докато синовете й минаваха покрай нея.
Томад Сенгар седеше с други трима благородни патриарси около игрална дъска, изработена от огромни плоски еленови рога. Фигурите бяха от бяла кост и нефрит.
Трул спря. Десницата му се отпусна на дръжката на меча в знак, че вестите, които носи, са спешни и освен това опасни. Чу как Рулад зад него вдиша рязко.
Макар никой от старейшините да не вдигна глава, гостите на Томад заставаха като един, а самият той взе да прибира фигурите за игра. Тримата стареи напуснаха мълчаливо, а Томад избута настрана игралната дъска и зачака.
Трул се настани срещу него.
— Приеми почитта ми, тате. Флотът на ледериите ловува в лежбището Калах. Стадата са дошли рано и сега ги избиват. Видях го със собствените си очи и не спрях, докато не дойда.
Томад кимна.
— Бягал си три дни и две нощи значи.
— Да.
— И уловът на ледериите бе в разгара си?
— Тате, тази сутрин на разсъмване Дъщеря Менандори сигурно е видяла трюмовете им пълни до пръсване, платната им — издути от вятъра, а дирята след всеки кораб — пурпурна река.
— И идат нови кораби да заемат местата им! — изсъска зад него Рулад.
Томад се намръщи на невъзпитаното поведение на най-малкия си син и ясно показа неодобрението си:
— Рулад, отнеси тази вест на Ханан Мосаг.
Трул усети как брат му трепна — но пък гласът му бе спокоен:
— Както заповядаш, тате. — И излезе.
Томад се намръщи още повече.
— Поканил си некръвен воин на този разговор?
— Да, тате.
— Защо?
Трул реши да не отвърне. Не мислеше да огласява притеснението си от неуместното внимание на Рулад към годеницата на Феар.
Томад въздъхна, загледа се в широките си, нашарени с белези ръце, после изръмжа:
— Благодушни сме станали.
— Тате, благодушие ли е да приемем, че онези, с които се договаряме, имат чест?
— Да, предвид прецедентите.
— Тогава защо кралят-магьосник се е съгласил на Велика среща с ледериите?
Тъмните очи на Томад примигаха и се приковаха в неговите. От всички синове на Томад само Феар имаше същите нетрепващи очи като на баща им — и по цвят, и по неумолимостта на пронизващия поглед. Трул усети как неволно се огъва под нетрепващия им взор.
— Оттеглям глупавия си въпрос — успя да каже и извърна глава да скрие стъписването си. „Взаимно претегляне между врагове. Това нарушение, каквато и да е била първоначалната му цел, ще се превърне в нож с две остриета, предвид неизбежната реакция на Едур. Нож, в който ще се вкопчат и двата народа.“ — Некръвните воини ще са доволни.
— Некръвните воини един ден ще седят в съвета, Трул.
— Не е ли това наградата на мира, тате?
— Ханан Мосаг ще свика съвета — каза Томад. — Ти на всяка цена трябва да присъстваш, за да разкажеш какво си видял. По-нататък. Кралят-маг ме помоли да му дам синовете си за една изключителна задача. Не мисля, че това решение ще е повлияно от вестта, която носиш.
Трул помълча, за да надвие изненадата си, после каза:
— Срещнах Бинадас на идване в селото…
— Той е уведомен. До една луна ще се върне.
— Рулад знае ли за това?
— Не, макар че ще ви придружи. Един некръвен воин си е некръвен воин.
— Както кажеш, тате.
— Сега отдъхни. Ще те събудят навреме за съвета.
От избелялото от сол коренище подскочи бяла врана и закълва през бунището. Отначало Трул я помисли за чайка, задържала се на брега в бързо гаснещата светлина, но после тя изграчи и захапа една раковинка с белия си клюн и се спусна от сметището към водата.
Съветът бе свикан за полунощ. Неспокоен, с изопнати нерви, Трул не можа да заспи и слезе до чакълестия плаж северно от селото и устието на реката.
И сега, докато тъмнината прииждаше със сънените вълни, бе сам на брега с една бяла врана. Тя бе отнесла плячката си досами водата и при всяка нова вълна топваше раковината във водата. Така — шест пъти.
Придирчиво същество, помисли си Трул, загледан как враната скочи на близката скала и закълва раковината.
Бялото беше зло, разбира се. Всички го знаеха. Белезникавият блясък на кост, омразната светлина на Менандори призори. Платната на ледериите също бяха бели, което не беше изненадващо. А чистите води на залива Калах щяха да откроят блясъка на бялото, осеяло морското дъно — костите на хиляди избити тюлени.
Този сезон трябваше да се запомни с връщането на излишъка за шестте племена, с началото на запълване на опразнените резерви, които да ги пазят от глада. Мисли, които го накараха да погледне по друг начин на този незаконен улов. Съвсем добре премерен във времето жест, който да отслаби конфедерацията, ход, целящ да подрони позицията на Едур на Великата среща. „Аргументът на неизбежността. Същият аргумент, който ни беше хвърлен в лицата още първия път, с поселенията на Разлива. «Кралство Ледер се разширява, трябва да расте. Вашите станове на Разлива бяха сезонни в края на краищата, а и с войната са почти изоставени.»“
Неизбежно щяха да идват все повече и повече кораби, за да порят богатите води на северното крайбрежие. Не можеха да се опазят. Едурите трябваше само да погледнат другите племена, обитавали някога извън границите на ледериите, за да видят големите награди, идващи с полагането на васалната клетва пред крал Езгара Дисканар Ледерски.
„Но ние не сме като другите племена.“
Враната изграчи от каменния си трон, запокити раковината с едно тръсване на главата, после разпери призрачните си криле и литна в нощта. Последен приглушен грак от тъмното и Трул направи жеста „Да пази зло“.
Зад него изшумоляха камъчета, той се обърна и видя големия си брат.
— Здравей, Трул — тихо каза Феар. — Вестта, която си донесъл, е възбудила воините.
— А кралят-маг?
— Не е казал нищо.
Трул отново се обърна и се загледа в тъмните вълни, които съскаха по тясната ивица.
— Очите им са приковани в онези кораби.
— Ханан Мосаг знае кога да извърне очи, брате.
— Помолил е за синовете на Томад Сенгар. Какво знаеш за това?
Феар вече стоеше до него и Трул усети как сви рамене.
— Видения са напътствали краля-магьосник още от дете — заговори след малко Феар. — Той носи в себе си кръвни спомени, още от Тъмните времена. Бащата Сянка се простира пред него с всяка стъпка, която прави.
Мисълта за видения разтревожи Трул. Той не се съмняваше в тяхната сила — всъщност тъкмо напротив. Тъмните времена бяха дошли с разцеплението на Тайст Едур, с връхлитането на магии и на чужди войски и с изчезването на самия Баща Сянка. И макар племената да не бяха лишени от Куралд Емурлан, лабиринтът бе изгубен за тях: разбит, над раздраните късове властваха лъжекрале и богове. Трул подозираше, че Ханан
