Воините Едур се разсмяха.
Грешка. Императорът рязко се извъртя, очите му зашариха и видяха Удинаас в облаците прах. Не беше трудно да се сети какво е станало и Рулад изгледа с гняв братята си.
— Кой удари моя роб?
Никой не помръдна. После Терадас отвърна:
— Просто пътеките ни се пресякоха, ваше величество. Случайност.
— Удинаас?
Робът вече ставаше и изтупваше прахта от ризата си.
— Точно както каза Терадас Бун, императоре.
— Предупреждавам всички ви — изръмжа Рулад. — Няма да позволя повече такива неща. — Обърна се и продължи нагоре.
Терадас изгледа Удинаас с гняв и прошепна:
— Не вярвай, че вече съм ти длъжник, робе.
— Ще разбереш някой ден, че дългът не се отменя лесно — отвърна Удинаас и го подмина.
Терадас посегна към късия си меч, но после отпусна ръка и само тихо изръмжа.
Рулад излезе на билото.
Тези, които все още бяха по-надолу, чуха спокойния глас на Ханан Мосаг:
— Днешният ден ни донесе победа, императоре.
— Не намерихме никого, с когото да се бием!
— Кралството лежи разтреперано в нозете ви, ваше величество…
— Хиляди Едур са
Удинаас също стигна до билото. И видя, че Рулад настъпва към магьосника, вдигнал меча във въздуха.
Изведнъж зачервените очи на Ханан Мосаг се изпълниха със страх.
— Императоре!
Рулад се обърна вихрено и изгарящите му очи се впиха в Удинаас.
— Предизвиква ни нашият роб? — Острието на меча изсъска във въздуха, макар да ги деляха над десет разтега.
— Не е предизвикателство — уморено отвърна Удинаас, приближи се и спря пред императора. — Само извиках, за да ви уведомя, че насам идат братята ви, ваше величество. — И посочи на изток, към няколко смътни фигури в падината. — Феар, Бинадас и Трул, императоре. И баща ви, Томад.
Рулад замижа и замига силно, докато оглеждаше далечните воини.
— Прахта ни е заслепила, Удинаас. Те ли са това?
— Да, императоре.
Едурът изтри очи.
— Да, това е добре. Да, искаме да се срещнем с тях. Сега.
— Ваше величество — продължи Удинаас, — къс ледерийска магия порази женския лагер по време на битката. Майка ви и още няколко жени я надвиха. Урут пострада, но ще живее. Три жени от хирот загинаха.
Императорът отпусна меча. Гняв лумна в трескавите му кръвясали очи, заискри и угасна.
— Искахме битка, Удинаас. Искахме… смърт.
— Знам, императоре. Може би в Ледерас…
Рулад кимна.
— Да. Може би. Да, Удинаас. — Очите му се впиха в очите на роба. — Онези кули от кост, видя ли ги? Касапницата, плътта им…
Погледът на роба за миг се плъзна над рамото му, към Ханан Мосаг. Магьосникът беше забил очи, изпълнени с мрачна омраза, в гърба на императора. Удинаас заговори тихо:
— Ваше величество. Сърцето ви с право кори Ханан Мосаг. Но сторете го, когато дойдат баща ви и братята ви. Хладният гняв е по-силен от горещата ярост.
— Да. Знаем това, робе.
— Битката свърши. Всичко свърши — каза Удинаас и погледна към полето. — Нищо не може да… се върне. Май е дошло времето за скръб.
— Познати ни са тези чувства, Удинаас. Скръб. Да. Но хладният гняв? Но…
Мечът трепна в ръката му, настръхнал като събудена похот, и робът не видя хлад в очите на Рулад.
— Той вече усети замаха му, императоре — промълви Удинаас. — Остава само да отхвърлите… това, което току-що отмина. Братята ви и баща ви трябва да чуят това, както знаете много добре. От тях — до всички Едур. До всички съюзници. До Урут. — И добави хрипливо: — Те ще ви затрудняват, императоре — сбралите се и още сбиращи се около вас и вашата мощ. Но вие виждате ясно и вярно, защото това е ужасният дар на болката.
Рулад кимаше, загледан към приближаващите се.
— Да. Ужасен дар. Ясно и вярно…
— Ваше величество — извика Ханан Мосаг.
Рулад отвърна с небрежно махване с меча.
— Не сега.
Очите му не се откъсваха от баща му и братята му. Жегнат, с помръкнало от унижение лице, Ханан Мосаг млъкна и наведе глава.
Удинаас се обърна и загледа приближаващите се воини от рода на Сенгар. „Не отричай какво мислиш самият ти за това, робе. Кучият син Ханан Мосаг трябва да бъде убит. И то скоро.“
— Голяма победа, ваше величество — рече застаналият наблизо Терадас Бун.
— Радваме се, че я виждаш така, Терадас Бун — изхриптя Рулад.
„Блудния да ме вземе, бързо се учи младият.“
Бинадас се качи пръв на билото и коленичи пред Рулад.
— Императоре.
— Бинадас, днес наши ли бяхте, или бяхте на Ханан Мосаг?
„Ясно и вярно.“
Бинадас вдигна очи, на лицето му се бе изписало объркване.
— Ваше величество, армията на Томад Сенгар още не е имала нужда от чародейство. Настъпите ни бяха бързи. Битката тази сутрин беше жестока и с несигурен изход, но Едур се наложиха. Понесохме загуби, но това трябваше да се очаква — макар че все пак съжаляваме за това.
— Стани, Бинадас — подкани го Рулад и тежко въздъхна под златната броня.
Удинаас чак сега видя и Хул Бедикт — идеше след воините Сенгар. Не изглеждаше по-добре отпреди: вървеше като човек със спукан череп и почти в несвяст. Изпита съжаление, че се бе държал толкова грубо с него.
Томад заговори:
— Императоре, имаме вест от Урут. Съвзема се…
— Вестта ни радва — прекъсна го Рулад. — Падналите й сестри трябва да се почетат.
Веждите на Томад леко се вдигнаха, но той само кимна мълчаливо.
Императорът закрачи към Феар и Трул.
— Братя, върнаха ли се двамата Кенрил’а?
— Не, ваше величество — отвърна Феар. — Форкрул Ассаил също не се появи. Според мен гонитбата продължава.
Това беше добре, реши Удинаас. Рулад говореше за неща, които малцина от присъстващите знаеха, и така подсилваше всичко, което го свързваше с Феар и Трул. Игра за пред Томад, баща им. Игра и за пред Бинадас, който сега сигурно се чувстваше застанал на най-тясната пътека, на ръба между Рулад и краля- магьосник. И скоро трябваше да направи избора си.
„Блудния да ме вземе, каква бъркотия чака тези Тайст Едур.“
Рулад сложи ръка на рамото на Трул и пристъпи покрай него.
— Хул Бедикт, чуй ни.
