— Не видях никакво оскърбление в действията на роба — продължи Майен. — Раните наистина бяха пресни, но ги беше увил с плат. — Пресегна се, вдигна платото и показа белия лен, с който Удинаас бе покрил дланите си.
Урут изсумтя и бавно седна.
— Все пак трябваше да ме уведоми. Заради тази небрежност трябва да бъде наказан.
— Ти току-що насили ума му — отвърна Майен. — Не е ли достатъчно?
Мълчание.
„Дъщерите да ни вземат дано, следващата година ще се окаже интересна.“ Една година в бащиния дом, както повеляваше традицията, а после Феар и Майен щяха да се настанят в отделна къща.
Урут само погледна сърдито младата жена, след което кимна, за изненада на Трул.
— Така да бъде, Майен. Тази нощ си ни гостенка и затова ще се съобразя с желанията ти.
През цялото това време Рулад беше останал прав, но сега и той седна колебливо.
— Рулад — заговори Томад, — не знам за никакви планове за съживяване на древното кръвно приношение за обявяване на война. Ханан Мосаг не е безразличен към живота на своите воини, дори некръвните. Не мога да си обясня как си повярвал, че те очаква такава съдба… Може би пътуването, което ще предприемете, ще ти предостави възможност да станеш кръвен войн и да стоиш гордо редом с братята си. Ще се моля за това.
Това пожелание за слава бе явно предложение за примирие и Рулад прояви неприсъщо благоразумие, като го прие със сдържано кимване.
Нито Пернатата вещица, нито Удинаас се върнаха, но останалите роби се оказаха достатъчно добри в обслужването по време на вечерята.
Шамарът го перна през лицето и той отвори очи.
И видя надвисналото над него лице на Пернатата вещица, лице, изпълнено с гняв.
— Проклет глупак! — изсъска тя.
Удинаас примига и се огледа. Бяха се свили в нишата му за спане. Зад платнената завеса подрънкваха прибори и вървеше тих разговор.
Удинаас се усмихна.
Пернатата вещица се намръщи.
— Тя…
— Знам — прекъсна я той. — И не откри нищо.
Видя как красивите й очи се разшириха.
— Значи е вярно?
— Трябва да е.
— Ти лъжеш, Удинаас. Вайвалът се скри. Някак, някъде, но се скри от Урут.
— Защо си толкова сигурна в това, Перната вещице?
Тя се изправи.
— Все едно…
— Имала си сънища, нали?
Тя се сепна и извърна очи.
— Ти си син на Длъжник. Нищо не си за мен.
— А ти си всичко за мен, Перната вещице.
— Не ставай идиот, Удинаас! Все едно да се омъжа за крепостен плъх! Хайде млъкни, трябва да помисля.
Той бавно седна и очите им отново се срещнаха.
— Няма нужда. Вярвам ти и затова ще ти обясня. Тя наистина погледна дълбоко, но Вайвала го нямаше. Нямаше да е така, ако Урут бе потърсила в сянката ми.
Тя примига, изведнъж разбрала, но веднага поклати глава.
— Това не може да бъде. Ти си ледерий. Призраците служат само на Едур…
— Призраците се подчиняват, защото са длъжни. Те са толкова роби на Едур, колкото и ние, Перната вещице. Намерих си съюзник…
— В какво?
Удинаас се усмихна отново и този път усмивката бе по-мрачна.
— В това, от което разбирам добре. Изплащането на дългове, Перната вещице. Изцяло.
Втора книга
Корабите на деня
6.
