а лицето му беше жестоко нахапано и изкълвано, останало без очи и с една зейнала червена дупка на мястото на носа. Дъхът излизаше на пресекулки и се носеше тъжно на облачета бяла пара над поляната.
Демонът клекна на задницата си и зачака.
Струпаха се сенки, заизливаха се като гъста тъмна течност между дърветата и надвиснаха пред портала.
Апт килна глава и широката й уста се разтвори в подобие на кучешка прозявка.
Сред сенките се очерта смътна фигура. От двете й страни се появиха блестящите очи на охраната Хрътки.
— Мислех, че съм те загубил — зашепна Сенкотрон на демона. — Тъй дълго те задържаха в примката си Ша’ик и нейната обречена богиня. Но ето, че тази нощ се връщаш, при това не сама — о, съвсем не сама. Доста амбициозна си станала, откакто беше само конкубинка на Господаря на демоните. Кажи ми, скъпа, какво да правя сега с тези над хиляда дечица?
Очите на Хрътките гледаха Апт като вкусна мръвка.
— Аз резач ли съм? Знахар ли съм? — Гласът на Сенкотрон се извисяваше октава след октава. — Котильон добрият чичко ли е? Хрътките ми селски мастии и паленца за сирачета ли са? — Сянката, която беше бог, засвятка свирепо. — Да не би съвсем да си се побъркала?
Апт заговори с бърза поредица от цъкания и съскания.
— Разбира се, че Калам искаше да ги спаси! — закряска Сенкотрон. — Но той знаеше, че е невъзможно! Само възмездието беше възможно! Но сега! Сега трябва да изразходвам всичките си сили, за да изцеря хиляда осакатени деца! И за какво?
Апт заговори отново.
— Слуги ли? И колко точно голяма си въобразяваш, че е Цитаделата на Сянка, едноръка малоумнице?
Демонът не отвърна нищо, само сивото й многостенно око заблестя на звездната светлина.
Сенкотрон изведнъж се изгърби, присви се и сивият му, подобен на предутринна мъгла плащ прошумоля около него.
— Армия от слуги — прошепна той. — Слуги. Изоставени от Империята, оставени на собствената им съдба в ръцете на жадните за кръв разбойници на Ша’ик. Ще остане… двойственост… в наранените им, ковки души… — Богът вдигна очи към демона. — Съзирам дългосрочните предимства на този твой прибързан акт, демоне. Имаш късмет.
Апт изсъска и цъкна.
— Искаш онзи, дето е в прегръдката ти, да остане твой? И — ако наистина се каниш да продължиш с покровителстването на Мостовака убиец — как точно ще съчетаеш тези две противоречащи си отговорности?
Демонът отвърна.
Сенкотрон запелтечи от яд.
— Каква наглост, глезена кучка такава! Нищо чудно, че Господарят на апторианите те лиши от благоволението си! — Замълча и след миг се понесе безшумно над тревата. — Насилственият цяр си иска цена — замърмори Сенкотрон. — Плътта се възстановява, ала умът остава да се гърчи от спомена за болката, тази безмилостна тояга на безпомощността. — Вдигна скритата си в дългия ръкав длан към челото на момчето. — Това дете, което ще те язди, ще е… непредсказуемо. — Изсмя се през зъби, щом раните започнаха да се затварят и по раздраното лице на момчето се появи нова плът. — Какъв вид очи искаш да има, миличка?
Апт отвърна.
Сенкотрон като че ли потрепери, а после отново се изсмя, този път — дрезгаво и хладно.
— „Очите са призмата на любовта“, нали? Нима ще ходите хванати за ръчица до рибарския дюкян в Пазарния ден, драга?
Главата на момчето отскочи рязко назад, костите започнаха да променят формата си, двете зейнали кухини се сляха в една, по-голяма, над носа, който се разклони от двете страни и оформи тънък извит ръб над кухината. И в нея се появи мътно демонско око.
Сенкотрон отстъпи крачка назад, за да огледа произведението си.
— Ай! — възкликна той. — Кой ли пък ме гледа сега през тази призма? Велика Бездна, не ми отговаряй! — Богът изведнъж се извърна и зяпна към портала. — Бързия, хитър Бен… познавам му ръката. Можеше далече да стигне под моя патронаж…
Малазанското момче се покатери и седна на тесните щръкнали рамене на Апт. Крехкото му телце се тресеше от травмата на насилственото изцерение и от това, че бе стояло цяла вечност разпънато на кръста, но уродливото лице се разцепи в тънка иронична усмивка, също като на демона.
Апт пристъпи към портала.
Сенкотрон махна с ръка.
— Е, тръгвай, тогава. Проследи онези, които следят Подпалвача на мостове. Войниците на Уискиджак винаги са ми били верни, доколкото помня. Калам няма намерение да цунка Ласийн по бузките, щом я намери, в това съм сигурен.
Апт се поколеба, след което заговори за последен път.
Когато богът й отвърна, в тона му се долавяше недоволство.
— Онзи Върховен жрец тревожи и самия мен. Ако не успее да измами търсачите на Пътя на Ръцете, в драгоценното ми владение — което напоследък бездруго гъмжи от натрапници — наистина ще стане доста тясно… — Сенкотрон поклати глава. — Задачката беше проста, в края на краищата. — Започна да се отдалечава, Хрътките тръгнаха по петите му. — Чудно, може ли изобщо да се разчита на благонадеждна, компетентна помощ в тези времена…
След миг сенките се разсипаха и Апт остана сама.
Порталът бе започнал да отслабва; раната между световете бавно се затваряше. Демонът изхриптя утешително. Момчето кимна.
Шмугнаха се в Имперския Лабиринт.
12.
