подражания.
— Може би просто съм се предрешил като Техол Бедикт, Матрона Делисп. Би било умно, нали?
— Прекалено умно за вас.
— Виж, тук сте права.
— Все едно. Искате ли да съм ви длъжница, или не?
Шурк Елале се промуши покрай Бъг.
— Не обичам да ме пренебрегват. Всички ме пренебрегвате, все едно че съм…
— Умряла?
— Исках само да обясня защо напускам тази къща. Защото аз също имам дълг към Техол Бедикт. Може и да съм умряла, но си държа на честта. Все едно, Делисп, мисля, че в момента ми дължиш доста съществена сума. Шейсет процента, доколкото си спомням…
— За какво са ти толкова пари? — попита Матроната. — Колко вида дрехи сексоубийци може да се намерят навън? Колко вързопа сурови билки ти трябват, за да те държат свежа? Не, чакай, не искам да знам отговора. Шейсет процента. Чудесно, но ще ми трябват ден-два — не държа тука толкова много пари. Къде да поръчам да ги доставят?
— В жилището на Техол Бедикт става.
— Чакай малко — възрази Техол. — Не мога да пазя…
— Смятам да ги похарча бързо — прекъсна го Шурк.
— Хм. Добре. Но не ми харесва. Много оживено ще стане. Ще възникнат ненаситни подозрения…
— Стига си зяпал перилото, господарю.
— Сънища на Блудния! Да се махаме оттук.
Бурята беше отминала. По улиците още течеше дъждовна вода, но хората отново излизаха. Беше късно следобед. Шурк Елале спря под стълбите на храма.
— Ще се видим през нощта, Техол Бедикт, на покрива ти. В полунощ.
— А Ублала Пунг?
— Признавам, че премислих.
— Шурк Елале. Ублала Пунг оживя след Давене. Вървя по дъното на канала. Двамата имате много общи неща, ако си помислиш.
— И освен това е щедро надарен — добави Бъг и Техол му се намръщи.
— Ставаш груб…
— Доведи го тази нощ на покрива — каза Шурк.
— Това е заговор, за да ме направи нещастен, нали? Оставете ме. И двамата. Ще се поразходя. Бъг, като се върнеш вкъщи, вземи почисти малко. Не се съмнявам, че Шанд ще дойде. Кажи й, че ще се отбия утре по една важна работа…
— Каква важна работа?
— Не знам. Ще измисля нещо. Ти си имаш други грижи — впрочем, как върви работата по основите?
— Трупа се.
— Подреди я тогава.
— Не ме разбрахте, господарю. В график сме.
— Разбрах те аз. Просто съм безсърдечен. Хайде, тръгвам да завържа по-смислен разговор някъде. — Обърна се да каже още две думи на Шурк, но тя си беше тръгнала. — Проклета крадла. Тръгвай, Бъг. Чакай, какво имаме за вечеря?
— Листа от банани.
— Не са отровни, нали?
— Разбира се, че не са, господарю.
— А стават ли за ядене?
— Добър въпрос, господарю. Наистина не знам.
Техол го изгледа, после му махна да тръгва.
Бъг зави надясно, затова Техол свърна наляво. Въздухът се стопляше, но все още беше свеж след дъжда. Мокри псета ровеха из сметта в засъхващите локви. Котки трепеха тлъсти хлебарки, изпълзели от шахтите. Един просяк беше намерил парче сапун, стоеше гол под водата, шуртяща от един напукан дървен улей, покриваше се с мръсна пяна и пееше жална песен, нашумяла преди стотина години. Гражданите се бяха възползвали от проливния дъжд, за да изсипят нощните гърнета през прозорците, вместо да ги отнесат до най-близката обществена помийна яма. Заради това в някои от локвите плуваха разни неща, а вадите в канавките носеха отрупани с мухи островчета, които се сбираха на бръмчащи салове, заобиколени от жълтеникавокафява слуз.
Чудесна вечер в град Ледерас, помисли си Техол и подуши въздуха, преди да вдиша дълбоко и да го издиша с доволна въздишка. Продължи до канала Квилас и тръгна покрай него към реката. Вдясно се издигаше гора от мачти — рибарските съдове бяха привързани да изчакат бурята. Екипажите трескаво се суетяха, за да могат да излязат в открито море, преди да е мръкнало. До един кей няколко градски стражи издърпваха труп от мътната вода, зяпачи им подвикваха съвети. Над главите им пляскаха с криле и крещяха чайки.
Когато старият дворец се показа пред очите му, Техол сви по една странична уличка и тръгна към кулите. Щом стигна до ниската рушаща се стена, погледна над засипания с отломки неравен двор към една от тях. Беше различна от останалите — квадратна, а не кръгла.
Странните триъгълни прозорци бяха тъмни, обрасли с изсъхнали лози. Зацапаната с черно дървена врата беше загърната в сенки. Техол се зачуди как е могла да оцелее тази врата — всяко нормално дърво щеше да е изгнило и да се е разсипало на прах преди столетия.
Не можа да види никого в двора.
— Кетъл! Дете, тук ли си?
Тя безшумно излезе иззад едно дърво — дребна и опърпана — и го стресна.
— Добър номер, момиче.
— Има един художник. Идва да рисува кулата. Иска и мене да рисува, но аз си стоя зад дърветата. Това много го ядосва. Ти си този, който спи на покрива на къщата си. Много хора се опитват да те шпионират.
— Да, знам. Шурк ми каза, че ти, ъъъ, се грижиш за тях.
— Тя ми каза, че може да ми помогнеш да разбера коя бях.
Техол я изгледа.
— Виждала ли си Шурк напоследък?
— Само веднъж. Беше оправена. Едва я познах.
— Ами… може и с тебе да направим така, ако искаш.
Мърлявото, покрито със спечена кал личице се намръщи.
— Защо?
— Защо ли? За да станеш по-малко забележима например. Не би ли се радвала да изглеждаш както Шурк сега?
— Да се радвам?
— Да помислиш поне?
— Може. Изглеждаш добър. Като че ли мога да те харесвам. Не харесвам много хора, но тебе бих могла. Мога ли да те наричам „татко“? Шурк е майка ми. Всъщност не е, но аз така си я наричам. Търся си и братя и сестри. — Помълча, после попита: — Можеш ли да ми помогнеш?
— Ще се опитам, Кетъл. Шурк казва, че кулата ти говори.
— Не думи. Само мисли. Чувства. Страх я е. Има някой в земята, който ще помогне. Щом се освободи, ще ни помогне. Той е чичо ми. Но лошите ме плашат.
— Лошите ли? Кои са те? И те ли са в земята?
Тя кимна.
— Има ли вероятност да излязат от земята преди чичо ти?
— Направят ли го, ще унищожат всички ни. Мен, чичо и кулата. Така казаха. И това ще освободи всички
