стомана Блънт“ и „Оръжия Блънт“. Ступъл Рот, зърненият магнат от Форт Шейк. Брат му Пурист, пивоварят. Ерудинаас, кралицата на плантациите ръждивец при Дисент. Финансистите Брук Стифен, Хорул Ринесикт, Грейт Чизев от Ледерас, Хепар Плийзър от Трейт. Лихварите Друз Теникт, Пралит Пеф, Баракта Илк, Ъстър Таран, Листри Моликт, всички от Ледерас. Тарав Хидън, от единадесета стая, „Жилища Чобор“ на улица „Тюлен“, Трейт. Дотук запомни ли ги?
Шанд го гледаше оцъклена.
— Още ли има?
— Десетина-петнайсет.
— Да ги убием ли искаш? — попита Хеджун.
— Блудния да ме пази, не! Искам да започнете да изкупувате дялове от предприятията им. Под различни имена, разбира се. Гоните четиридесет и деветте процента. Стигнем ли дотам, ще сме готови за удар. Целта, разбира се, е контролният пакет, но това ще стане само с внезапна атака, а за нея разчетът във времето трябва да е съвършен. Така или иначе, щом постигнете всичко това, в смисъл изкупуването, не правете никакви по-нататъшни ходове, просто се върнете при мен.
— И как ще си го позволим това? — попита Шанд.
— О, пари има. — Техол махна небрежно с ръка. — Това, което вложих за вас, е с порядъчна възвръщаемост. Дойде му времето да се възползваме от нея.
— Колко възвръщаемост?
— Повече от достатъчно за…
— Колко?
— Не съм го смятал точно…
— Около пик — обади се Бъг.
— В името на Блудния! — Шанд зяпна Техол. — Но аз не съм те видяла да направиш нищо!
— Ако беше, Шанд, значи не съм бил достатъчно предпазлив. Значи, най-добре почнете с имената, които ви дадох. Следващият списък може да почака. Хайде, че тази нощ имам насрочени срещи…
— Какви срещи?
— Мм, това-онова. И ако обичаш, моля те — никакви нахлувания повече през входната ми врата. Рано или късно ще се забележи, а това може да е лошо.
— Какво ядяхте двамата? — изведнъж попита Рисарх и сбърчи нос.
— Това-онова — отвърна Бъг.
— Хайде да си ходим — подкани Шанд приятелките си. — Ублала може случайно да се появи.
— Сигурен съм, че ще се появи — каза Техол и усмихнат придружи трите до прага. — Сега си поспете добре. Чака ви тежка работа.
Хеджун се извърна:
— „Карголив“? Хорул кой беше?
Шанд я дръпна навън.
Все още усмихнат, Техол придърпа завесата, затули входа и се обърна.
— Това мина добре.
— Рисарх имаше нож — рече Бъг. — Затъкнат в ръкава над китката.
— Тъй ли? Затъкнат?
— Да, господарю.
Техол отиде до стълбата.
— Вярвам, че и ти си имал ножове подръка.
— Никакви ножове нямам.
Техол се обърна.
— Какво? Добре де, къде са ни всичките оръжия?
— Никакви оръжия нямаме, господарю.
— Никакви? А имали ли сме изобщо?
— Не. Няколко дървени лъжици…
— А добре ли се оправяш с тях?
— Много.
— Е, значи всичко е наред. Идваш ли?
— След минутка, господарю.
— Хубаво. И гледай да попочистиш. Ужасна мръсотия е.
— Ако намеря време.
Ублала Пунг лежеше по очи на пода до леглото.
— Ублала, какво ти е?
— Нищо — отвърна приглушено гигантът.
— Какво правиш?
— Нищо.
— Е, скоро ще имаме гостенка, иска да се запознае с теб.
— Добре.
— Може би ще е добре за теб да се постараеш да й направиш добро впечатление — каза Техол.
— Добре.
— Това може да се окаже малко трудно, Ублала, ако продължаваш да лежиш така. Когато се качих, признавам, помислих, че си умрял. — Замълча, помисли малко и лицето му светна. — Знаеш ли, всъщност това може да се окаже добре…
Изскърцаха ботуши и Шурк Елале пристъпи от сенките.
— Това ли е той?
— Подрани.
— Тъй ли? О! Е, чакаш някой некромант да го съживи или какво?
— Щях, ако беше умрял. Ублала, хайде стани, ако обичаш. Искам да те запозная с Шурк Елале…
— Тя ли е умрялата? — попита той, без да помръдне. — Крадлата, дето се удавила?
— Вече имаш нещо против мен — отвърна унило Шурк.
— Още не сме стигнали до това — каза Техол. — Стани, Ублала. Шурк има някои, хм, потребности. Ти можеш да й ги задоволиш, а ти в замяна караш Шанд, Рисарх и Хеджун да напуснат…
— Защо да напускат? — изръмжа Ублала.
— Защото Шурк ще им каже.
— Аз ли?
— Вижте — каза раздразнено Техол, — и двамата не ми помагате така. Ставай, Ублала.
— Не е нужно — прекъсна го Шурк. — Само го обърни.
— О, добре. Много мило. Тъпо, но мило. — Техол клекна до Ублала, пъхна ръце под грамадния мъж и го надигна. Изпъшка, надигна още веднъж, но без резултат.
— Престани — каза със странен глас Шурк. — Така ще ме разсмееш. А точно сега смехът ще е скъп.
Проснат върху Ублала, Техол я изгледа отдолу.
— Скъп?
— Ами, всички тези подправки. Кажи ми, Ублала, какво видя, докато газеше по дъното на канала?
— Кал.
— Друго?
— Боклуци.
— Какво още? По какво стъпваше?
— Тела. Кости. Раци. Стари мрежи. Счупени грънци, мебели…
— Мебели? Вършеха ли работа? — попита Техол.
— Ами, имаше един стол. Но не сядах на него.
— Тела — повтори Шурк. — Да. Много тела. Колко дълбок е бил каналът първоначално?
Междувременно Бъг се беше качил и при този въпрос Техол се обърна към слугата си.
— Е? Ти трябва да знаеш, нали си инженер и прочие.
