на това дете.
— Татърсейл обитава тялото на Силвърфокс, Паран. Тя трябва да бъде извлечена… на преден план.
— Защото Татърсейл никога няма да ни предаде. Да. Сега разбирам.
— Не е нужно да говориш толкова окаяно, Паран.
„Нима? А ако ти беше на мое място, Уискиджак?“
— Добре. Водете тогава.
— Изглежда — подхвърли Уискиджак, — ще трябва да те издигнем в ранг равен на моя, капитане, поне за да преодолеем объркването ти кой точно командва тук.
Пристигането им стана тихо и крадешком — поведоха конете си през лагера без никаква шумотевица. Малцината Тайст Андий, останали извън шатрите си, не им обърнаха внимание. Сержант Анци поведе главната група Мостоваци да приберат конете, а ефрейтор Пикър, Деторан, Бленд, Тротс и Хедж се шмугнаха из притъмнелия стан, за да намерят командната шатра на Бруд. Спиндъл ги чакаше пред входа.
Пикър му кимна и магът, загърнат във вонящата си власеница и с придърпана на главата също толкова мръсна качулка, се обърна към входа, направи няколко жеста и се изплю на платното. После се извърна, ухили се на Пикър и им кимна да влизат.
Хедж сръга ефрейторката и завъртя очи.
Знаеше, че вътре има две помещения и че пълководецът спи в задното. „Дано.“ Огледа се за Бленд… „Проклятие, къде се дяна тя? Само допреди миг беше тук и…“
Два пръста стиснаха Пикър за рамото и тя трепна. Бленд до нея се усмихна и устата й изсипа тих порой от ругатни. Усмивката на Бленд се разшири, после тя пристъпи към входа, клекна и заразвързва кожените каишки.
Пикър се огледа. Деторан и Тротс стояха един до друг няколко крачки по-назад, и двамата приведени и нащрек.
Хедж отново я сръга, пак се обърна към шатрата и видя, че Бленд е отворила.
„Е, добре. Да започваме.“
Поведе Бленд, след нея — Спиндъл, после — Хедж. Пикър махна на Напан и баргаста да тръгнат напред и пристъпи след тях в тъмното на шатрата.
Макар и с Тротс в единия край и Деторан — в другия, със Спиндъл и Хедж отстрани, тежката маса ги накара да залитат още на първите три крачки. Бленд притича да дръпне платнището на входа колкото може и в магическата тишина четиримата все пак успяха да измъкнат масата навън. Пикър пазеше, взряна в разделящото платнище, но бойният вожд не се появи. „Дотук добре.“
Ефрейторката и Бленд се включиха да помогнат в носенето и шестимата успяха да преместят масата на петдесетина крачки от шатрата, преди умората да ги принуди да спрат.
— Повече — не — изсъска Спиндъл.
— Ще разберат — изсумтя Деторан.
— Хващам се на бас с тебе — отвърна Пикър. — Но първо да я занесем там.
— Не можеш ли да го направиш по-леко това, Спиндъл? — изхленчи Хедж. — Що за магьосник си, впрочем?
Спиндъл се навъси.
— Слаб. И какво? Виж се — дори не си се изпотил!
— Млъкнете и двамата — изсъска им Пикър. — Хайде, вдигай.
— Като стана въпрос за вдигане — замърмори Хедж, когато сред хор от пъшкане масата отново се надигна от земята, — кога най-после ще я свалиш да я изпереш тая отвратителна власеница, Спиндъл?
— Да я пера? Мама никога не си миеше косата, докато беше жива — защо пък аз да я пера? Ще си загуби блясъка…
— Блясъка! Искаш да кажеш петдесет години пот и гранясала лой…
— Ама не беше гранясала, докато мама беше жива, нали?
— Слава на Гуглата, че не съм я познавал…
— Вие двамата ще млъкнете ли? Сега накъде, Спиндъл?
— Надясно. По оная уличка. После наляво — кожената шатра в края.
— Бас държа, че някой живее в нея — измърмори Деторан.
— И тук губиш — рече Пикър. — Използват я ривите — за поклонение пред труповете на Тайст Андий, преди да ги кремират. От Даруджистан не е убиван Тайст.
— Как го разбра, между другото? — попита Хедж.
— Спиндъл го надуши…
— Изненадан съм, че изобщо може да надуши нещо…
— Добре, пускай. Бленд — отваряй.
Масата зае цялото пространство, само с по една ръка свободно място отстрани. Сгънаха ниските нарове за полагане на трупове и ги напъхаха отдолу. Запалиха един потрошен фенер и го окачиха на куката на централния кол. Хедж се наведе, очите му се озоваха само на няколко пръста над олющената, надраскана повърхност и едрите му мазолести пръсти погалиха с обич шарките на грубото дърво.
— Красиво е. — Вдигна глава и срещна погледа на Пикър. — Повикайте екипа, ефрейтор. Играта започва.
Пикър се ухили и кимна.
— Доведи ги, Бленд.
— Равен дял за всеки — изръмжа Хедж. — Сега сме отбор…
— Значи ще ни кажеш най-после тайната — каза навъсено Спиндъл. — Ако знаехме, че си мамил през цялото време…
— Добре де, късметът ви вече ще се обърне, нали? Тъй че стига си се оплаквал.
— Ама си пасвате двамата — отбеляза Пикър. — Е, казвай, Хедж, как става цялата работа?
— Опозиции, ефрейтор. Всичко е в двете Колоди. Фидлър имаше по-добра чувствителност, но и Спин ще се справи, мисля. — Обърна се към мага. — Чел си на Колода, нали? Каза, че…
— Да бе, келеш. Нямаш проблем, ще му хвана цаката…
— Гледай да я хванеш — предупреди го сапьорът и отново погали плота на масата. — Значи два купа, с нагласената Колода по средата. Слагаш картата и се получава напрежение, и то ти казва коя е обърнатата карта. Винаги се получава. Дилърът знае всяка карта, която играе. Фидлър…
— Фидлър го няма — изръмжа Тротс. И се озъби на Спиндъл.
Магът се разпени.
— Мога да го направя, дивак такъв! Само гледай!
— Млъкнете! — сряза ги Пикър. — Идват.
Някъде призори другите отделения започнаха да се изнизват от кожената шатра, смееха се, тупаха се по гърбовете и издутите кесии подрънкваха в ръцете им. Когато излезе и последният и гласовете им заглъхнаха, Пикър се отпусна уморено на масата. Спиндъл — пот капеше от лъсналата му власеница — отпусна глава и тя изтътна в дебелото дърво.
Хедж пристъпи зад него и вдигна ръка.
— Кротко, войник — сряза го Пикър. — Явно цялото това проклето нещо е развалено — може и изобщо да не е действало…
— Действаше! Двамата с Фид бяхме адски сигурни…
— Но е било откраднато, преди да сте го пробвали истински, нали?
— Все едно… казвам ви…
— Всички да млъкнат! — каза Спиндъл, надигна бавно глава и огледа намръщено плота. — Развалено. Май имаме нещо тук, Пикър. — Подуши въздуха, сякаш искаше да улови някаква миризма, после клекна. — Някой да ми помогне с тия нарове.
Никой не помръдна.
— Помогни му, Хедж — нареди Пикър.
