— Идиот. Тя е мъртва. Не може да обича.
— Не е вярно. Или по-точно, в нея има нещо, което обича. Много. Мисълта ми е, че е време да го преодолеете. Чака ни работа.
— Опитахме се да тръгнем по онзи списък, дето ни го даде. Половината фирми не съществуват. Ти ни изигра, Техол. Всъщност смятаме, че цялата тази работа е лъжа.
— Що за нелепо обвинение? Вярно, пораздух малко списъка, но само защото ми се стори, че искате да сте по-заети. Освен това вече сте богати, нали? По-богати, отколкото и в най-необузданите си мечти. Съветите ми за инвестиране досега се оказаха точни. В колко кредитни институции имате акции?
— Във всички големи — призна Шанд. — Но не и контролни пакети…
— Грешиш. Четиридесет процента са достатъчни, ако сте добили толкова.
— Как така ще са достатъчни четиридесет процента?
— Защото аз държа двайсет. Или ако не аз, то мои агенти, включително Бъг. Уважаеми дами, вече сме готови да вкараме Данъците в хаос.
Видя, че този път им задържа вниманието. Дори Рисарх се надигна. Очи, приковани в него. Очи, в които бавно пламваше искрата на разбиране.
— Кога? — попита Хеджун.
— Хм. Това е съвсем друг въпрос. Из въздуха се носи вест, която, ако някоя от вас беше в прилична форма, вече щеше да е стигнала до ушите ви. Изглежда, мили приятелки, Ледер е във война.
— С Тайст Едур?
— Позна.
— Идеално! — изръмжа Шанд и тресна с юмрук по бюрото. — Правим удара веднага и всичко ще рухне!
— Сигурно — отвърна Техол. — И пагубно освен това. Искате ли едурите да нахлуят тук и да изгорят всичко до основи?
— Защо не? Всичко бездруго е прогнило!
— Защото, скъпа ми Шанд, колкото и да е лошо — а всички тук сме съгласни, че е лошо — може да стане неописуемо по-лошо. Ако Тайст Едур спечелят тази война например.
— Почакай, Техол! Планът беше да предизвикаме колапс! А сега ти отстъпваш. Трябва да си глупак, ако допускаш, че едурите биха спечелили тази война без помощ. Никой не печели срещу Ледер. Никога не е печелил, няма и да спечели. Но ако нанесем удара си сега…
— Всичко това — добре, Шанд. Аз обаче не съм убеден, че едурите ще се окажат идеалните завоеватели. Както казах, какво би ги спряло да подложат всеки под меча или да поробят всички? Какво ще ги спре да опустошат всеки град, всяко градче, всяко село? Едно е да срутиш една икономика и с това да предизвикаш някаква реформа, преосмисляне на ценностите и прочие. Съвсем друго е да действаш по начин, който подлага ледериите на геноцид.
— Защо? — попита намръщено Рисарх. — Те самите не се колебаеха да налагат свой геноцид над други, нали? Колко села на тартенал бяха опожарени до основи? Колко деца на нереките и фаредите бяха набучени на копия, колко бяха превърнати в роби?
— До тяхното ниво ли искате да се принизите, Рисарх? Защо трябва да се подражава на най-лошите прояви на една култура, след като точно тези прояви ви изпълват с ужас? Изпитвате отврат от това, че бебета са били нанизвани на копия, затова сте готови на свой ред да направите същото? — Изгледа ги една по една, но те не отговориха. Техол прекара пръсти през косата си. — Представете си обратното. Хипотетична ситуация, ако щете. Ледерас обявява война в името на свободата и решава да заяви това свое право на морално основание. Как бихте реагирали?
— С отвращение — отвърна Хеджун, запали лулата и лицето й се скри зад сините валма дим.
— Защо?
— Защото те искат не свобода, не свободата, която служи на въпросния народ. Искат свободата ледерийските бизнес интереси да се облагодетелстват от този народ.
— А ако действат, за да предотвратят геноцид и тирания, Хеджун?
— Тогава няма никакво морално основание, защото самите те са извършили актове на геноцид. Колкото до тиранията, тираниите са осъдителни за ледериите само когато противоречат на бизнес интересите на Ледер. А по това определение претенциите им за чест и справедливост са подозрителни за всички останали.
— Много добре. Значи, прецених внимателно всички тези аргументи. И мога да заключа само едно: при това положение ледериите са прокълнати, ако предприемат нещо, и също така са прокълнати, ако не направят нищо. С други думи, проблемът е в доверието. В миналото са доказателствата, водещи до недоверие. В настоящето може да се видят усилия за възвръщане на доверието, докато в бъдещето чака доказателство за едното или за другото.
— Това е хипотетична ситуация, Техол — каза отегчено Шанд. — Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че нищо не е толкова просто, колкото може да изглежда на пръв поглед. А шаблоните рядко се променят с волеви акт. Променят се в резултат на хаос, когато объркан се озовеш пред шанс за ново начало и всичко най-осъдително в нашето естество чака окрилено и жадно да даде облика на изграждащия се нов ред. На всеки от нас се полага да не го забравя.
— За какво говориш, в името на Блудния? — попита Шанд.
— Казвам, Шанд, че не можем с чиста съвест да предизвикаме точно сега рухването на ледерийската икономика. Не и преди да сме разбрали как ще свърши тази война.
— Чиста съвест? На кого му пука за това? Нашият мотив беше отмъщение. Ледериите са готови да унищожат поредния народ. И аз искам да ги…
— Не пренебрегвай все още Тайст Едур, Шанд. Първата ни задача в момента трябва да е евакуирането на бедстващите и задължени нереки, фареди и тартеналци. По островите. По моите острови. Останалото може да почака, трябва да почака и ще почака. Докато не разпоредя друго.
— Ти ни предаваш.
— Не ви предавам. Нито съм премислил. Не съм сляп за подмолните мотиви на алчност, върху които е основана нашата цивилизация при всичките й претенции за предопределението й като защитник на справедливостта и за безукорна почтеност.
— Какво те кара да мислиш, че Тайст Едур може да успеят, след като всички други са се проваляли? — попита Хеджун.
— Да успеят? Тази дума ме притеснява. Могат ли да се окажат труден и понякога — опустошителен враг? Мисля, че ще се окажат. Тяхната цивилизация е стара, Хеджун. Много по-стара от нашата. Техният златен век е минал много, много отдавна. Сега живеят в страх, гледат на влиянието и материалното налагане на Ледерас като на заплаха, като на един вид продължаваща неофициална война на култури. За Едур Ледер е отрова, влиянието й носи поквара и като реакция на това едурите са се превърнали в един окопал се в защита войнствен народ. В отвращението си към това, което виждат пред себе си, те са обърнали гръб и мечтаят само за онова, което е зад тях. Мечтаят за връщане към отдавнашна слава. Дори ледериите да можеха да им предложат ръка за помощ, те щяха да погледнат на този жест като на покана да се предадат, а гордостта им няма да позволи това. Иначе казано, тази ръка представлява удар срещу всичко, което им е скъпо, и затова ще я отсекат и ще танцуват в локвата кръв. Най-лошият сценарий, който мога да си представя за едурите, е, ако те спечелят тази война. Ако по някакъв начин ни завладеят и станат окупатори.
— Няма да стане, а и да стане, какво? По-лошо не може да бъде.
Техол изгледа за миг Хеджун и сви рамене.
— Всички тези неща чакат решението си. Междувременно останете в готовност. Все още има много неща за вършене. Какво стана с онази нерекска майка и децата й, които ви пратих?
— Натоварихме ги за островите — отвърна Шанд. — Ядяха повече, отколкото им готвеше. Взеха да надебеляват. Много тъжно беше.
— Е, вече е късно, а аз съм гладен, тъй че вече трябва да ви оставям.
— А Ублала? — попита намръщено Рисарх.
— Какво Ублала?
— Искаме си го.
