подминала това място. Една от стените беше рухнала напълно, и тъкмо към нея се запъти Дарист. Кътър го последва и измърмори:
— Малко поддръжка може да направи това място съвсем защитимо.
— Тези надземни постройки не са на Андий. На Едур са и бяха в руини още когато пристигнахме.
— Близо ли са?
— Навлизат в леса. Предпазливо.
— Колко са? Усещаш ли ги?
— Първата група са някъде към двадесетина. Ще ги срещнем на двора. Ще имаме достатъчно място за танца с меча, и стена, на която ще можем да опрем гръб в последните няколко мига.
— Дъх на Гуглата, Дарист, ако ги отблъснем, сигурно ще пукнеш от изненада.
Тайст Андий го погледна през рамо и каза:
— След мен.
Минаха през още няколко порутени зали, преди да стигнат до двора. Обраслите с диви лози стени бяха два човешки боя високи, проядени отгоре. Под клоните и листата прозираха избелели фрески. Срещу вратата, през която излязоха, имаше сводест портал, зад който се виждаше пътека от борови иглички, плъзнали като змии корени и обрасли с мъх камъни — лъкатушеше между сенките на огромни дървеса.
Дворът бе двайсетина крачки на ширина и двайсет и пет — на дължина.
— Прекалено е широко, Дарист. Ще ни обкръжат…
— Аз ще поема центъра. Ти оставаш назад, за онези, които може да се опитат да ме подминат.
Кътър си спомни битката на Аномандър Рейк с демона на улицата в Даруджистан. Стилът, приложен от Сина на Тъмата, изискваше много пространство. Дарист, изглежда, щеше да се бие по същия начин — но според Кътър мечът му беше прекалено тънък за такава свирепа сеч.
— Има ли вложена магия в този твой меч? — попита той.
— Не като влагане, както се разбира обикновено — отвърна Тайст Андий, извади меча и го стисна с две ръце, едната високо под дръжката, другата — малко над ефеса. — Силата на Скръб е в съсредоточеното намерение при сътворяването му. Мечът изисква изключителна воля от този, който го държи. С такава воля не може да бъде надвит.
— А ти имаш ли я тази воля?
Дарист бавно сниши върха на оръжието.
— Ако я имах, този ден нямаше да е последният ти от тази страна на Портата на Гуглата. Е, съветвам те да извадиш оръжията си. Едур намериха пътеката и вече се приближават.
Кътър усети, че ръцете му треперят. Извади двата си най-добри ножа. Разполагаше с още четири за мятане, по два под всяка мишница, прибрани в кожени кании и стегнати с каишки. Развърза ги и избърса потните си ръце в дрехата си.
Тих шепот го накара да вдигне очи. Видя, че Дарист е заел бойна поза, въпреки че върхът на меча продължаваше да сочи каменните плочи.
Видя и още нещо. Килимът от листа и пръст по плочите се беше раздвижил, пълзеше като пометен от невидим вятър, трупаше се към портала в другия край на двора и покрай стените от двете им страни.
— Дръж си очите притворени — тихо каза Дарист.
„Притворени?“
В тъмното зад портата последва неясно движение, после под арката се появиха три фигури.
Високи бяха колкото Дарист, със сиво-белезникава кожа. Дълга кафява коса, навързана и заплетена с фетиши. Нанизите от нокти и кучешки зъби допълваха варварския облик на бронята им от грубо ощавена кожа, с набити по нея бронзови пъпки. Шлемовете им, също от бронз, бяха оформени като мечи или вълчи черепи.
Липсваше им вроденото величаво благородство, което излъчваше Дарист — или Аномандър Рейк. Много по-брутални изглеждаха тези Едур. Стискаха ятагани с черни остриета и кръгли щитове, обшити с тюленова кожа.
Тримата се поколебаха срещу Дарист, после този в центъра изръмжа нещо на език, непонятен за Кътър.
Среброкосият Тайст Андий сви рамене, без да отвърне нищо.
Едур в средата извика нещо — явно настойчива заповед. След това тримата стиснаха оръжията си за бой и вдигнаха щитовете.
Кътър успя да зърне още воини, струпани на пътеката зад портата.
Тримата пристъпиха в двора в позиция „щипци“, със средния Едур на една стъпка зад другарите си от двете му страни.
— Не знаят как ще го направиш — промърмори младият дару. — Никога не са се сражавали срещу…
Двамата отстрани тръгнаха напред в съвършен синхрон.
Мечът на Дарист изсвистя нагоре и в двора се надигна силен вятър. Въздухът около тримата Едур се изпълни с вихрещи се листа и прах.
Тайст Андий атакува. Мечът се хлъзна водоравно, с острие насочено срещу десния Едур, но истинската атака беше с ефеса, срещу воина вляво. Мълниеносно снишаване встрани, след това ефесът удари припряно вдигнатия щит и го пръсна на две. Лявата ръка на Дарист се плъзна от ефеса и отблъсна меча на воина отляво, а самият той приклекна и посече със Скръб десния си противник.
Мечът като че ли изобщо не срещна тялото му, но кръвта плисна от разреза, започнал над лявата ключица на Едур и продължил в права линия надолу чак до чатала му.
Воините пред портата нададоха боен вик и се изсипаха в пометения от вятъра двор.
Единственият им шанс за успех бе да обкръжат Дарист, да се доближат и да надвият съскащия меч — а на Едур не им липсваше кураж.
Кътър видя как още един бе посечен, после друг пое странично ефеса с щита си и бронзът се огъна дълбоко навътре — краката на воина също се огънаха странно и той се срина върху каменните плочи.
Двата бойни ножа вече бяха в лявата ръка на дару, а дясната посегна към един от ножовете за мятане. Оръжието изсвистя във въздуха, той видя как се заби до дръжката в очната кухина на врага и разбра, че върхът е опрял в черепа на тила. Хвърли втори нож и изруга, щом един щит се надигна да го пресрещне.
Сред бурята от вихрещи се листа мечът на Дарист сякаш беше навсякъде — блокираше атака след атака; един едур се хвърли напред и успя да стегне двете си ръце около краката на Тайст Андий.
Изсвистя ятаган. От дясното рамо на Дарист швирна кръв. Ефесът на Скръб се стовари в шлема на стисналия го за краката воин и едурът рухна. Нов замах посече Тайст Андий в бедрото, острието отскочи, срещнало костта. Дарист се олюля.
Останалите Едур настъпиха и Кътър се втурна напред. През вихъра на побеснелите листа, към безветрения въздух в центъра. Отдавна се беше научил, че пряката, припряна съпротива не е идеалната тактика при бой с ножове. Избра един едур, чийто поглед бе прикован в Дарист и заради това бе леко извърнат… воинът обаче улови приближаването му с крайчеца на окото си и реагира бързо.
Заден замах с ятагана, последван от завъртане на щита.
Левият нож на Кътър замахна срещу острието и го прихвана на една трета от върха. Същевременно другият нож удари между китката и лакътя на противника и се заби през кожената броня чак в костта. В същия миг дръжката на първия нож се сблъска с ятагана… и го изби от изтръпналата ръка на едура.
Тайст Едур изпъшка и изруга, щом Кътър го подмина и дръпна ножа. Острието не искаше да се изтръгне и повлече със себе си пронизаната ръка. Краката на воина се заплетоха и той падна на едно коляно.
Още докато вдигаше щита си, другият нож на Кътър изсвистя и го прониза в гърлото.
Ръбът на щита удари в изпънатата ръка на младия дару и едва не изтръгна ножа от хватката му, но той успя да го задържи.
Ново дръпване и другият нож се изтръгна от ръката на едура.
Щит се стовари в тялото му отляво и почти го отлепи от земята. Кътър се извъртя, замахна към нападателя си и не улучи. Болката беше ужасна и той падна на земята.
Нещо тупна до него, отскочи веднъж-дваж от камъните и докато дару се изправяше, отсечената глава на едура го халоса по десния пищял.
