не са го виждали.
— Аха. И гледат скептично на ентусиазма ти.
— Тя винаги преувеличава — каза Рисарх.
— Освен това — сопна се Хеджун — какво общо има оная му работа с това да е телохранител? Не ме интересува колко му е голям!
Вратата на склада изскърца и всички се обърнаха натам. Ублала Пунг боязливо надникна вътре — кръглото му лице се появи точно под горната греда.
— Почитаеми! — подвикна Техол. — Влезте, моля.
Полукръвният се поколеба. Светлите му очи зашариха между Шанд, Рисарх и Хеджун.
— Ама те са… три — измънка той.
— Три какво?
— Жени.
— Да, вярно — каза Техол. — И какво?
Ублала се намръщи и устните му се събраха в нещо, което много приличаше на цупене.
— Не се притеснявайте — подкани го с махване на ръката Техол. — Обещавам да ви браня от тях.
— Наистина?
— Абсолютно. Влез, Ублала Пунг, и добре дошъл.
Грамадният мъж открехна вратата още малко и пристъпи вътре.
Ясно беше, че багажът му не включва панталони или препаска. Беше точно толкова гол, колкото в канала. Не че дрехите щяха да скрият кой знае колко атрибутите му, заключи Техол след кратък унил размисъл. „Добре де, все едно.“
— Гладен ли си? Жаден? Отпусни се, приятел. Остави си торбата… да, там е добре. Седни — не, на пейката, не на стола — ще вземеш да го счупиш… Ублала, тези жени имат нужда от телохранител. Разбирам, че си приел офертата на Шанд…
— Мислех, че ще е само тя.
— Каква е разликата?
— По-трудно ще е.
— Вярно. Но повечето време ще си тук… — Техол млъкна, понеже най-сетне забеляза, че от влизането на Ублала Шанд, Рисарх и Хеджун нито са помръднали, нито са казали дори думичка.
„О, не…“
Нисал беше Първата конкубинка на краля от три години. Титлата не гарантираше никаква официална власт освен онова, което въпросната жена успееше да постигне. Примерите в историята варираха значително и често зависеха от твърдостта на съответния крал, както и на кралицата и канцлера.
Понастоящем имаше всичко шест конкубинки, като другите бяха млади дъщери на влиятелни фамилии. Потенциални вложения в бъдещето, за да се привлече вниманието повече на принца, отколкото на краля. Също като четиримата консорти на кралицата, те бяха настанени в отделна, изолирана част на двореца. Единствено на Първия консорт Турудал Бризад и на Първата конкубинка се разрешаваше контакт с други лица освен величайшите особи.
Брис Бедикт се поклони на Нисал, след което отдаде чест на Преда Унутал Хебаз. Не се изненада, че завари Първата конкубинка в кабинета на Преда. Нисал отдавна беше решила с кого в двореца да се свърже.
— Защитник — усмихна се младата жена. — Двамата с Унутал тъкмо си говорехме за вас.
— По-точно разсъждавахме над съдържанието на разговора ви с Финад Джерун Еберикт днес.
— Преда, съжалявам, че се забавих с доклада си.
— Доклад, който вече е отрепетиран добре — каза Нисал. — Като се вземе предвид, че вече са поискали да го представите пред Първия евнух и Цеда Куру Кан. Така че ще преглътнем известната липса на вдъхновение в разказа ви.
Брис се намръщи. Не откъсваше очи от командира си.
— Преда, мисля, че Джерун Еберикт си остава един от вашите офицери независимо от Кралската прошка. Изненадан съм, че вече не ви е докладвал за подробностите на днешния разговор.
— А кой казва, че не е? — попита Унутал. След което махна с ръка. — Груба реакция от моя страна. Извинявам се, Брис. Денят наистина беше тежък.
— Няма нужда от извинения, Преда. Изказах се не на място…
— Брис — прекъсна го Нисал. — Вие вече сте Кралският защитник. Няма място, където да можете да се изкажете не на място. Дори пред самия Езгара. Простете Преда за грубото й поведение. Разговорите с Джерун обикновено изнервят.
— У него има известно високомерие — каза Брис.
— Арогантност — отсече Унутал. — Не ви ли даде повод да го предизвикате на дуел?
— Не.
— Колко жалко — въздъхна Нисал.
— Макар че според мен бях предупреден.
Двете жени го изгледаха. Брис сви рамене.
— Напомнено ми беше, че списъкът му е продължителен проект.
— Обмисля да убие Бурук Бледия.
— Така мисля. Първият евнух беше предупреден за тази възможност.
— Ако научи за станалото, кралят сигурно ще е склонен да изтегли Джерун от делегацията — каза Нисал. — Което ще се възприеме като победа за кралицата и канцлера.
— Възприятията може да се интегрират в стратегия — подхвърли Брис.
— Казано от дуелист — парира Нисал. — Но предимствата за кралицата от отсъствието на Джерун може да натежат над изгодите, които можем да извлечем ние. Освен това знаем, че Бурук Бледия действа по указания от нейния лагер, тъй че загубата му няма да ни ощети.
Брис се замисли, притеснен от това безцеремонно пренебрежение към един човешки живот.
— Как търпи Бурук бремето си?
— Имаме си шпионин близо до него, разбира се — отвърна Преда. — Мъчи го съвестта. Спасява се с бял нектар, пиене и безразборни сексуални волности.
— Кралицата…
— Иска война — довърши Нисал и рязко кимна. — Ужасно безотговорна, алчна и късогледа морска крава. Чудесен партньор за най-глупавия канцлер в историята на Ледерас. И един задръстен, лесно воден за носа принц, който изгаря от нетърпение да вземе трона.
Брис помръдна неловко.
— Може би Бурук, щом го мъчи съвестта, може да бъде отклонен по друг курс.
— Под ястребовия поглед на Морох Неват? Едва ли.
Очите на Кралския защитник се присвиха. Всичко това водеше към нещо. Просто не беше сигурен към какво.
Преда въздъхна.
— Джерун трябва да добави едно име в списъка си.
— Морох Неват?
— А това ще е трудно.
— Да. Той е изключителен. Във всяко отношение. И с безупречна биография.
— И на кого е верен?
— Ами на принца, разбира се. Но Кралската прошка не включва убиването на кралски особи.
— Все пак биографията му не е толкова чиста.
— Джерун няма да може да действа пряко срещу принца — добави Нисал. — Ще трябва да атакува косвено.
— Първа конкубинке, не съм много наясно с мотивацията на Джерун Еберикт. Не разбирам естеството на каузата му.
— Аз — да — каза Преда. — Знам точно какво е намислил. И съм убедена, че можем да се погрижим да увеличи списъка си.
