ледериите в тяхната вяра в собственото им неоспоримо предопределение. Израз на безразсъдната им самодоволна арогантност, поддържаща непоклатимата им убеденост, че имат права над всичко, власт над всичко, сякаш хиляда богове стояха зад тях, всичките с дарове за избраниците си.
Трул Сенгар можеше само да се удивлява какво е подхранвало цялата тази самоувереност. Какво кара цял един народ да е изпълнен с такава непреклонна убеденост в собствената си правота? „Може би единственото, което е нужно, е… власт.“ Отрова, изпълнила въздуха, просмукала се в порите на всеки мъж, на всяка жена и дете. Отрова, изкривила миналото, за да напасне на днешните нрави, а те на свой ред — да осветят неизбежното праведно бъдеще. Отрова, принудила умни и разсъдливи хора слепешком да отхвърлят с пренебрежение грозните истини за отминали грешки, за ужасни и жестоки разгроми, оцапали с кръв ръцете на предтечите им. Отрова, скрепила глупостта на спорни традиции и причинила страдание на неизброими жертви.
„Властта значи. Същата тази власт, която ще прегърнем скоро. Сестрите дано се смилят над народа ни.“
Императорът на Тайст Едур се изправи застинал пред величествения вход на Вечния дом. С пъстросивия меч в бляскавата десница. С прашната меча кожа, загърнала широките му рамене, превити под тежестта на златото. Старата кръв, засъхнала на петна по гърба, сякаш прерисуваше с нея картата на света. Дългата му коса бе разчорлена и сплъстена от мръсотия.
Трул стоеше зад брат си и не можеше да види очите му, но знаеше, че ако Рулад се извърне, ще види в тях онази предопределеност, която го плашеше, щеше да види влялата се без съпротива отрова и лудостта, породена от една измяна.
А толкова малко щеше да е нужно. Само да се пресегнеше един невзрачен роб с тъжни очи и да върне Рулад към разума. Само това.
Рулад се обърна и каза:
— Вратите не са залостени.
— Някой чака вътре, ваше величество — каза Ханан Мосаг. — Усещам… нещо.
— Какво искаш от нас, магьоснико?
— Позволете на мен и моите К’риснан да влезем първи, за да видим какво ни очаква. В коридора…
Рулад присви очи, после махна с ръка и добави:
— Феар, Трул, Бинадас — с мен. Ще влезем веднага след тях.
Ханан Мосаг, с К’риснан и робите, които влачеха двата големи кожени чувала, тръгнаха. Рулад и братята му ги последваха към вратата на Вечния дом.
Застанал пред самия вход на Тронната зала, Брис Бедикт забеляза движение в коридора, отсам неподвижната фигура на Цеда. Посегна за меча си, но отпусна ръка, щом Първият консорт Турудал Бризад изникна от сенките и се приближи безгрижно, с отпуснато и спокойно лице.
— Не очаквах да ви видя отново, Първи консорт — промълви Брис.
Кротките очи на Турудал се плъзнаха над рамото на Брис и погледнаха в тронната зала.
— Кои са там, Защитник?
— Кралят. Конкубинката му. Първият евнух и канцлерът. И шестима от моите гвардейци.
Турудал кимна.
— Е, няма да чакаме много дълго. Тайст Едур са на не повече от минута-две след мен.
— Как е градът?
— Имаше боеве, Брис Бедикт. Верни войници лежат мъртви по улиците. Сред тях е Морох Неват.
— А Джерун Еберикт?
Турудал се намръщи.
— Той гони… една жена.
Брис го изгледа.
— Кой сте вие, Турудал Бризад?
Погледите им се срещнаха.
— Днес — само свидетел. Нали стигнахме до деня на Седмото затваряне на цикъла в края на краищата. Един край. И едно начало…
Брис му направи знак да замълчи и пристъпи покрай него.
Цеда се беше размърдал. Стана бавно, приглади мръсния си омачкан халат, вдигна лещите пред лицето си и ги нагласи.
Турудал Бризад също се обърна.
— Ах, да.
В дъното на коридора, на прага на отворената вече парадна врата, се бяха появили няколко високи фигури.
— Цеда…
— О, той се справи много добре досега.
Брис погледна изумен Първия консорт.
— Какво искате да кажете? Той не направи нищо.
Турудал повдигна вежда.
— Нима? Той унищожи морския бог, демона, окован от Ханан Мосаг. Дни наред се подготвяше за този миг. Виждате ли къде стои? Виждате ли плочата, която е изрисувал под себе си? Плоча, през която ще се влее всичката сила на Цеданса, нагоре и в неговите ръце.
Сумракът в коридора се стопи под бяла, изпълнила прашния въздух светлина.
И открои редица Тайст Едур, застанали срещу Цеда, на не повече от петнадесет крачки.
Едурът в средата на редицата заговори:
— Цеда Куру Кан. Кралството, на което служите, падна. Отстъпете. Императорът желае да заеме трона.
— Паднало? — Гласът на Цеда бе тънък и треперлив. — Съществено ли е? Ни най-малко. Виждам те, Ханан Мосаг, и твоите К’риснан. Усещам силата, която сбирате в себе си. За да заеме вашия безумен император трона на Ледер, ще трябва да минете през мен.
— Безсмислено е, старче — прогърмя гласът на Ханан Мосаг. — Ти си сам. Всичките ти магове са мъртви. Погледни се. Полусляп си, едва можеш да стоиш…
— Потърси демона, който окова в морето, магьоснико.
От толкова далече Брис не можеше да види изражението на Ханан Мосаг, но в гласа му изведнъж се прокрадна гняв.
— Ти ли го направи?
— Ние, ледериите, умеем да използваме чуждата алчност, за да поставим капан — отвърна Куру Кан. — Няма да разчиташ повече на неговата сила. Нито днес, нито никога.
Магьосникът изръмжа:
— За това ще си…
Бялата мъгла се взриви, грохотът разтърси тавана и стените, затътна напред и връхлетя върху чародеите на Тайст Едур.
На десет крачки зад Ханан Мосаг и неговите К’риснан Трул Сенгар извика, скочи встрани и се сниши пред връхлитащата с грохот огнена вълна. Братята му го последваха. Чу писъци, които отведнъж заглъхнаха, нечие тяло изхвърча над лъскавия под, тупна в краката на Трул и го събори…
Беше един от К’риснан — изгорял до неузнаваемост, от пръсналите се кости изтичаше черна слуз. Трул се надигна на четири крака и погледна нагоре.
Само двама едури все още бяха прави и отбиваха яростната магия на Цеда. Ханан Мосаг и Бинадас. Всички К’риснан бяха мъртви, както и четиримата роби, паднали до двата чувала.
Пред очите на зяпналия Трул Бинадас рухна, премазан сякаш от юмруците на хиляда мълнии. Плисна кръв…
Феар вече се беше хвърлил напред, плъзна се по тресящите се плочи към брат си, повлече го извън бушуващия пожар.
Ханан Мосаг изрева. Завихрени сиви пипала изсвистяха от пода и заплетоха побеснелите пламъци.
