изгорил повечето му коса и кожата на темето му беше напукана, червена и гноясала.
На гърба му в ножниците бяха стегнати два дълги меча — дръжките им стърчаха над широките му рамене.
— Само това, което си е заслужила — отвърна Менандори.
Другата се озъби.
— Скъпият ни чичо имаше амбиции спрямо драгоценната ни братовчедка. Но дойде ли, когато тя най- силно го въззова, когато най-много й потрябва?
Нашареният с белези от бойни рани воин подмина седящия роб, без да откъсва очи от тялото на Шелтата Лор.
— Ужасна бъркотия. Искам да я оправя по някакъв начин.
— Но не можеш — отвърна със странно ликуване Менандори. — Нали всички сме отровени от майчината си кръв…
Сукул Анкаду се извърна рязко към сестра си и възкликна:
— Дъщерите й понесоха нещо по-лошо от отрова! Само безумство в това взаимно съсипване. Погледни ни! Озлобени кучки — ревящите от бяс глави на Тиам, поколение след поколение! — Изпъна пръст към воина Тайст. — А ти, татенце? Онзи женски кошмар се рее на пернатите си криле от мрака на друго селение, разтворила крака, о, толкова широко и подканящо, а ти бе първи на опашката! Чистият Оссерк, Първият син на Тъмнината и Светлината, драгоценният! Но тъкмо ти смеси кръвта си с онази курва — я ни кажи кога я припозна за своя родна сестра, преди или след като я чука?
Колкото й отровни да бяха думите й, външно не й пролича. Онзи, когото назоваха Оссерк, само се усмихна и извърна глава.
— Не бива да говориш така за майка си, Сукул. Все пак тя умря, за да те роди…
— Умря, за да роди всички ни! — Сукул вдигна ръка, стисна юмрук и въздухът сякаш се усука. — Умира и се преражда. Тиам и децата й. Тиам и любовниците й. Хилядата й смърти — и все пак
Менандори заговори спокойно:
— А ти с кого си спорил, Оссерк?
Оссерк се навъси.
— С Аномандър. Този път ме надви. Но като помислиш, не е изненадващо. Оръжието на гнева често се оказва по-силно от бронята на хладния разум. — Сви рамене. — Все пак го забавих достатъчно…
— За да може Скабандари да избяга ли? — попита Менандори. — Защо? Роднина или не, той се доказа какво е всъщност — вероломен убиец.
Веждите на Оссерк се вдигнаха насмешливо, щом огледа изпадналата в несвяст жена, лежаща на земята между дъщерите му.
— Братовчедка ви, която явно е пострадала от вашите ръце, не е мъртва значи. Бих изтъкнал, че по същия начин Скабандари не уби Силхас Руин.
— Вярно — сопна се Сукул. — Много по-лошо. Освен ако не смяташ, че вечното ядене на кал е по-добра съдба.
— Спести ми гнева — въздъхна Оссерк. — Както толкова често отбелязваш, скъпо ми дете, вероломството и измяната са най-драгоценната черта на голямата ни фамилия. Или ако не драгоценна, то поне популярна. Все едно, тук приключих. Какво смятате да правите с нея?
— Мислим, че Силхас може да се зарадва на близостта й.
Оссерк се вцепени.
— Два драконови Асцендента на едно място? Подлагате на тежко изпитание този Дом на Азат, дъщери.
— Скабандари ще се опита ли да я освободи? — попита Менандори.
— Скабандари не е в състояние да освободи никого — отвърна Оссерк. — Включително себе си.
Двете явно се стъписаха. След малко Менандори попита:
— Кой го постигна това?
Мъжът сви рамене.
— Има ли значение? Заблудата на Скабандари бе в това да си въобрази, че боговете на този свят нямат достатъчно мощ да му се опълчат. — Замълча и изгледа дъщерите си с присвити очи. — Приемете го като предупреждение, скъпи мои.
— Не знаехме — отвърна Менандори.
— Е, вече знаете. Стъпвайте кротко и на пръсти, деца.
Удинаас видя как високата фигура се отдалечи и ахна, щом очертанията на Оссерк се замъглиха, разгънаха се и придобиха нов облик. Огромни блестящи златни и сребърни люспи, които се нагънаха на вълни, щом крилете се разпериха широко. Прилив на мощ — и величавият дракон се понесе във въздуха.
Сукул Анкаду и Менандори зяпнаха след него. Драконът се смали като огнена жар в натежалото небе, угасна и изчезна.
— Изненадана съм, че Аномандър не го е убил — изсумтя Сукул.
— Нещо ги обвързва двамата, сестро, но никой нищичко повече не знае за това. Убедена съм.
— Може би. А може да е много по-просто.
— Например?
— Искат играта да продължи — отвърна с крива усмивка Сукул. — А ако единият убие другия, удоволствието силно ще избледнее.
Очите на Менандори се спряха върху неподвижното тяло на Шелтата Лор.
— А тази? Взе си за любовник един от тукашните богове, нали?
— Временно. За да зачене две ужасни дечица.
— Ужасни? Дъщери значи?
Сукул кимна.
— И баща им разбра това съвсем ясно още в самото начало, защото им даде подобаващи имена.
— О? И какви са тези имена, сестро?
— Завист и Злоба.
Менандори се усмихна.
— Този бог… Мисля, че ще е удоволствие да го срещна някой ден.
— Възможно е да се противопостави на това, което се каним да направим с Лор. Възможно е дори в момента да души по дирите ни, за да се опита да предотврати отмъщението ни. И значи трябва да се поразбързаме, както има навик да казва Оссерк.
Двете жени оставиха на земята изпадналата си в несвяст братовчедка и се разделиха.
Менандори се извърна към сестра си.
— Любовникът на Шелтата. Онзи бог — как се казва?
Отговорът на Сукул сякаш дойде от безкрайно далече:
— Драконъс.
А после и двете се превъплътиха в дракони, големи почти колкото Оссерк. Единият — пъстър, другият — ослепително ярък.
Пъстрото същество се извиси във въздуха, плъзна се в кръг и надвисна над тялото на Шелтата Лор. Ноктестият крак се пресегна надолу и я сграбчи.
После драконът излетя нагоре и се събра със сестра си. И се понесоха. На юг.
А Удинаас отново седеше сам пред дома на Сенгар, с полуочистената риба в червените си напукани ръце, а окото на рибата се взираше в него с онзи вечно безпокоящ поглед на безумна изненада — око, което беше гледал, все едно и също, цялата сутрин и целия следобед, и сега, докато здрачът се спускаше наоколо, то се взираше отново в него, нямо и лишено от живот. Все едно това, което държеше, изобщо не беше риба.
„Просто очи. Мъртви, безчувствени очи… Но дори мъртвите обвиняват.“
— Свършил си достатъчно, робе.
Удинаас вдигна глава.
