— Не виждам смисъла във всичко това.
— Съвсем разбираемо — отвърна равнодушно Техол.
— Опиши ни офертата си — настоя Ормли. — Но имай предвид, че частни функции не поемаме.
— Какво означава това?
— Няма да си хабя дъха да обяснявам… освен ако не се окаже необходимо. Необходимо ли е?
— Не знам. Как да разбера?
— Точно това имах предвид. Е, сега за договора?
— Добре. Но ви предупреждавам, че е сложен.
— О, колко не обичам да чувам това — каза жално Глистен.
Техол се опита да я види и се отказа. Купчината плъхове на масата пред нея се трупаше.
— Изненадвате ме, Глистен. Забелязал съм, че Гилдията на ловците на плъхове си пада по усложненията. В края на краищата вие правите много повече от, хм, да ловите плъхове, нали? Всъщност основната ви функция е неофициална гилдия на наемни убийци — неофициална, защото, разбира се, това е незаконна дейност, и неприятна освен това. Освен това вие сте и нещо като гилдия на крадци, въпреки че все още не сте постигнали пълно съгласие с по-независимо настроените крадци. Също така изпълнявате необикновено благородна функция. С неофициалните си нелегални канали за бягство на обеднели бежанци от асимилирани гранични племена. Освен това и…
— Престани! — кресна Оникс. И добави с не чак толкова писклив глас: — Бубърд, доведи Главния следовател. Блудния ми е свидетел, ако някой трябва да бъде разследван, това е Техол Бедикт.
Техол вдигна вежди.
— Ще боли ли?
Оникс се ухили тържествуващо и прошепна:
— Обуздай нетърпението си, Техол Бедикт. Много скоро ще получиш отговор.
— Разумно ли е да заплашвате потенциален работодател?
— Не виждам защо не — отвърна Оникс.
— Знанията ти за нашите действия са обезпокояващи — каза Ормли. — Това не ни харесва.
— Уверявам ви, изпитвам само възхищение от действията ви. Всъщност офертата ми за контракт включва пълния обхват дейности на гилдията. Не можех да я направя, без да съм запознат предварително, нали?
— Откъде да знаем? — попита Оникс. — Още не сме я чули.
— Сега ще обясня.
Вратата зад тях се отвори и покрай Техол и Бъг мина жена, която най-вероятно трябваше да е Главният следовател. Стъпваше внимателно и застана най-вдясно до масата, скръсти ръце и се облегна на стената.
— Главен следовател Ръкет — заговори Оникс, — имаме тук пред себе си лице с опасни наклонности.
Жената — висока, жилава, с късо подстригана рижа коса, беше облечена в бели кожи, облекло в стила на Южен Нерек, все едно току-що беше дошла от степите. Макар че, разбира се, най-близките степи бяха на над сто левги на изток. Като че ли не носеше оръжия. Очите й, със смайващо жълто-кафяв оттенък, по- скоро приличаха на котешки, отколкото на човешки, бавно се спряха на Техол.
— Той ли?
— Кой друг? — сопна се Оникс. — Няма да е слугата му я!
— Защо не? — провлече Ръкет. — На мен той ми изглежда по-опасният.
— Съгласен съм — изсъска Бубърд. — Той мушна пръстите си в очите на секретаря ми.
Сцинт се стъписа.
— Наистина? Просто ей така? — Вдигна ръка, изпъна два пръста и замушка във въздуха. — Просто така? Мушна? Ей така?
— Да — отвърна Бубърд и изгледа сърдито Бъг. — Разкри илюзията! Каква полза да правиш илюзии, като ми идва и боде дупки в тях!
Техол се обърна към слугата си.
— Бъг, ще излезем ли живи от всичко това?
— Трудно е да се каже, господарю.
— Само защото си бръкнал в очите на онзи секретар?
Бъг сви рамене.
— Докачливи са, нали?
— Така изглежда, господарю. Най-добре да продължиш с офертата, не мислиш ли?
— Добра идея. Отклоняваща маневра. Да, наистина.
— Идиоти такива, ние ви чуваме! — каза Оникс.
— Чудесно! — Техол пристъпи напред внимателно, за да не стъпи в кипящия килим от плъхове. Лекото избутване с върха на обувката явно беше достатъчно. — И така. Искам всички племенни бежанци в града да бъдат изведени навън. Крайна цел? Островите. Определени острови, подробностите — по-късно. Преди тях да бъде изпратено пълно продоволствие, въпросните хранителни припаси ще се закупят от мен. По логистиката ще работите с Бъг. Второ. Разбирам, че водите разследване по изчезванията на хора за Короната. Несъмнено не им казвате нищо за разкритията си. Аз, от своя страна, искам да знам за тези разкрития. Трето: искам да бъда пазен. Много скоро ще се появят хора, които ще искат да ме убият. Вие трябва да ги спрете. Ето офертата ми. Половин пик и списък на безопасни вложения, и на последно място, предлагам ви да следвате моя финансов съвет до последната буква и да преглътнете разхода…
— Искаш да ни станеш финансов съветник? — възкликна с искрено неверие Оникс. — Онези загуби…
— Можеше да се избегнат, ако тогава бяхме обвързани в по-близки отношения, в каквито се каним да навлезем сега.
— А бежанците, които са Длъжници? — попита Ормли. — Ако всички изчезнат, това ще предизвика срив в Данъчните.
— Няма, защото изтичането ще е толкова бавно, че никой няма да забележи…
— Как може да не забележат?
— Вниманието им ще бъде… отклонено.
— Намислил си нещо много гадно, нали, Техол Бедикт? — Очичките на Ормли лъснаха. — Което значи, че случилото се първия път не беше случайно. Нито беше некомпетентност. Просто си се оказал с конец в ръката и си го дръпнал, за да видиш колко ще се разплете кълбото. Знаеш ли какво ни казваш? Казваш ни, че си най-опасният човек в Ледер. Защо изобщо трябва да ти позволим да излезеш от тази стая?
— Много просто. Този път взимам приятелите си с мен. Тъй че въпросът е: приятели ли сте ми?
— А ако нашият Главен следовател те разследва тук и веднага?
— Схемата ми вече е в ход, майстор Ормли, все едно дали ще остана жив, или не. Разбира се, ако умра, никой няма да избегне предстоящото.
— Почакай — спря го Оникс. — Спомена нещо за разходи. Това, че ще станеш наш финансов съветник, ще ни струва ли нещо?
— Е, естествено.
— Колко?
— Четвърт пик, там някъде.
— Значи ти ни плащаш половин пик, а ние ти връщаме четвърт пик?
— И пак оставате отгоре.
— Прав е — каза Сцинт, сграбчи един плъх от масата и откъсна главата му със зъби.
Всички зяпнаха, включително цялата стая плъхове. Сцинт забеляза това, сдъвка с хрущене главата и каза с пълна уста:
— Съжалявам. Разсеях се. — Погледна обезглавеното трупче в ръката си и го пъхна под ризата си да го скрие.
— Какво ти направи горкият плъх, Сцинт? — жално попита Глистен.
Сцинт преглътна.
— Казах: съжалявам!
