— Топло! Навън е горещо, Бъг, каквото и да казват ревматичните ти кокали.
— Добре де, това са панталони за всеки сезон.
— Нима? Внимавай само гилдиите да не почнат да подбиват цената. Всъщност търсим точно обратното. И не плащаме по-високо на персонала си. Никакви придобивки също…
— Освен дял в предприятията.
— Нищо не казвай за това, Бъг. Виж космите на дясното ми бедро. Щръкнали са.
— Не им харесва контраста.
— На гилдиите?
— Не, на космите ти. Гилдиите искат само да разберат откъде, в името на Блудния, съм дошъл. И как смея да регистрирам фирма.
— Не се притеснявай за това, Бъг. Щом разберат какво твърдиш, че можеш да направиш, ще са сигурни, че ще се провалиш, и оттам нататък няма да ти обръщат внимание. Докато не успееш де.
— Премислих нещо.
— За кое?
— Облечи си пак ризата.
— Склонен съм да се съглася с теб. Намери още малко вълна. За предпочитане същия цвят, макар че това не е съществено, предполагам. Все едно, тази вечер имаме среща с трите сладурани.
— Рисковано.
— Трябва да сме предпазливи.
— Това е двупосочно. Тази вълна я откраднах.
Техол отново уви чаршафа около кръста си.
— Ще сляза по-късно да те взема. Ще почистиш тука, нали?
— Ако ми остане време.
Техол се качи на покрива. Светлината на слънцето, станала по-наситена, докато дискът му се търкаляше бавно към хоризонта на запад, къпеше околните сгради в топло златисто. Двама художници на Третия кръг бяха разпънали триножниците си и се надпреварваха да обезсмъртят Техол и леглото му. Той им махна отдалече, което, изглежда, предизвика някакъв яростен спор, след което се отпусна върху затопления от слънцето дюшек и се вторачи в потъмняващото небе.
Беше видял брат си Брис на Удавянията. От другата страна на канала, увлечен в разговор с Джерун Еберикт. Според слуховете Джерун щеше да придружи делегацията при Тайст Едур. Нищо изненадващо. Кралят имаше нужда да разкара тоя побеснял тип от града.
Проблемът със златото бе в начина, по който изпълзява. Там, където нищо друго не може да изпълзи. Просмуква се от старателно скривани тайни, разцъфва в уж безжизнени пукнатини. Показва се, когато уж трябва да остане скрито и незабележимо. Нагло като трева, изникнала в калдъръма, и ако човек има такава склонност, може да го проследи чак до корените. Внезапни харчове от близки или наети лица, последвани бързо — но не достатъчно бързо — от внезапни необясними кончини. Странно прекъсване на дирите, след което кралските разпитвачи няма кого да разпитват, кого да изтезават, за да открият извора на конспирацията… Опитите за покушение не бяха дребна работа, особено когато целта е самата кралска особа. Необичаен, почти невероятен успех — да стигнат до спалнята на самия Дисканар, да надвиснат над него и миг след това да се провалят — още по-невероятно. Точно този заклинател не беше проявявал дотогава такива умения в занаята. Да сътвориш пясък, който да напълни гърдите на стражите, изискваше висша магия.
Вроденото любопитство и възможната изгода бяха движещите мотиви на Техол, а той се бе оказал много по-бърз от кралските разпитвачи. Беше открил, че за заговора е изразходвано цяло състояние, спестявания за цял живот.
Ясно беше, че само Джерун Еберикт е знаел схемата изцяло. Наемниците му не бяха могли да предположат, че поръчителят им ще ги нападне. И ще ги убие. Бяха оказали съпротива и един почти беше успял. Финадът пък продължаваше да носи белезите, разцепените устни и изкривените зъби, за да се вижда как едва се е отървал.
Пълно опрощаване. Тъй че Джерун Еберикт да може да се залови с това, което иска да прави. Съдник и екзекутор, за истински или въображаеми престъпления, за големи, както и за дребни оскърбления.
В известен смисъл Техол му се възхищаваше. Заради решителността му, макар не и на методите му. И за замислянето и залагането на схема, която ти отнема дъха със своята дръзка… крайност.
Нямаше съмнение, че Брис имаше да сподели служебни неща с този човек. Като Кралски защитник.
И все пак беше притесняващо. Нямаше да е добре по-младият му брат да е толкова близък с Джерун Еберикт.
Защото ако Техол имаше истински враг, противник, който да не му отстъпва по ум и — както изглеждаше — по коварство, то това бе Финад Джерун Еберикт, притежателят на Кралската прошка.
И той душеше наоколо, извиваше ръце. Значи по-безопасно беше да се приеме, че Джерун знае, че Техол не е толкова затънал, колкото вярваха повечето. Нито че е съвсем… бездеен.
Ето ти една нова гънка в тази омачкана и опърпана тъкан, която трябваше добре да се огледа.
Джерун имаше имунитет. Но не му липсваха врагове. Вярно, беше смъртно опасен с меча и се знаеше, че разполага с дузина заклети, кръвно обвързани телохранители, които да го пазят, докато спи. Разправяха, че имението му било недосегаемо и че разполагал с лична оръжейна, с работилница с алхимици, добре запознати с всякакви отрови и техните противоотрови, с огромни хранителни складове и независими водоизточници. Общо взето, Джерун се беше подготвил буквално за всякакви непредвидени неприятности.
„Освен за съсредоточения ум на Техол Бедикт.“
Понякога единственото решение беше също така най-простото, най-очевидното. „Виждаш тревата между камъните… изтръгваш я.“
— Бъг!
— Какво? — отвърна му приглушен глас отдолу.
— Кой държеше плочките на Джерун на онова залагане тоя следобед?
Побелялата глава на слугата му изникна от дупката.
— Вече го знаеш, нали сам дължиш на кучия син. Търбъл. Стига да не е умрял от сърдечен удар… или самоубийство.
— Търбъл ли? Няма начин. Предполагам, че си стяга багажа. Внезапно пътуване до Външните острови.
— Няма да може и до градските порти да се добере.
— Искаш да кажеш, че Джерун го е погнал тоя нещастник?
— А ти нямаше ли да го погнеш? При такъв залог?
Техол се намръщи.
— Вече си мисля, че при окаяното му положение самоубийството ще е най-доброто решение за Търбъл. Вярно, неочаквано и заради това — още по-шокиращо. Няма роднини, доколкото знам. Тъй че дългът приключва с него.
— И Джерун е вътре с осемстотин дока.
— Може да примижи от това, но не толкова, че да го забележиш. Тоя човек има поне един пик, ако не и повече.
— Не знаеш ли точно?
— Добре де, беше обобщение. Разбира се, че знам, до последния док. Все едно, както казвах, или по- точно намеквах, загубата на осемстотин дока няма да ужили Джерун. Ще го ужили
— Съмнявам се, че ще се съгласи.
— Да. Вероятно няма. Но ти го задействай, Бъг. Долу при въртопите. Намери някой подходящ труп. Свеж и още необезкръвен. Вземи една-две бутилки от кръвта на Търбъл в замяна на…
— Какво ще е? Пожар? Кой прави самоубийство с пожар?
— Пожарът ще е нещастно следствие от събарянето на горящ светилник. Събаряне вследствие на самоубийството. Изгорен до неузнаваемост, уви, но разследващите ще разберат чия е кръвта. Така правят,
