Не можеше да откъсне очи от развиващото се въже. Десет удара на сърцето. Двайсет. Петдесет. А проклетото въже продължаваше да се развива и да се хлъзга във водата като змия.
Виковете и крясъците станаха оглушителни. От близките покриви се разхвърчаха гълъби и се пръснаха в паника. Залагащи налитаха по събирачите на облози за разплащателни плочки. Някой падна от Третия кръг и за нещастие не улучи водата на канала — пльосна се на крайбрежните камъни и остана на място. Около тялото се струпаха свидетели.
— Това е — въздъхна Джерун Еберикт.
На отсрещната трибуна от водата изникна фигура. Оплескана с тиня и димяща.
— Четири дроба, момче.
Осемстотин дока. При седемдесет към едно.
— Богат си и стана още по-богат, Финад.
— А Ублала Пунг е свободен. Ей, видях брат ти преди малко. Техол. От другата страна на канала. Беше си облякъл риза.
— Не стой близо… не, по-близо, за да можеш да ме чуваш, Шанд, но не прекалено близо, да не личи, че се познаваме.
— Изгубил си си ума — отвърна му тя.
— Сигурно. Все едно, виждаш ли го онзи?
— Кой?
— Онзи престъпник, кой. Полукръвният, дето разби дюкяна на Урум — кожодерът си го заслужаваше, между другото…
— Тартенал имат по четири дроба.
— Значи и той. Не си заложила, доколкото схващам?
— Презирам хазарта.
— Много смешно.
— Та какво за него?
— Наеми го.
— С удоволствие.
— И му купи някакви дрехи.
— Трябва ли?
— Не го наемаме заради телесните атрибути… е, не точно ония, във всеки случай. Трите имате нужда от телохранител.
— Може да ми варди тялото по всяко време.
— Толкова от мене, Шанд. За днес повече нямам какво да си говоря с теб.
— Нямаш, Техол. До довечера. В работилницата. И доведи Бъг.
— Всичко върви по план. Няма нужда да…
— Ела там.
Преди четири години Финад Джерун Еберикт собственоръчно беше предотвратил опит за убийство на крал Дисканар — късно една нощ се беше натъкнал на телата на двамата стражи пред вратата на кралските покои. Магическа атака беше напълнила дробовете им с пясък, довел до задушаване. Телата все още бяха топли, а вратата — открехната.
Дворцовият Финад извади меча си, втурна се в кралската спалня и завари трима души, надвесени над спящия Езгара Дисканар. Един маг и двама наемни убийци. Уби първо магьосника — посече го в тила и прекъсна гръбначния стълб. След това отби атаката на по-близкия убиец и върхът на меча му се заби в гърдите на другия, малко под лявата ключица. Раната щеше да се окаже смъртоносна. Вторият убиец заби камата си в лицето на Финада. Вероятно се целеше в едно от очите му, но Джерун отметна глава назад и върхът улучи устата му, сряза двете устни и се натресе здраво в предните зъби. И се заклещи.
Мечът на Джерун изсвистя и отсече ръката с камата. Още три страховити удара и убиецът стана на парчета.
Последната схватка беше видяна от облещилия се в леглото крал.
След две седмици Финад Джерун Еберикт, чийто дъх излизаше на грозен съсък от зейналата между предните му зъби дупка, коленичи пред Езгара Дисканар в тронната зала и получи Кралската прошка пред събралото се множество. През остатъка от войнишкия си живот беше освободен от всякакви възможни обвинения в престъпни деяния. Накратко, можеше да прави каквото си иска на когото си ще, освен на кралската фамилия.
Лицето, стоящо зад опита за покушение, така и не беше открито.
Оттогава Джерун Еберикт беше започнал личния си кръстоносен поход. Самотен, неумолим раздавач на правосъдие. Знаеше се, че лично е убил тридесет и един граждани, включително двама богати, високо уважавани и с голямо политическо влияние търговци, а поне още десетина загадъчни смъртни случая обикновено се приписваха на него. Накратко, беше се превърнал в човека, от когото най-много се бояха в Ледерас.
Освен това междувременно беше забогатял.
Въпреки това си беше останал Финад в Кралската гвардия и поради това — обвързан с обичайните отговорности. Брис Бедикт подозираше, че решението да се изпрати Джерун Еберикт с делегацията е взето колкото като послание към кралицата и принца, толкова и за да отдъхне градът от напрежението, което вдъхваше присъствието му. И Брис се чудеше дали кралят няма да съжали някой ден за височайшето си опрощение.
Двамата дворцови гвардейци закрачиха редом по моста Сулан и през Джебчийския квартал. Денят беше горещ, небето — побеляло от високите перести облаци. Влязоха в „При Рилд“, заведение, известно с рибената си кухня, както и с алкохолната напитка, приготвяна от портокалови кори, мед и сперма от бивнест тюлен. Седнаха във вътрешния двор, на личната маса на Джерун.
Щом поръчаха питиетата и обеда, Джерун Еберикт се отпусна в стола си и изгледа Брис с любопитство.
— Мой гост ли е днес Кралският защитник?
— Може да се каже — призна Брис. — Моят брат, Хул, придружава Бурук Бледия. Смята се, че Бурук ще остане при Едур до Великата среща. Хул буди известна загриженост.
— Каква загриженост?
— Е, ти го познаваше преди години.
— И още как. Доста добре всъщност. Тогава той беше моят Финад. А на повишението ми двамата с него се натряскахме ужасно у Порул и трябва да сме направили поне по дузина копелета с една гостуваща трупа танцьорки от Трейт. Във всеки случай десет месеца след това трупата се разтурила, така поне чухме.
— Хм, добре. Той не е същият, знаеш ли.
— Не е ли?
Питиетата дойдоха, кехлибарено вино за Брис и „зъбатото мляко“ за Джерун.
— Не е — отвърна Брис в отговор на въпроса на Финада. — Не мисля.
— Хул вярва само в едно нещо, и то е верността. Единственият дар, който чувства, че си струва да поднесе. Вярно, използваха го грубо и резултатът е списъкът в главата на брат ти с имената на всички мъже и жени, които са го предавали. — Джерун гаврътна питието си и махна за ново. — Единствената разлика между него и мен е, че аз мога да задрасквам имена от моя списък.
— А ако името на краля е в списъка на Хул? — каза тихо Брис.
Джерун го изгледа твърдо.
— Както казах, аз съм единственият, който задрасква имена.
— Тогава защо Хул е с Бурук Бледия?
— Бурук не е кралският човек, Брис. Тъкмо обратното. Чакам с нетърпение да се срещна с него.
Ледена тръпка пробяга по гърба на Брис.
— Всеки случай мен ме интересува другият ти брат — продължи Джерун.
— Техол? Не ми казвай, че е в списъка ти.
Джерун се усмихна и се видяха разкривените му зъби.
