Златните. В момента на наша страна са Черните, макар че и Сините се приближават по море към Седемте града.
Залитащият Велик гарван, показал се от входа на траурната шатра, ги сепна. Старата се олюля като пияна и тупна по гърди на три крачки от мхаби и малазанеца. Главата й се изви нагоре и едното й око се закова в Паран.
— Ти! — изсъска тя, разпери огромните си криле и подскочи във въздуха. Тежките, свирепи плясъци на крилете й я издигнаха в тъмното. След миг изчезна.
Мхаби изгледа капитана. Беше се намръщил.
— Предния път Старата не показа признаци, че се страхува от вас.
Паран сви рамене.
Откъм Плащаницата отекнаха гласове и миг след това оттам се изсипаха хора, първият — жена — носеше фенер.
— Спри — изръмжа капитанът.
Жената трепна и щом го позна, се тупна по гърдите във войнишки поздрав.
— Сър. Току-що направихме откритие — в тази шатра, сър. Крадената маса беше намерена.
— Нима? — ехидно попита Паран. — Браво, ефрейтор. Вие и отделението ви сте проявили удивително усърдие.
— Благодаря, сър.
Капитанът закрачи към шатрата.
— Вътре е, казваш?
— Да, сър.
— Е, военното приличие налага веднага да я върнем на пълководеца, не сте ли съгласна, Пикър?
— Абсолютно, сър.
Паран спря и огледа войниците.
— Хедж, Спиндъл, Бленд. Всичко четирима. Вярвам, че ще се справите.
Ефрейтор Пикър примига.
— Сър?
— Да пренесете масата, разбира се.
— Ъъъ, разрешете да доложа. Може ли да намерим още няколко души?
— Не мисля. Тръгваме утре рано и искам цялата рота да отпочине добре, тъй че да не смущаваме съня им. На вас четиримата едва ли ще ви отнеме повече от час, с което ще ви остане и време да си стегнете снаряжението. Е, нямате много време, ефрейтор.
— Слушам, сър. — Пикър изгледа мрачно войниците. — Плюйте си на ръцете, че работа ни чака. Спиндъл, проблем ли имаш?
Спиндъл гледаше Паран, зяпнал.
— Спиндъл?
— Идиот — прошепна магът.
— Войник! — викна Пикър.
— Как можах да го пропусна? Та това е той! Ясно е като…
Пикър пристъпи към него и го зашлеви през лицето.
— Казвай, проклет да си!
Спиндъл я изгледа навъсено.
— Да не си ме ударила повече, че ще съжалиш за цял живот.
Ефрейторката не трепна.
— Следващия път така ще те ударя, че няма да можеш да станеш. И следващата ти закана ще е последната, ясна ли съм?
Магът се съвзе и отново се втренчи в Паран.
— Всичко ще се промени. Все още може да не се случи. Трябва да помисля. Бързия Бен…
— Спиндъл!
Той трепна, после рязко кимна на ефрейторката.
— Да вдигаме масата. Да. Веднага. Хайде — Хедж, Бленд.
Мхаби изчака, докато четиримата отново влязат в Плащаницата, и се обърна към Паран.
— Какво означаваше всичко това, капитане?
— Представа нямам.
— За оная маса трябват повече от четирима души.
— И аз така мисля.
— Но няма да ги осигурите?
Той я изгледа.
— Не. Гуглата да ги вземе дано, та те я откраднаха в края на краищата.
До съмване оставаше една камбана. След като остави Пикър и отделението й да си изпълнят задачата и се раздели с мхаби, Паран тръгна към бивака на Мостоваците, разположен в най-южния край на лагера на Бруд. Неколцината уморени войници на пост му отдадоха вяло чест.
Изненада се, като завари Уискиджак при централното огнище. Командирът оседлаваше висок кафяв кон.
— Съвещанието приключи ли, сър? — попита Паран.
Уискиджак го погледна кисело.
— Започвам да подозирам, че никога няма да приключи, ако оставят тоя Круппе.
— Значи тази негова търговска гилдия не се приема добре?
— Напротив, всичко е уговорено, макар че наистина ще струва на Съвета ужасно много. Но вече имаме гаранции за редовно снабдяване. Точно както искахме.
— Тогава защо продължава съвещанието?
— Ами, изглежда, някои посланици ще трябва да съпровождат армията ни.
— Само не и Круппе…
— Точно той, безценният Круппе. И Кол — подозирам, че няма търпение да махне прелестния си халат и отново да облече бронята.
— Да, сигурно.
Уискиджак стегна каиша на подпруга и се обърна към Паран. Като че ли се канеше да каже нещо друго, но се поколеба и рече:
— Черните моранти ще ви пренесат до подножието на Баргасткия масив.
Капитанът се ококори.
— Доста дълго пътуване. И като стигнем там?
— Като стигнете там, Тротс се отделя от командата ви. Трябва да установи контакт с Белоликите баргасти, с каквито средства намери за добре. Ротата ти трябва да му осигури ескорт, но няма да се намесвате в преговорите. Белоликите са ни необходими — целият клан.
— И Тротс ще преговаря? Беру да не дава дано!
— Способен е да те изненада, капитане.
— Разбирам. И в случай, че успее, продължаваме на юг?
Уискиджак кимна.
— За облекчение на Капустан, да. — Пъхна ботуш в стремето, примижа от болка и се покатери на седлото. Хвана юздите и погледна капитана. — Някакви въпроси?
Паран замислено огледа заспалия стан и поклати глава.
— Бих могъл да ти пожелая късмета на Опонн…
— Не, сър. Благодаря.
Уискиджак кимна.
Изведнъж конят на командира се дръпна рязко настрани и изцвили уплашено. Внезапен полъх помете лагера и шатрите се разлюляха. Развикаха се тревожни гласове. Паран погледна нагоре и видя черното петно, понесло се право към лагера на Тайст Андий. Смътна аура очертаваше драконската фигура — сребристобяла и трепкаща. Стомахът на Паран се стегна от пареща болка, силна, но кратка, за щастие.
