— Съвсем предсказуем си — измърмори старецът и даде знак на гостилничаря за още две от същото.
— Мда. Скала съм.
— Скала, а? По-скоро тлъста игуана, вкопчила се в скала. А като дойде голямата вълна…
— Все едно. Е, намери ме, Бюк. Сега какво?
— Исках само да ти благодаря за помощта, Грънтъл.
— Това някаква тънка ирония ли е, старче?
— Всъщност бях почти сериозен. Оная кална вода, дето ми я даде да я изпия — отварата на Керули, — чудеса направи тя. — На тясното му лице се изписа малко потайна усмивка. — Чудеса…
— Радвам се да чуя, че си по-добре. Някоя нова разтърсваща новина? Ако не…
Бюк изчака гостилничаря да сложи двете чаши пред тях и да си тръгне и рече:
— Срещнах се със старейшините на становете. Отначало искаха да отида направо при принца…
— Но после са се вразумили.
— С малко ръчкане.
— Значи сега разполагаш с цялата помощ, която ти е нужна, за да попречиш на оня побъркан евнух да се прави на вратар пред портата на Гуглата. Добре. Все пак не може да няма паника по улиците с тия четвърт милион панионци около града.
Бюк го изгледа с присвити очи.
— Мислех, че ще оцениш спокойствието ми.
— Е, така е по-добре.
— Все още ми трябва помощта ти.
— Не виждам как, Бюк. Освен ако не искаш от мен да сритам вратата и да резна главата на Корбал Броуч. В който случай ще трябва някак да отвлечеш вниманието на Бочълайн. Да му подпалиш халата или нещо такова. Само за малко. Всичко е въпрос на разчет, разбира се. Какво ще кажеш например, когато пробият стените и по улиците нахълтат тенесковрите? Така всички ще можем да тръгнем към Гуглата хванати за ръчица и с весела песничка на уста.
Бюк се усмихна над ръба на чашата.
— Става — отвърна той и отпи.
Грънтъл пресуши чашата си и посегна за втората.
— Знаеш къде да ме намериш.
— Когато дойде вълната.
Котаракът скочи от гредата, хвърли се напред, спипа една тлъста хлебарка и почна да играе с нея.
— Е — изръмжа след малко капитанът на керванската охрана, — какво още имаш да ми кажеш?
Бюк сви рамене.
— Чух, че Стони се записала доброволка. Според последните слухове панионците вече са готови за първия щурм — всеки момент.
— За първия ли? Че то едва ли ще има втори. Колкото до това, че вече са готови, те са готови вече от няколко дни, Бюк. Щом Стони е решила да си хвърли живота в защита на незащитимото, нейна работа.
— Каква е алтернативата? Панионците не взимат пленници, Грънтъл. Всички ще трябва да се бием, рано или късно.
„Така си мислиш ти.“
— Освен ако — продължи Бюк, след като вдигна чашата си, — не си решил да минеш на другата страна. Да приемеш Вярата, по целесъобразност…
— Друг начин има ли?
Старецът присви очи.
— С човешка плът ли искаш да си пълниш корема, Грънтъл? Само за да оцелееш? Готов си да го правиш, нали?
— Месото си е месо — отвърна Грънтъл; гледаше котарака. Тихо изпукване извести, че играта е свършила.
— Е — въздъхна Бюк и се надигна от стола. — Не мислех, че си способен да ме изненадаш. Изглежда, съм си въобразявал, че те познавам…
— Въобразявал си си.
— Това значи е човекът, за когото Харло даде живота си.
Грънтъл бавно вдигна глава. Това, което Бюк видя в очите му, го накара да отстъпи назад.
— С кой стан работиш в момента? — попита кротко капитанът.
— Улдан — прошепна старецът.
— Значи ще те намеря там. Междувременно, Бюк, гледай да не ми се мяркаш пред очите.
Сенките се бяха отдръпнали от по-голямата част на казармения двор и Хетан и брат й Кафал вече бяха огрени от слънцето. Клечаха на дрипавата изтъркана черга, свели глави. Пот, почерняла от пепелта, капеше от челата им. Между двамата имаше широк плитък трикрак мангал, пълен с тлееща жарава.
Войници и дворцови служители щъкаха около тях във всички посоки.
Щит-наковалня Итковиан наблюдаваше брата и сестрата от мястото си близо до входа на щаба. Досега не знаеше, че баргастите са народ, отдаден на медитацията, но до този момент, откакто се бяха върнали от Хомота, Хетан и Кафал като че ли не бяха правили нищо друго. Отдадени на пост, необщителни, неудобно настанили се в самия център на казармения двор, двамата се бяха превърнали в недостъпен остров.
„Това тяхно спокойствие не е на смъртни същества. Пътуват сред духовете си. Брукалаян настоява да се добера до истината — на всяка цена. Дали Хетан крие още някоя тайна? Някакъв път за бягство — за нея, за брат й и за костите на техните духове основатели? Неизвестна слабост в отбраната ни? Пролука в обкръжението на панионците?“
Итковиан въздъхна. Опитвал се беше, но безуспешно. Трябваше да опита отново. Тъкмо се канеше да пристъпи напред, но усети нечие присъствие до себе си, обърна се и видя принц Джеларкан.
Лицето на младия мъж беше изпито от изтощение. Дългопръстите му елегантни ръце трепереха, въпреки че беше стиснал пояса на халата си. Очите му оглеждаха обичайната казармена суматоха.
— Трябва да знам, Щит-наковалня, какво възнамерява да предприеме Брукалаян — почна принцът. — Той държи онова, което войниците ви наричат „ашик в дупката“ — това поне е ясно. Ето защо съм дошъл, отново, да поискам аудиенция с човека, когото съм наел. — Дори не си направи труда да прикрие язвителната горчивина в думите си. — Но без успех. Смъртният меч няма време за мен. Няма време за принца на Капустан.
— Сър — отвърна Итковиан, — можете да зададете въпросите си на мен. Ще направя всичко възможно да им отговоря.
— Брукалаян ви е дал позволение да говорите?
— Да.
— Добре тогава. Крон Т’лан Имасс и техните немрящи вълци унищожиха демоните на септарха.
— Унищожиха ги.
— Но Панион Домин разполага с още. Още стотици.
— Да.
— Защо тогава Т’лан Имасс не нахлуят в Империята? Една атака в територията на Пророка като нищо може да доведе до оттеглянето на обсаждащите сили на Кулпат. Пророкът няма да има друг избор, освен да ги изтегли през реката.
— Ако Т’лан Имасс бяха армия на смъртни, изборът щеше наистина да е очевиден и следователно — благоприятен за нас — отвърна Итковиан. — Уви, Крон и техните немрящи родственици са обвързани с неземна воля, за която не знаем нищо. Казаха ни за някакъв сбор, за безмълвен призив, целящ неизвестно какво. Това за момента е първостепенно за тях. Т’лан Ай унищожиха К’Чаин Че’Малле на септарха, защото присъствието им тук представляваше пряка заплаха за събирането.
— Защо? Това обяснение е недостатъчно, Щит-наковалня.
— Не бих оспорвал преценката ви, сър. Изглежда, има и друга причина за нежеланието на Крон да тръгне на юг. Загадка, свързана със самия Пророк. Изглежда, думата „Панион“ е джагътска. Джагътите са били смъртните врагове на Т’лан Имасс, както вероятно знаете. Личното ми убеждение е, че Крон изчаква
