Техол се усмихна глуповато.
— Сигурно често ви го пробутват това. Извинете. Да не би случайно да сте Матрона Делисп?
Тя се обърна.
— Последвайте ме. Мразя я тази стая.
Техол чак сега се огледа. Две крачки на ширина, четири на дължина, врата в другия край, стените — скрити зад пъстри гоблени с безбройни, всевъзможни съвкупления по тях.
— Доста съблазнително изглежда — промърмори той, докато тръгваше след жената.
— Заради изхвърлената миризма е.
— Изхвърлена ли? О, да.
— Мирише на… съжаление. Мразя я тази миризма. И всичко, свързано с нея. — Тя открехна вратата и се шмугна през нея.
Стръмно стълбище започваше само на крачка след прага. Жената ги отведе покрай него до луксозна чакалня с меки дивани до страничните стени и един-единствен стол с висок гръб до отсрещната. Седна на него и каза:
— Заповядайте, седнете. Е, какво беше това за призраците? Всъщност няма значение. Били сте, колко, на десет годинки, когато сте осиновили Шурк Елале? Нищо чудно, че тя изобщо не е споменавала за вас. Дори докато беше жива. Кажете ми, разочаровахте ли се, когато си избра за кариера краденето?
— От тона ви схващам, че оспорвате истинността на твърденията ми.
— Кой въпрос ме издаде?
— Виждате ли, не съм толкова невеж, колкото си мислите. Оттам и маскировката ми.
Тя примигна.
— Маскировката ви е да изглеждате като трийсет и няколко годишен мъж, обул прогизнали, лошо изплетени вълнени…
Бъг възмутено възкликна:
— Лошо изплетени?! А, моля ви се!
Техол го сръга в ребрата, Бъг изпъшка и се отпусна на дивана.
— Правилно.
— Значи е вложена голяма магия. На колко години сте всъщност?
— Шейсет и девет… скъпа.
— Впечатлена съм. Е, споменахте за призраци?
— Боя се, че да. Ужасни. Отмъстителни. И изобщо не са склонни на уговорки. Засега успявам да ги задържа в семейната ни крипта, но рано или късно ще излязат. И развихрят ли се по улиците… ще е нощ на ужаси за всички граждани на Ледерас. И ще стигнат и тук. А тогава, хм… потръпвам от мисълта какво може да стане.
— Както и аз потръпвам в момента, макар и по съвсем други причини. Но да, определено сте изправен пред дилема. Признавам обаче, че с моята дилема вече се боря от доста време.
— О?
— За щастие, вие, изглежда, ми предложихте решение.
— Радвам се.
Жената се наведе към него.
— На горния етаж — има само една стая. Уговорете проклетата демонка да се маха оттук! Преди другите момичета да ме одерат жива!
Стъпалата бяха стръмни, но застлани със скъп килим, а дървеното перило под ръцете им беше на непрекъснати вълни от изящно изваяни гърди, лъскави и мазни от безброй потни длани. Не срещнаха никого по пътя си. Стигнаха горе, останали без дъх — заради изкачването, разбира се, каза си Техол, щом спря пред вратата и избърса ръце в мокрите си гащи.
Навел глава и задъхан, Бъг спря до него.
— Блудния да ме вземе, какво са натрили в това дърво?
— Не знам — призна Техол. — Но едва ходя.
— Може би няма да е зле да поотдъхнем — подхвърли Бъг и отри потта от лицето си.
— Прав си.
След малко Техол се надигна, потръпна и кимна на Бъг, а той му отвърна с гримаса. Техол вдигна ръка и почука на тежката дървена врата.
— Влез — подкани го приглушен глас отвътре.
Техол открехна вратата и пристъпи вътре, а Бъг изсъска зад него:
— Блудния да ме вземе, виж ги всичките тия гърди!
Темата, започната на перилото, продължаваше по стените и тавана, в необуздано и пищно цицоресто излишество. Дори подът под дебелите килими беше на буци.
— Изключително маниакална… — почна Техол, но го прекъсна глас от високото легло пред тях:
— О, ти ли си?
Техол се окашля.
— Здравей, Шурк Елале.
— Ако си дошъл за услуги, сигурно ще се зарадваш, като ти кажа, че онази голяма брадва беше жалка компенсация.
— Той е мокър от дъжда — рече Бъг, а Техол го изгледа през рамо и изсумтя:
— Това пък какво общо има?
— Не знам. Помислих, че ти ще знаеш.
— Няма да напусна, ако си дошъл за това — заяви Шурк.
— Трябва — отвърна Техол. — Матроната настоява.
Тя се надигна в леглото.
— Заради онези проклети крави долу, нали? Отнех им всичките клиенти и сега искат да ме изпъдят!
— Предполагам. — Техол сви рамене. — Но едва ли е изненадващо, нали? Виж, Шурк, имахме една договорка с тебе все пак.
Лицето й помръкна.
— Значи трябва почтено да изпълня дълга си. Добре, но имам проблем с определени апетити…
— Жалко, че не мога да помогна.
Тя го изгледа учудено.
— Исках да кажа… имам предвид… о, не знам какво имам предвид. — Замълча, после лицето му светна. — Но ще те запозная с Ублала, един нещастен телохранител, който копнее за обич.
Веждите й се вдигнаха още по-нагоре.
— Добре де, защо не? Не е нужно да му казваш, че си умряла! Той изобщо няма да забележи, сигурен съм! А колкото до апетитите ти, няма да имаш проблем, само дето три жени може много да се ядосат, но аз ще се оправя с това. Виж, решението е идеално, Шурк.
— Хм. Ще се опитам, но не обещавам нищо. Сега излезте, за да се облека.
Техол и Бъг се спогледаха, но се подчиниха. В коридора Бъг изгледа господаря си и каза:
— Впечатлен съм. Мислех, че ситуацията е нерешима. Господарю, възхищението ми към теб расте като…
— Престани да зяпаш това перило, Бъг.
— Ъъъ, да. Прав си.
Матрона Делисп чакаше до стълбището. Щом видя Шурк Елале на една стъпка след Бъг, лицето й се изкриви от погнуса.
— Блудния да те благослови, Техол Бедикт. Длъжница съм ти.
Техол въздъхна.
— Предчувствах, че ще приемете разказа ми скептично.
— Вълнените гащи — отвърна тя. — Чувам, че буквално всеки си поръчва такива.
Техол изгледа ядосано Бъг, но слугата му само повдигна вежда.
— Не на мен, господарю. Щеше да е нелоялно. Бъди сигурен, че всички други версии ще са само жалки
