— Е, Джим, какво ще кажеш? Можеш ли да ми помогнеш?
— Какво ще пиеш? — попита Джим.
— Нищо, благодаря.
— Ако не поръчаш нищо, не можеш да оставиш голям бакшиш, нали?
Мак погледна бармана в очите. От начина, по който го каза, разбра, че и друг път е водил подобни пазарлъци. Очакваше да получи своето.
— Да, прав си. Дай още една бира.
Джим остави бутилката на бара и Мак му подаде десетачка.
— Не каза ли, че бащата на момичето бил мангизлия?
Мак бръкна в джоба си, извади петдесет и ги остави на бара.
— Ако не ми хареса бирата, ще очаквам рестото.
Барманът взе банкнотата и отиде до касовия апарат. Чукна два долара за питието, прибра рестото в джоба си и се върна.
— Беше тук последните две вечери. Седеше на твоето място и пиеше „Галиано“. Знам, защото се наложи да отида до склада, за да донеса.
— Мислиш ли, че ще се върне?
— Зависи дали ще работи.
— Проститутка ли е? — попита Мак, като се опита да си придаде изненадан вид. От думите на Поуп, които Шон му беше предал, можеше да се съди, че е точно такава.
— А ти как мислиш?
— Това ще убие баща й — поклати тъжно глава Мак. — Сигурен ли си?
— Ей, седя зад този бар двайсет и пет години. Мислиш ли, че не мога да позная една курва? — Той разпери ръце като италианец.
— А сама ли излезе?
— На това място не допускаме такива работи. Сигурно е дошла да си почине. Освен това Сали също беше тук. — Джим посочи младия мъж в другия край на бара.
— Кой е Сали?
— Кварталното ченге.
— Аха — кимна Мак и погледна към Сали още веднъж. Беше мазен като фабрика за зехтин и облечен като тарикат с черна риза, черна вратовръзка и бели обувки. Както и много други ченгета, на него също му бе трудно да реши на чия страна е.
— Когато той влезе, тя излезе. Ето по това разбрах, че е професионалистка. Ченгетата и проститутките се надушват през две пресечки. — Джим опря лакти на бара и се наведе към Мак, за да не чуе Сали. — Но и без това не мисля, че работи на улицата. Не е от тях.
— Не разбирам. Нали каза, че е от тях.
— Искам да кажа, че не е от уличните проститутки. Не би влязла в някой бар, за да си търси клиенти. Беше от класа, истинска красавица.
От онези, които работят по скъпите хотели — Мак поклати величествено глава, за да подчертае колко важна информация му предава. — Имам един братовчед, който работи като пиколо в „Марк Хопкинс“. Според него тези мадами са нещо като част от програмата там. Тенис кортове, фитнес клуб, бизнес център и проститутки. Баровците плащат по триста долара на вечер и искат да имат факсове, спортни съоръжения и красиви жени, заедно с обслужването по стаите, разбираш ли какво искам да кажа?
Мак кимна.
— Имаш ли представа в кой хотел може да работи?
— Има няколко, но не мисля, че ще я откриеш в някой от тях.
— Защо?
— Защото според мен беше оборотно момиче, което напускаше града.
— Оборотно момиче? Какво, по дяволите, означава това? — Мак не бе чувал за такова нещо. Лицето на бармана просветна и той направи крачка назад. Мак въздъхна и извади още петдесет долара. Джим ги прибра.
— Според братовчед ми, те си имат маршрут. Седмица-две в един град, после в друг. Докато ченгетата се усетят, вече ги няма.
— За кои градове става дума? — попита Мак и неохотно извади още петдесет.
— Започват от Сан Диего, после отиват в Лос Анджелес, Бейкърсфийлд, Сан Франциско и Лас Вегас. — Джим описа кръг с ръка. — После отново се връщат в Сан Диего.
— По дяволите! — островитянинът знаеше съвсем точно какво прави.
Трябваше да накара Мак да гони тази кучка къде ли не. Три пъти бе казал на Шон, че не би се учудил, ако това не е идея на самия Гамбоа, за да му попречи да се захване с истинско разследване.
— А защо мислиш, че е била от оборотните момичета?
— Шесто чувство. Канеше се да напусне града.
— И не каза къде отива?
— Не, но ако съм прав, следващата й спирка ще е Лас Вегас.
Предполагам.
Мак поклати глава и плъзна празната бутилка към него.
— Благодаря. Налей ми сега едно уиски, какво ще кажеш?
— Аз черпя — отвърна Джим и сложи чашата на бара.
Мак я пресуши на един дъх. Ако се наложеше да шофира десет часа до Лас Вегас, щеше да се нуждае от малко упойка. Преди това обаче трябваше да остави съобщение на телефонния секретар на Шон. Да му каже, че по всяка вероятност Робин вече е в Лас Вегас.
Това няма да е чак толкова зле, помисли си той, докато пиеше второто уиски. Вегас беше любимото му място. От парите на Барет му бяха останали около хиляда долара. Реши да проучи каквото трябва и да се наслади сериозно на алкохола и хазарта. Да прекара нещо като отпуск.
Може би този островитянин не беше чак толкова лош тип в края на краищата.
Глава двайсет и втора
Нокс паркира джипа в двора на отдела за борба с наркотиците.
— Изглежда има нещо в това, за което ни заяжда Барет — каза Гамбоа. — Смъртта на Бъргър го потвърждава. Убийството на Ромеро и Скот не е свада между хомосексуалисти. Нещата трябва да са свързани.
— Може би, но ми се струва, че Бъргър беше последният, който би могъл да каже за какво става дума — отбеляза Нокс.
— Ами задникът, който ги е убил?
— Да, ако го хванем. Можем да го търсим сред неколкостотинте затворници, които са били на покрива, когато е бил наръган Бъргър — Нокс посочи компютърната разпечатка в ръката на Гамбоа. — Ще ни трябват месеци, за да проучим всички. А половината вече са пуснати под гаранция.
— Какво друго ни остава?
Нокс сви рамене и слезе от джипа.
— Погледни колко пъти е освобождаван Ромеро — продължи Гамбоа. — Десет, единайсет, дванайсет, тринайсет! — преброи той, докато вървяха по дългия коридор. — Тринайсет пъти са го пускали по живо по здраво!
— Изглежда е работил за отдела за борба с наркотиците, ако питаш мен.
— Сериозна история! Четиринайсет пъти е арестуван и тринайсет от тях са го пускали без нищо. — Гамбоа се изхрачи в едно кошче за боклук. — Рутледж и шайката му! Боже мой! Обличат се като палячовци и вонят още по-лошо. Махни им значките и няма да са по-стока от лекетата, които гонят.
— Все пак са на наша страна — напомни му Нокс. — Не могат да работят на улицата по официални костюми.
Гамбоа поклати глава.
— Всичко е въпрос на приоритет. До един са пропаднали. Внедряват се в някоя шайка уж за малко и
