минаваща по цялата дължина на стената и затегната с клинове на равни разстояния. Близо до тежко укрепената порта имаше редица дървени стълбове. Само два бяха заети — от Силгар и Дамиск. На десния глезен на търговеца на роби лъщеше халка с медночервеникав цвят.
Никой от двамата не вдигна глава при появата на Карса и теблорът помисли дали да не извика, за да привлече вниманието им. Но само оголи зъби, като видя, че главите им са клюмнали. Стражите го поведоха към края на затворническата редица. Карса се обърна към Джиб и го заговори на малазански:
— Каква ще е съдбата на търговеца на роби?
Покритата с шлем глава на войника трепна от изненада, после той сви рамене.
— Още не е решено. Твърди, че бил богаташ в Дженабакъз.
— Значи ще откупи престъпленията си — изръмжа Карса.
— Не и под имперския закон — стига да са сериозни де. Може само да го глобят. Може да е търговец на хора, но е търговец все пак. Винаги е най-добре да им пускаш кръв там, където най ги боли.
— Стига си дрънкал, Джиб — изръмжа другият пазач.
Приближиха се до края на редицата, където бяха вързали огромни пранги, и Карса отново бе окован — тези пранги поне не бяха толкова стегнати, че да го боли. Оковаха го до синеокия туземец.
Охраната още веднъж провери здраво ли са затегнати прангите и се разкара.
Сянка нямаше, но пък покрай редицата бяха наслагани бурета с кладенчова вода. Карса постоя известно време прав, а после седна и опря гръб на стената като повечето затворници. Никой не говореше. Денят се точеше бавно. Някъде късно следобед сянката най-сетне падна над тях, но облекчението беше само момент, защото скоро ги налетяха хапещи мухи.
Когато небето попритъмня, синеокият туземец се размърда и тихо каза:
— Великане, имам едно предложение.
— Какво? — изръмжа Карса.
— Чувал съм, че в рудниците цари поквара, което значи, че можем да си докараме някои привилегии — да си облекчим живота. Място, където си струва да имаш някой, който да ти пази гърба. Предлагам ти партньорство.
Карса помисли малко, после кимна.
— Съгласен. Но ако се опиташ да ме лъжеш, ще те убия.
— Съвсем подходящ отговор за лъжа — отвърна мъжът.
— Повече приказки не ща.
— Добре. Млъквам.
Помисли си дали да не го попита как се казва, но по-късно щеше да има достатъчно време за това. Засега беше доволен да удължи мълчанието, за да остави място за мислите си. Уругал в края на краищата като че ли държеше да стигне до тези рудници. Самият Карса щеше да предпочете по-пряк — по- простичък — път, като този, който бяха му определили отначало малазанците. „Твърде много кървави отклонения, Уругал. Стига.“
Дойде и вечерта. Появиха се двама войници с фенери, да проверят още веднъж оковите, после се прибраха в казармите. На пост при портата имаше пет-шестима войници, а поне по един обикаляше по всяка стена. Други двама стояха на пост пред стъпалата на казармения щаб.
Теблорът отпусна глава на каменния зид и притвори очи…
Отвори ги. Беше спал. Небето беше забулено в облаци, по каменния двор в тъмното шареха смътни светлини. Нещо го беше събудило. Понечи да стане, но нечия ръка го задържа. Обърна се и видя, че туземецът се е свил неподвижен до него — с клюмнала глава, като заспал. Ръката на рамото му обаче го стисна за миг и после се отдръпна.
Намръщен, Карса отново се отпусна на стената. И се огледа по-внимателно.
Стражите при портата ги нямаше, както и тези пред щаба. По пасажите на стените… никой.
А след това, покрай най-близката сграда — смътно движение, човешка фигура, която съвсем безшумно се плъзгаше през сенките, следвана от друга, малко по-тромава.
Идваха право към него.
Загърнатата в черен халат първа фигура спря на няколко крачки от стената. Другата я задмина, вдигна ръце и смъкна черната качулка…
Беше Торвалд Ном.
Вратът му беше стегнат в подгизнала от кръв превръзка, лицето му беше пребледняло и лъснало от пот — но даруджистанецът се усмихваше широко.
Застана до Карса и прошепна:
— Време е да тръгваме, приятелю.
И вдигна нещо в ръката си — много приличаше на ключ за пранги.
— Кой е с тебе? — попита Карса, също шепнешком.
— О, доста пъстра сбирщина. Воините на Грал, те са по промъкването, и агенти на главния им търговски партньор тука, в Ерлитан. — Очите му блеснаха. — Домът Ном, представи си. Е, да, кръвната нишка между нас е тънка като девичи косъм, но беше зачетена все пак. И то с най-голяма охота. Стига приказки, както обичаш да казваш самият ти — нали не искаме да се събуди някой друг…
— Много късно — измърмори окованият до Карса мъж и се размърда.
Гралът зад Торвалд пристъпи напред, но два-три странни жеста на затворника го спряха.
— Проклетият им език на жестовете — изсумтя Торвалд.
— Разбрахме се — каза затворникът. — Идвам с вас.
— Иначе ще се развикаш, нали?
Синеокият си замълча.
Торвалд сви рамене.
— Тъй да бъде. При толкова приказки съм изненадан, че всички по тази редица не са се събудили…
— Щяха, само че всички са мъртви. — Затворникът до Карса бавно се надигна. — Никой не обича престъпници. Грал, изглежда, изпитват особена омраза към тях.
До тях спря втори воин в черен халат. Държеше голям крив нож, целия в кръв. Още няколко жеста и новодошлият прибра ножа в канията. Торвалд измърмори под нос и се наведе да отключи прангите на Карса.
— Труден си за убиване също като теблор — измърмори Карса.
— Слава на Гуглата, че ейраките бяха разсеяни в момента. Все пак ако не бяха гралите, щях да умра от загуба на кръв.
— Те защо те спасиха?
— Гралите обичат да връщат хора срещу откуп. Ако разберат, че не струват нищо, ги убиват, ясно ти е. Търговското им партньорство с дома Ном се наложи над всичко това, разбира се.
Торвалд пристъпи към другия затворник. Карса стана и разтърка китките си.
— Каква търговия?
Дару се ухили.
— Посредничество в откупи.
След няколко мига вече пристъпваха в тъмното към портата, като избягваха осветените места. До стената близо до вишката бяха издърпани няколко трупа. Земята бе почерняла от кръв.
Още трима грали се присъединиха към групата. Един по един всички се изнизаха през портата и излязоха на улицата. Щом се вмъкнаха в близката пресечка, спряха.
Торвалд сложи ръка на рамото на Карса.
— Е, приятелю? Сега накъде искаш да продължиш? Моето връщане в Дженабакъз ще се поотложи малко. Родствениците ми тук ме приеха с отворени обятия — уникално преживяване за мен и се каня да му се насладя. Уви, гралите няма да те вземат с тях — много изпъкваш.
— Той ще дойде с мен — намеси се синеокият туземец. — На безопасно място.
Торвалд погледна учудено Карса.
Теблорът сви рамене.
— Ясно е, че в този град не мога да се скрия. И не ще застрашавам повече ближните ти, Торвалд Ном. Ако този се окаже отрепка, просто ще трябва да го убия.
— Колко остава до смяната на стражата? — попита синеокият.
