на едурите нашия стил на водене на война, и смятаме да се възползваме от това. — Кралят замълча и вдигна глава. — Действията на Хул не хвърлят и сянка на съмнение върху вас, Брис. Бъдете сигурен в това.
— Благодаря, ваше величество. — „И за да докажете думите си, ме каните на това заседание.“ — Жалко, че Нифадас не успя да изпълни мисията си. Какво знаем за този „самозван“ император, за когото споменахте?
— Владее магия — отвърна разсеяно Куру Кан. — Повече не можем да различим.
Първата конкубинка се отдръпна от краля, привидно незаинтересована от разговора.
— Най-важната подробност е, че разчита на абсолютна вярност сред племената на Едур — добави Унутал Хебаз. — И макар властта на Ханан Мосаг да беше узурпирана, кралят-магьосник сега е на страната на императора като негов първи съветник.
Това изненада Брис.
— Просто е отстъпил? Това е… необичайно.
— Достатъчно, за да ни накара да се замислим — съгласи се Преда. — Предните ни постове съобщават за странни неща, наблюдавани по границата. За движещи се сенки в нощта.
— Духовете — каза кисело Цеда. — Имали сме си работа с тях и преди, разбира се, и сме се справяли ефективно. Но все пак дразнят.
— Тайст Едур имат ли свещени участъци? — попита неочаквано Нисал откъм отсрещната стена, където беше застанала. Всички се извърнаха към нея. Скръстила ръце, тя сви рамене. — Ако тези свещени места бъдат унищожени с магия, това може да отслаби властта им над духовете. Не направихме ли нещо подобно с Нерек и Тарентал?
Намекът сякаш натъжи Цеда, но той кимна.
— Интересна мисъл, Първа конкубинке. Едурите са много потайни по отношение на свещените си места. Макар по всичко да изглежда, че земята под самите им села е свята. Следователно, ако унищожим тези села, резултатът може да се окаже много по-дълбок, отколкото си представяме. Това съображение е важно. Колкото до скрити свещени дъбрави и оброчища, би трябвало да се допитаме до различните Аквитори, които са запознати с тази територия.
— Делегацията кога ще стигне до Устието при Джедри? — обърна се Брис към Преда.
Тя кимна към Куру Кан.
— Връщането е ускорено. Седмица, не повече.
„След това още три дни нагоре по реката, докато стигнат тук.“ Дотогава войната можеше да е започнала.
— Ваше величество, може ли да задам един въпрос?
— Разбира се, Брис.
— Къде е Батальонът на кралицата?
Мигновена пауза, след което Преда се окашля.
— Ако позволите, ваше величество…
Кралят кимна, стиснал устни.
— Финад, кралицата реши лично да командва силите си, заедно с Бригадата на Квилас. Настоява за независимост по този въпрос. Ето защо не включваме тези активи в нашето обсъждане.
— Скъпата ми съпруга винаги е държала те да са нейната лична армия — каза Езгара Дисканар. — Така да бъде. По-добре да преследват амбициите й на бойното поле, отколкото в Ледерас.
— С тази уговорка — добави Унутал Хебаз, — смятаме, че са на по-малко от левга южно от Високи форт, в поход на север, за да пресрещнат едурите в прохода. Планът й, изглежда, предвижда да удари първа и да удари здраво. Затова ще постави магове да разчистят духовете от пътя й, което несъмнено ще я издаде достатъчно, за да се премахне елементът на изненада.
— Тя лично ли ще ги води?
— Замина преди четири дни със свитата си — каза кралят.
Брис си спомни.
— Визитата в цитаделата й в Дисент?
— Това беше поводът.
— А принц Квилас ще се опита ли да замине при нея?
— Синът ми е отделил кораба си от делегацията и сега пътува към Трейт.
— В каква степен батальонът й е използвал запасите в района? — попита Брис.
— Доколкото я познавам, почти ги е опразнила — отвърна сърдито кралят.
— Бързаме да попълним опразнените складове — каза Унутал Хебаз. — Очевидно сме принудени да приспособяваме тактиката си. Ще водим отбранителен бой, в съгласие с военната ни доктрина, и да, едурите ще го очакват. Но няма да се изтегляме на отливи. Няма да отстъпваме. Влезе ли се в бой, смятаме да поддържаме съприкосновението. Смятам, че тази война ще е брутална — може би най-жестоката война, която сме водили след завладяването на Съюза на херцогствата Блуроуз.
— Сега бих искал да чуя за отбраната ни на граничните градове и море Катер — каза кралят. — Също така и за разположението на флотите…
По-нататък думите се размиха в неясен фон за Брис. Мислеше за брат си, тръгнал с Тайст Едур да води война срещу отечеството си. Срещу кралството, което така жестоко го беше предало. Кралицата и принцът щяха отчаяно да държат на него… или най-малкото да получат главата му. А покрай престъплението на Хул щяха да се опитат да ударят и по него, по позицията му на Кралски защитник. Като нищо можеха да изпратят и войници да се справят с Техол, по някакъв изфабрикуван повод. Допълнително удоволствие, което щяха да потърсят в отмъщението за финансовите загуби от толкова гениално предизвикания от Техол хаос. Всъщност нямаше да се бавят много.
Трябваше да предупреди Техол.
Главният следовател на Гилдията на ловците на плъхове седеше на маса в двора под светлината на горяща факла. В средата на голямото блюдо пред нея беше струпана купчинка малки кокалчета. Кристалната гарафа на ръка разстояние беше пълна с бяло вино. Пред празния стол срещу нея чакаше още един бокал.
— Ти не си Техол — заяви тя, щом Бъг дойде и седна на стола. — Къде е Техол с неговите неприлични панталони?
— Уви, не са тук, Главен следовател, но можете да сте сигурна, че където и да са, са заедно.
— А, значи има среща с хора по-важни от мен? В края на краищата, ако спеше, нямаше да носи панталоните, нали?
— Не знам, Ръкет. Е, нали ти предложи тази среща?
— С Техол.
— Хм, значи щеше да е романтична?
Тя изсумтя и хвърли ядосан поглед към единствените други посетители в среднощния ресторант: съпруг и съпруга, които явно не бяха женени и които подозрително поглеждаха към тях, навеждаха глави един към друг и шепнеха разгорещено. — Това място обслужва специфична клиентела, проклет да си. Как ти беше името?
— Бъг.
— О, да. Помня, че не бях изненадана, когато го чух. Е, накара ме да чакам, малък червей такъв. И каква е тази миризма?
Бъг извади някаква почерняла съсухрена ивица, плоска и малко по-дълга от дланта му.
— Намерих една змиорка на рибния пазар. Рекох си, че мога да направя супа за мен и господаря.
— Нашият финансов съветник яде изхвърлени змиорки?
— Пестеливостта е добродетел сред финансистите, Главен следовател. — Той натика сушената ивица под ризата си. — Как е виното? Може ли?
— Защо не? Ето, ако искаш, и кокалите.
— Може би. Какво беше първоначално?
— Котка, разбира се.
— Котка. О, да, естествено. Все едно, никога не съм си падал по котки. С тия космати топки… —
