Капитанът на гвардията буквално се сблъска с тях, докато се промъкваха към външната стена на Старата крепост. Майнала вдигна арбалета и мъжът разпери ръце, за да покаже, че не държи оръжие. Калам пристъпи към него, издърпа го от сянката и набързо го обезоръжи.
— Е, капитане — изсъска убиецът. — Казвай къде се крият неканените гости в Твърдината.
— Доколкото схващам, нямате предвид себе си — отвърна мъжът. — Ами, стражът на портата спомена за някакви сенки по стълбите — той е почти сляп, разбира се. Но тук наоколо… нищо.
— Кариерата ти би могла да е и по-добра. Нали, капитане? Как се казваш?
— Араган. Остават ми само няколко дни до новия пост…
— И с малко съдействие това няма да се промени.
— Току-що направих обиколката — всичко е спокойно, доколкото мога да преценя. Все пак това не означава нищо, нали?
Майнала погледна многозначително към знамето, пърхащо над ветропоказателя над Твърдината.
— А официалният ви гост? Без охрана?
Капитан Араган се ухили.
— О, императрицата имате предвид. — В тона му се долавяше насмешка. — Не се е състарила, нали?
В двора изригна мастилен мрак. Майнала извика и натисна спусъка на арбалета. Някой в тъмното изкрещя от болка.
Калам блъсна капитана на земята и ножът блесна в ръката му.
Бяха се появили четири Ръце на Нокътя — двайсет убийци връхлитаха към тях. Метателните звезди изсъскаха в тъмното. Майнала извика, арбалетът излетя от ръката й и тя залитна назад. Вълна от магия се затъркаля към тях по камъните… и се стопи.
Сенки се завихриха между четирите Ръце и бъркотията стана още по-голяма. Огромно същество изникна пред тях и Калам се ококори. „Апт!“ Демонът замахна и се разхвърчаха тела. Нападателите най-отзад се обърнаха, за да посрещнат новата заплаха. Към тях полетя някакъв предмет с големината на камък. Петимата Нокти се пръснаха… но твърде късно — разбивачът се натресе в плочите.
Взрив — и железните късове ги пронизаха.
Един от нападателите скочи срещу Калам и двата му тънки ножа светнаха като мълнии. Единият порази убиеца в дясното рамо, другият изфуча на половин педя от лицето му. Калам изпусна ножа си и залитна. Нокътят скочи напред…
Торбата с пироните се стовари в главата му и той падна и се загърчи.
Наблизо изтрещя още един разбивач. В двора отекнаха още писъци.
Нечии ръце сграбчиха Калам и го повлякоха към сенките. Той зарита безпомощно.
— Майнала!
В ушите му прошепна познат глас:
— Измъкнахме я… а Крокъс спаси жребеца…
Калам примигна.
— Сори?
— Напоследък съм Апсалар, ефрейтор.
Сенките го загърнаха отвсякъде. Звуците заглъхнаха.
— Целият си надупчен — отбеляза Апсалар. — Тежка нощ, доколкото виждам.
Той изпъшка, докато изваждаха ножа от рамото му, и усети рукналата след острието кръв. После видя побеляла четина и нашарено от белези ухилено войнишко лице.
— Дъх на Гуглата! — измърмори Калам. — Фид, на нищо не приличаш!
Устата над него се ухили още по-широко.
— Странно, тъкмо си мислех същото — и хич не можах да го вържа с темпераментната ти дама…
— Ранена ли е?
— Нищо сериозно — успокои го Апсалар.
— Намери ли я? — попита Фидлър. — Уби ли императрицата?
— Не. Отказах се.
— По дяволите! Можехме да… Какво?!
— Тя е само една торба кокали, Фид… ще ти разкажа цялата история някой ден, стига да почерпиш. Доколкото разбирам, вие сте успели да минете през портите на Азата.
— Е, да.
— Някакви проблеми?
— Нищо особено.
— Радвам се, че за някой от нас поне е минало лесно. — Калам се надигна. — Къде сме?
И проговори нов глас, съскащ и кисел:
— Ха, къде! В Селението на Сянка, къде… Моето селение!
Фидлър изпъшка и вдигна очи.
— Пак ли Сенкотрон бе? Келанвед по-скоро! Не можеш ни излъга, разбра ли? Може да се криеш колкото си щеш в шантавите си сенки, но все пак си скапаният ни император!
— Леле, разкриха ме и тръпна от страх! — Безтелесната фигура се изкиска и се отдръпна. — Ами ти бе, ти не си ли войник на Малазанската империя? Клетва не си ли полагал? Не си ли се заклел да бъдеш верен… на мен?
— На Империята искаш да кажеш!
— Е, защо да се дърлим сега за такива дреболии? Истината е, че апторианът ви донесе… при мен, при мен, при мен!
Изведнъж нещо зацъка, забръмча и накара бога рязко да се обърне към застаналия зад него демон. Когато странните звуци от устата на Апт спряха, Сенкотрон отново се обърна към тях.
— Умна кучка! Но ние си го знаехме, нали? Тя и онова гадно детенце на врата й, уф! Ефрейтор Калам от Подпалвачите на мостове, май сте си намерили жена по мярка — охо, я й виж очите само! Какъв плам! Впечатлен съм, изключително. И вече ви се ще да си отдъхнете, нали? Хм. Искам да възнаградя всички ви! — Разпери широко ръце, сякаш да ги благослови. — Верни поданици сте ми, признавам!
— Никаква награда не искам, баща ми също — хладно каза Апсалар. — Бихме искали само да, хм, се прекъснат връзките ни — с теб, с Котильон, с всички асценденти. Да напуснем този Лабиринт, Амманас, и да се върнем на канския бряг…
— И аз с тях, ако може — обади се Крокъс.
— О, чудесно! — изгука богът. — Каква съчетаемост и елегантност, каква завършеност на циклите! На канския бряг, естествено! На същия път, на който се срещнахме за първи път, о, да. Ами ходете си! Отпращам ви с възможно най-нежния си жест. — Вдигна ръка и погали въздуха с дългите си призрачни пръсти.
Над тримата се спуснаха сенки и когато се разсеяха, Апсалар, баща й и Крокъс ги нямаше.
Богът се изкиска пак.
— Котильон ще е много доволен, и с право. Е, а ти какво искаш, войниче? Малцина се радват на великодушието ми — голяма рядкост е! Побързай, преди да ми е омръзнала цялата тая веселба.
— Ефрейтор? — обади се Фидлър, присвил се до убиеца. — Не си падам много по божествените предложения, ако ме разбираш…
— Добре де, не сме ги чули все пак, нали? Келан… Сенкотрон, не бих имал нищо против малко отдих, ако това ти се върти в ума. — Обърна се и срещна погледа на Майнала. Тя кимна. — Някое по-кротко място…
— Кротко? По-кротко не може и да има! Апт ще е неотлъчно до вас, винаги нащрек! И уют, о, да, много уют…
— Уф! — изпухтя Фидлър. — Звучи ми скучно като смъртта. Бройте ме извън играта.
Богът като че ли килна глава.
— Всъщност на теб, сапьорче, нищо не ти дължа. Само Апт говори от твое име. Уви, тя се е докопала до някакъв… лост. И, о, да, ти все пак беше достатъчно верен войник. Искаш да се върнеш при Мостоваците ли?
— Не.
