партньорка, и добави: — Вдигни шибаната слушалка и поискай подкрепление.
Делонг излезе от колата. Палката му беше готова да влезе в действие, увиснала в дясната ръка покрай бедрото.
— Прекалили сме с алкохола, така ли? — извика той на Шаба, който все още стоеше край колата от другата страна на улицата.
Негърът се обърна към него и продължи да се хили.
— Я се разкарай! — извика той.
Делонг въздъхна.
Партньорката му също излезе от колата и тръгна към негъра отляво.
Махна й с ръка да не бърза. След няколко минути наоколо щеше да гъмжи от ченгета. Можеха да го зашеметят с гумени куршуми, без да рискуват каквото и да било. Шаба също си даваше сметка за това и нямаше никакво намерение да чака да развалят представлението му. Веднага щом ченгето отклони поглед към партньорката си, той направи няколко големи крачки напред и Делонг само усети как го обгръща някаква огромна черна маса.
Негърът улови дясната му ръка, така че да не може да използва палката, и го повали на земята. След това го прехвърли върху себе си и започна да стиска гръдния му кош. Жената се засуети около двете тела, но не можеше да направи кой знае какво. Делонг се опита да й извика нещо, но не успя. Можеше само да ръмжи и сумти. След малко дойдоха и другите патрулни коли, а Шаба премести ръцете си върху кръста на ченгето, така че да могат по-лесно да му сложат белезниците.
Трима едри полицаи измъкнаха колегата си от лапите на негъра, уловиха едрото туловище и го изправиха на крака. Делонг успя да си поеме дъх и заби палката си в чатала му с всичка сила. Черният се срути на земята и повлече със себе си двете ченгета, които го стискаха за ръцете.
— Ей, Делонг — изкрещя едното от тях, — какво правиш? Това копеле тежи над сто килограма!
— Дявол да го вземе, тази маймуна щеше да ме изкорми! — отвърна Делонг и размаха палката, готов да нанесе нов удар.
Дойдоха още двама и отново изправиха Шаба на крака. Четиримата го замъкнаха до колата на Делонг и го натикаха на задната седалка.
— Ей, не слагайте това копеле в мойта кола! — изрева Делонг. — Вони на оборски тор, по дяволите! Няма да се измирише един месец.
Но и другите ченгета знаеха това.
— Той е твой, Делонг. Трябва да си го транспортираш.
— По дяволите!
Шаба се отпусна на седалката. Топките му сигурно щяха да се подуят, но пък арестът мина по-лесно, отколкото бе предполагал. Адвокатът му щеше да го измъкне под гаранция веднага, щом станеше възмпжно, и щеше да обжалва, докато сведе наказанието до минимум. Преди това трябваше да посети мистър Теодор Бъргър в затвора и да сложи край на основния проблем.
Кари дойде в къщата на Шон някъде към десет вечерта, точно когато той привършваше с някакви бележки. Бяха в началото на сериозна сексуална връзка, а не се бяха виждали от три дни. Тя почука и влезе, а Шон я прегърна и целуна. След минута вече се боричкаха и смееха в спалнята.
Въпреки че се чувстваше щастлив с нея, един въпрос не преставаше да го занимава — просто не можеше да си представи какво намира у него Кари Робинсън. Би могла да има всеки. Все пак той беше твърде ангажиран с въртележката около делото и със сексуалните отношения помежду им, за да е в състояние да се вгледа във връзката им както трябва. Когато го обземеха съмнения, просто си казваше, че всеки мъж би се чувствал несигурен с толкова красива и интелигентна жена.
Кари се събуди и не го завари край себе си. Видя светлината във всекидневната и отиде там. Шон се мръщеше над някаква книга, подпрял глава на ръцете си.
— Какво има? — попита го тя.
— А, събуди ли се? Това дело ме побърква. Свиря изцяло солова партия, а няма нищо, което да ме насочва. Почти не съществуват прецеденти, на които да се позова. Навсякъде в правната литература се говори за случаи, когато наистина е било извършено убийство.
Няколко пъти се бе възползвал от предложението на Спан да му помага за делото и съветите му наистина бяха ценни. Кари беше с него всеки ден. Винаги, когато имаше възможност, тя оставаше и през нощта, така че разговаряха за процеса почти непрекъснато — в леглото, сутрин на закуска. Обаждаше й се в кантората, когато имаше време, двамата се разхождаха ръка за ръка и разсъждаваха върху поредните юридически трънаци, през които трябваше да се премине. Кари притежаваше остър, находчив ум и винаги успяваше да види светлия лъч, който да го изведе от поредната тъмна дупка. Помагаше му да изясни съмненията си и да се съсредоточи върху истинските проблеми на делото. С всеки изминат ден разчиташе на нея все повече и повече.
Кари седна на канапето и той я прегърна. Тя се отърси от дрямката и започна да го разпитва.
— Защо си провесил нос?
— Опитвам се да реша дали да изправя Чад на свидетелската банка — отговори той и продължи да я гали разсеяно.
— Ако не го направиш, как ще разберат съдебните заседатели какво точно се е случило? Ще искат да го чуят от обвиняемия.
— Знаеш, че това е голям риск. Един Бог знае какво може да направи старата лисица Лоуънстайн с хлапе като Чад. — Шон поклати глава. — Твърде рисковано е.
— Рано или късно ще трябва да го разпиташ — отбеляза Кари и махна ръката му от гърдите си, за да може да мисли по-добре. — Освен това съдебните заседатели ще искат да видят лицето му, когато казва, че е невинен.
— Не — поклати глава Шон. — Ако Чад даде показания, ще изпаднем в беда. И прокурорът го знае много добре. Ако му падне в ръчичките, ще го унищожи.
— Така е — съгласи се Кари.
— А и всеки момент могат да открият трупа. Винаги щом чуя проклетия телефон да звъни, си мисля, че е Гамбоа, който бърза да ми съобщи радостната вест. Ако я намерят мъртва, почти сигурно е, че ще го осъдят.
— Значи трябва да е в състояние много добре да обясни какво точно се е случило, ако иска да се отърве поне с непредумишлено убийство.
— Поне — кимна Шон. — Естествено, за обвинението няма да е кой знае какъв проблем да твърди, че е взел пистолета със себе си, единствено защото е искал да я убие. А това е предумисъл.
— И тежка присъда.
— Да.
— Винаги е трудно да решиш дали да разпиташ обвиняемия в съда или не.
Подготви се, довери се на инстинкта си и действай — това казваше баща ми.
— Да. Малко късмет също не би бил излишен.
Шон се вгледа в лицето й, после я целуна. Имаше чувството, че съвсем скоро ще се събуди — във фирмата на Спан, зает с бракоразводни дела, че съдебната битка на живота му ще се окаже само един кошмар, че няма да е тук и сега с Кари.
— Откъде знаеш толкова много за криминалните дела? — попита я той.
— Не забравяй, че с това съм отраснала. Навремето баща ми и Спан бяха най-добрият екип в цялата област. Баща ми ме караше да работя върху криминални процеси, още докато бях ученичка. Все едно ме учеше да играя тенис. Искаше да стана шампион. Най-напред ме накара да прочета Шерлок Холмс и другите класици на жанра. Успя да ме запали. В училище ме караше да седя в библиотеката и да търся прецеденти за делата му.
Приятелите ми ме викаха да изляза, а аз им казвах, че не мога, защото съм точно по средата на голямо дело. — Кари се засмя. — Можеш ли да повярваш!? Затънала до уши в съдебен процес ученичка!
Тя го целуна и не му бе трудно да отгатне намеренията й, но искаше да я попита и още нещо.
— А защо Картър и Спан, след като са били толкова добри криминални адвокати, са се заели с корпоративно право?
