Шурк Елале застана пред високото сребърно огледало. Инстинктът я накара първо да оцени за миг всичкото това сребро, преди да съсредоточи погледа си върху образа в него. Кожата й изглеждаше здрава и бяла, бузките — румени и изпълнени с живец. Косата й беше чиста и подрязана за първи път от толкова години, и ухаеше леко на масло от пачули. Бялото на очите й беше чисто, с влажен блясък.
Изгнилото й облекло от кожи и лен бе заменено от черна коприна под късия жакет от телешка кожа. Нов колан, гамаши от щавена кожа и високи ботуши. Кожени ръкавици.
— Приличам на курва.
— Но не и на стара курва, нали? — отвърна Селуш.
— Вярно. Взимам ти парите и те убивам. Така изглеждам.
— Много мъже ще се хванат на това.
— Да ги убият?
— Абсолютно. Все едно, доколкото разбрах, професията ти не е била такава. Макар да допускам, че си склонна да опиташ нещо ново… Как се чувства утуулото, впрочем?
— Гладно. Не мога ли да го храня с нещо, хм, друго?
— Всичко е в експеримента! — отвърна Селуш и очите й блеснаха.
„Някои коментари не заслужават отговор“, помисли си немрящата.
Стегна мускулите, нужни, за да вдиша — отдавна бяха отвикнали и й се стори странно, като изпита смътното все още усещане как въздухът се хлъзга през гърлото и изпълва гърдите й. След изпомпването й бяха влели някои неща. Дъхът й ухаеше на канела и смирна. Все пак — по-добре от доскорошната воня на речна тиня.
— Работата ти е приемлива.
— Е, успокои ме! Вече е почти сутрин и умирам от глад. Дали да не те изпробваме, мила? Допускам, че помощникът ми и Техол са в местното заведение и закусват. Хайде да идем при тях.
— Мислех, че няма да мога да ям и да пия.
— Да, така е. Но можеш да се изфукаш и да пофлиртуваш, нали?
Шурк я зяпна. Селуш се усмихна, изпърха с клепачи и въздъхна:
— Къде ми е шалът?
Куру Кан беше излязъл и се върна с двама помощници, които пренесоха Брис в покоите на Цеда, положиха го на една скамейка и го отрупаха с всевъзможни напитки и храна. Все пак се съвземаше бавно, лежеше на гръб, с глава, отпусната на меката възглавница, когато двукрилата врата се отвори и влезе Първият евнух Нифадас.
Погледна го и малките му очички лъснаха.
— Кралски защитник, достатъчно добре ли сте вече за среща с краля? Ще дойде всеки момент.
Брис се надигна с усилие.
— Лошо. За жалост, в момента съм неспособен да си поема отговорностите…
— Това да не ви притеснява, Финад. Кралят просто иска да се увери, че ще се възстановите след тежкото изпитание. В този случай Езгара Дисканар е мотивиран от искрена загриженост. Лежете си, лежете си. Никога не съм ви виждал толкова блед.
— Нещо е пило от кръвта му — каза Куру Кан. — Но не иска да ми каже какво е било.
Нифадас нацупи устни и погледна отново Брис.
— Не мога да си представя, че един бог ще направи такова нещо.
— Маел не беше там, Първи евнух — отвърна Брис. — Тайст Едур са намерили нещо друго и са го принудили да им служи.
— Можеш ли да ни кажеш какво е то?
— Някакъв забравен бог. Но нищо повече не знам. Не знам нито естеството му, нито пълния размер на могъществото му. Стар е. По-стар от самия океан. Онова, което го е почитало, не е било от човешкия вид.
Откъм прага се чу глас:
— Винаги съм толкова нехаен към най-ценните неща, които притежавам. Макар Блудния да ми е спестявал досега най-жестоките последствия от това нехайство, за което съм благодарен.
Куру Кан и Нифадас се поклониха дълбоко, щом Езгара Дисканар пристъпи в стаята. Макар кралят да беше прехвърлил шестдесетте, лицето му си оставаше удивително младежко. Беше среден на ръст, слаб и жестовете му издаваха трескава и сякаш неизтощима енергия. Лицевите му кости бяха изпъкнали и малко асиметрични, резултат от детинско премеждие при езда на своенравен кон. Костта на дясната скула и очната дъга бяха по-сплескани и високи от тези на лявата страна, от което лявото му око бе по-голямо и по-закръглено. Неуправляемо око, което имаше свойството да шари безразборно, когато се случеше Езгара да е раздразнен или уморен. Лечителите можеха да отстранят този недъг, но кралят бе забранил — още като дете си беше опърничав и упорит, а външният вид не го притесняваше ни най-малко.
Друго доказателство за това беше скромното му облекло, подходящо по-скоро за обикновен гражданин, излязъл на пазара, нежели за крал.
Макар и легнал, Брис успя да почете височайшия си посетител с лек поклон.
— Моля за извинение, ваше величество…
— Не е нужно, Финад — прекъсна го Езгара Дисканар и махна с ръка. — Всъщност аз съм този, който трябва да ти се извини. За неприятните задачи, които те отклониха от официалните ти задължения. Злоупотребих жестоко с верността ти, млади ми Защитнико. И ти пострада от това.
— Ще се оправя, ваше величество.
Езгара се усмихна, погледна другите двама в стаята и каза:
— Каква унила среща, нали? Би трябвало да сме благодарни, че прескъпата ми съпруга лежи бездиханна под изтощения си консорт, тъй щото дори най-верните й шпиони не смеят да влязат, за да й съобщят за срещата ни. Да се надяваме, че когато това най-сетне се случи, ще е твърде късно.
— Кралю — заговори Нифадас, — аз трябва да напусна първи, с ваше позволение. Часът на заминаването ми от града наближава, а все още не съм се подготвил напълно.
Кривата усмивка на Езгара стана по-широка.
— Първи евнух, вашето усърдие в подобни неща е легендарно, което ме кара да съм скептичен към твърденията ви. Все едно, имате позволението ми, макар и само за да можете да се погрижите вашите шпиони да разберат точно кога нейните шпиони ще направят донесението си, тъй че те от своя страна да могат да донесат на вас, а вие от своя страна — на мен. Макар че какво точно ще правя с това знание несъмнено ще ми убегне предвид това, че събитието, предизвикало цялото това пърхане с донасянията, не е нищо друго освен същото, което става точно сега, в тази стая.
Нифадас се поклони.
— Никой не може да се оттегли от този безкраен танц, както добре знаете.
Усмивката на краля се стегна.
— Да, знам го добре, Първи евнух. Хайде, свободен сте.
Щом Нифадас излезе, кралят се обърна към Куру Кан.
— Цеда, канцлерът упорства в настояванията си Финад Джерун Еберикт да не бъде включен в делегацията. Аргументите му са убедителни.
— Той се страхува за живота на вашия син, ваше величество.
— Задръжките на Финада дотолкова ли са отслабнали, че би могъл наистина да убие наследника ми?
— Надявам се, че не, ваше величество.
— Смятате ли, че синът ми разбира риска и поради това ще действа сдържано и с доблест?
— Принц Квилас е предупреден за опасностите, ваше величество — предпазливо отвърна Куру Кан. — Събрал е около себе си най-доверените си телохранители под командата на Морох Неват.
— Очевидно Морох е сигурен във възможностите си да се справи със задачата по опазването живота на принца. — При тези думи Езгара се обърна и питащият му поглед се прикова в Брис.
— Морох е изключително опитен, ваше величество — каза след кратък размисъл Бедикт. — Убеден съм, че ще постави цяла редица слуги пред принца да опитват храната, и магове с гъмжило от прегради.
— За последното мога да потвърдя, ваше величество — намеси се Куру Кан. — Лиших се от много
