— Веднага, ваше…
— Още не. Защо ви погледна Джерун, когато го попитах за крадеца, обрал имението му?
— Не знам, ваше величество. И аз се зачудих.
— Надявам се, че живеещият ви в града брат не е паднал още по-ниско.
— Не вярвам.
— Защото Джерун Еберикт е опасен враг.
Брис само кимна.
— Ваше величество — каза Преда. — Време е да се върна при армията си.
— Вървете. И нека Блудния ви докосне с милостта си.
След като Унутал се поклони и тръгна към вратата, Брис се обърна към краля:
— Моля да освободите и мен, ваше величество.
— Вървете, Защитник. След като дадете нареждания на хората си, се върнете. Отсега нататък искам да сте близо до мен.
— Да, ваше величество.
Унутал Хебаз беше спряла в коридора да го изчака.
— Той подозира Техол.
— Знам.
— Защо?
Брис поклати глава.
— Няма да е зле да го предупредиш, Брис.
— Благодаря за загрижеността, Преда.
Тя се усмихна тъжно.
— Признавам, че изпитвам известна симпатия към Техол.
— Не знаех.
— Той има нужда от охрана.
— Вече я има, Преда. Братята Шаванкрат.
Тя повдигна вежди.
— Тризнаците? Не съм ги виждала от доста време всъщност. Което означава, че си предвидил опасността от Джерун Еберикт. А това на свой ред предполага, че знаеш повече, отколкото разкри пред краля.
— Притеснението ми не беше свързано с Еберикт, Преда.
— А, разбирам. Е, трябва да уведомиш братята да са още по-бдителни, тъй като на мен едва ли ще ми е възможно.
— Съгласен съм, Преда.
Тя го погледна за миг.
— Жалко, че няма да може да си с нас на бойното поле, Брис.
— И аз съжалявам, Преда. Блудния дано да е с вас.
— Бих предпочела да е Цеда — отвърна тя и добави: — Извинявай. Знам, че ти беше приятел.
— Все още е — каза Брис.
Тя кимна и го остави. Ботушите й отекнаха по коридора.
Брис се загледа след нея.
„Само след няколко дни може би ще е мъртва.“
„И аз също.“
21.
Предателят стои в сенките на Празния трон.
Затова той е празен.
Тълпите бежанци ги бяха принудили да оставят главния път, но Серен Педак познаваше добре всички стари пътеки, лъкатушещи през околността, пътеките на пастирите, каменарски и дърварски пътища, пътечките на контрабандисти. В момента заобикаляха изоставена и обрасла с бурени варовикова кариера на север от Брус. Слънцето се спускаше зад дърветата вдясно.
Аквиторът — яздеше до мага Корло — се обади:
— Мислех си. За магията, която използвате. Не бях чувала за чародейство, което отнема волята на жертвите си, което прониква в умовете им.
— Не съм изненадан — изсумтя той. — Тук, в тези затънтени земи, цялата магия е груба и грозна. Няма финес, липсва изтънченост в боравенето със силите. В тази ваша страна повечето врати са затворени. Съмнявам се да е имало някакви нововъведения в науката за чародейството през последните десет хиляди години.
— Благодаря за възхитителния коментар, Корло. Може би ще се опитате да обясните нещата на едно невежо лице като мен.
Той въздъхна.
— Откъде да започна?
— От манипулирането на човешките умове.
— Мокра. Това е името на лабиринта.
— Хм. Да се върнем по-назад. Какво е „лабиринт“?
— Дори и този отговор няма да е лесен. Път на магия. Силите, които властват над цялото съществувание, имат различен облик. Което значи, че…
— Различен облик. Както са различни Крепостите ли?
— Крепостите. — Той поклати глава. — Да седите във фургон с квадратни колелета и да се хвалите колко гладко вози. Това са Крепостите, Аквитор. Те са създадени в един отдавна изчезнал свят, свят, в който силите са били по-груби, по-диви, стихийни. Виж, лабиринтите са добре напаснати.
— С това не ми помагате много, Корло.
Магът се почеса по брадата.
— Проклети бълхи. Добре. Пътища на магия със специфичен облик. Сходни и противоположни сили. Нали? Противоположните сили се отблъскват, докато сходните се държат заедно, разбираш ли. Също като водата в една река, всичко тече в една посока. Вярно, има въртопи, вирове и прочие. Но всичко рано или късно продължава надолу. За тези въртопи ще говоря по-късно. Тъй че лабиринтите са въпросните реки, само че не можеш да ги видиш. Течението е невидимо и това, което можеш да видиш, е само резултатът. Понаблюдавай тълпа, събрана на някой площад, и ще видиш как умовете на всички като че ли се сливат в едно. Бунтове, публични екзекуции или боеве, всичко това са податки за Мокра, те са това, което можеш да видиш. Но един маг, който е намерил път в лабиринта на Мокра, може да проникне по-надълбоко, в дълбините на тази вода. Всъщност магът може да скочи в нея и да заплува с течението. Да намери плитчина и да излезе на място различно от онова, от което е започнал.
— Значи когато казвате „пътека“, го разбирате във физически смисъл.
— Само ако предпочетеш да я използваш така. Но примерът с Мокра не е добър — в повечето случаи плитчините не те довеждат доникъде. Защото е чародейство на ума, а умът е много по-ограничен, отколкото си мислим. Да вземе Мийнас — това е друг лабиринт. Обликът му е свързан със сенки и илюзия, рожба е на Тир, лабиринта на Светлина. Отделни, но свързани. Отвориш ли лабиринта на Мийнас, можеш да пътуваш през сенки. Невидимо и бързо почти колкото мисълта. А илюзиите, виж, те показват родство с Мокра,
