Гръмотевичен тътен и тежко трополене на дъжда по покрива. Бурята следваше течението на реката — бе поела на север и влачеше сиви, надвиснали ниско над Ледерас облаци. Бе ненавременна и нежелана и от нея единствената стая на обиталището на Техол бе станала тясна и влажна. Вътре имаше две столчета повече отпреди, домъкнати от Бъг от някое градско сметище. На едното от тях, в отсрещния ъгъл, седеше Ублала Пунг и плачеше.
Плачеше от една камбана насам, грамадното му туловище се тресеше и столчето скърцаше тревожно.
Техол крачеше нервно.
Плясък на боси крака отвън, после завеската на входа се дръпна настрани и Бъг, целият прогизнал, влезе и се закашля.
— Какво гори в огнището?
Техол сви рамене.
— Каквото беше струпано до него естествено.
— Но това беше шапката ви за дъжд! Лично я изплетох, ей с тези две ръце.
— Шапка за дъжд? В тези тръстики са увивали вмирисана риба…
— Да де, да, вонята е от това. — Бъг кимна и избърса водата от очите си. — Все едно, вмирисаното е относително понятие, господарю.
— Нима?
— Фаредите го смятат за деликатес.
— Ти просто си искал да мириша на риба.
— По-добре вие, отколкото цялата къща — отвърна Бъг и кимна към Ублала. — Какво му е?
— Представа нямам. Е, каква е новината?
— Намерих я.
— Страхотно.
— Но трябва да идем да я вземем.
— Да излизаме навън?
— Да.
— В тоя дъжд?
— Да.
— Е, това изобщо не ми харесва — отвърна Техол и закрачи отново. — Твърде рисковано е.
— Рисковано ли?
— Ами да, рисковано. Особено сега, като си нямам шапка за дъжд.
— И по чия вина, интересно?
— Тя вече пушеше, много близо до огъня я беше оставил. Само я подбутнах с крак и си пламна.
— Бях я сложил да се суши.
Техол спря, изгледа за миг Бъг, после продължи да крачи напред-назад.
— Буря е. Бурите отминават. Трябва ми повод да се помотая.
— Да, господарю.
Техол се обърна към Ублала Пунг.
— Прескъпи ни телохранителю, какво има?
Зяпнаха го две зачервени очи.
— Не ви интересува. Изобщо. Никой не го интересува.
— О, разбира се, че ме интересува. Бъг, интересува ме, нали? Това ми е в характера, нали?
— Абсолютно, господарю. Обикновено.
— Заради жените е, нали, Ублала? Познах.
Грамадният мъж кимна нещастно.
— Да не се бият заради тебе?
Ублала поклати глава.
— Да не си хлътнал по някоя от тях?
— Точно затуй. Нямам възможност.
Техол се извърна към Бъг, после отново изгледа Ублала.
— Не си имал възможност? Странно твърдение. Би ли се изяснил?
— Не е честно, ей това е. Не е честно. Няма да разберете. Тоя проблем го нямате. Искам да кажа, какво съм аз? Само играчка ли? Само защото имам голям…
— Задръж — прекъсна го Техол. — Да видим дали те разбирам добре, Ублала. Чувстваш, че те просто те използват. Интересува ги само твоя, ъъъ… твоите атрибути. Единственото, което искат от теб, е секс. Никакво обвързване, нито преданост дори. Доволни са, че се редуват с теб, без да отчитат твоите чувства, чувствителния ти характер. Сигурно дори не искат да се гушкат след това или да си побъбрите малко, нали?
Ублала кимна.
— И всичко това те прави нещастен?
Ублала кимна отново, подсмръкна, нацупи се, широката му уста се разкриви, един мускул заигра по дясната му буза.
Техол го зяпна, след което вдигна отчаяно ръце.
— Ублала! Не разбираш ли? Та ти си попаднал в мъжкия рай! Имаш онова, за което всички ние можем само да мечтаем!
— Но аз искам нещо повече!
— Не! Не искаш! Повярвай ми! Бъг, не си ли съгласен? Кажи му!
Бъг се намръщи.
— Точно така е, както казва Техол, Ублала. Вярно, истината е трагична и вярно, в нрава на господаря е да разкрива трагични истини, които на мнозина може да се сторят необичайни, нездравословни дори, но…
— Благодаря за потвърждението, Бъг — прекъсна го навъсено Техол. — Я иди да почистиш! — Обърна се отново към Ублала. — Ти си в апогея си бе, приятел… я чакай! Каза ли, че тоя проблем го нямам? Какво означава това?
Ублала примига.
— Какво? Ъъъ, и ти ли си в този апогей, или както там го нарече… и двамата ли сте?
— Той не е бил от месеци — изсумтя Бъг.
— Е, стига! — Техол се втурна към огнището и дръпна онова, което беше останало от сплетените тръстики. Загаси пламъчетата, вдигна опърлената шапка и си я нахлупи на главата. — Добре, Бъг, да ходим да я прибираме. А този безмозъчен великан тука да си скърби колкото си ще, все ми е едно. Колко обиди може да понесе чувствителен човек като мене, а?
От тръстиките на главата му запушиха струйки дим.
— Това пак ще вземе да пламне, господарю.
— Е, това му е хубавото на дъжда, нали? Хайде.
Водата в тясната уличка бе до глезените — при задръстената канавка в другия край се събираше малко езерце. Двамата зашляпаха през плиткия му въртоп.
— Трябваше да проявите повечко съчувствие към Ублала, господарю — подхвърли през рамо Бъг, който
