Шон се надяваше, че така ще спечели точка пред тези съдебни заседатели, които бяха гледали достатъчно холивудски филми, за да си представят съвсем картинно нещата, за които намекваше.
— Не — продължи той, — не съм съгласен с твърдението на прокурора, че Робин Пенроуз е мило и невинно момиче и, уверявам ви, когато наближи краят на това дело, вие ще мислите същото.
Шон отиде до масата си, за да им даде възможност да отдъхнат.
— А сега искам да повдигна един болезнен за мен въпрос. Мистър Лоуънстайн току-що се изправи пред вас и нарече клиентът ми чудовище.
Каза, без да разполага с никакво доказателство, че Чад Къртис е скрил трупа на евентуалната жертва, за да принуди обвинението да борави с косвени доказателства. Да оставим настрана факта, че иска от вас да повярвате, че моят клиент е достатъчно добре запознат с юридическите капани на едно дело, в което няма труп. Че е убил Робин Пенроуз в пристъп на ярост и след това е проявил достатъчно присъствие на духа и нужната правна култура, за да скрие тялото. Да оставим това, дами и господа. Засега. — Шон вдигна вежди при мисълта за този абсурд, след това се ядоса. — Но ще ви кажа кое няма да оставя! Призовавам мистър Лоуънстайн, тук и сега — той пристъпи заплашително към прокурора и го посочи с пръст, — вас, сър, да докажете твърденията си! Не само, че не сте в състояние да докажете смъртта на Робин Пенроуз, но дори не разполагате със свястно обяснение за мотива на моя клиент! — Шон извика, все още застанал пред Лоуънстайн. — Казахте на съдебните заседатели какво смятате да направите. Сега аз ще им кажа какво няма да направите! Вие, сър, няма да призовете нито един свидетел, който да потвърди, че е виждал Робин Пенроуз мъртва. Няма да призовете нито един свидетел, който да потвърди, че я е убил Чад Къртис. Или поне, че е искал да я убие. Защо? Защото, господин прокурор, Робин Пенроуз не е мъртва!
Шон отново закрачи към заседателите и остави Лоуънстайн да се поти в костюма си за хиляда и петстотин долара.
— А сега обърнете внимание на стратегията на обвинението. Прокурорът ви предупреди, че ще изслушате десетки близки и приятели на Робин, които ще ви кажат, че не са влизали във връзка с нея след като е била видяна с моя клиент. Освен това той обеща да призове служители от различни ведомства, които ще кажат същото. Защо ще направи това? За да се опита да ви убеди, че след като всичките тези хора не са виждали Робин след изчезването й, тя трябва да е мъртва. Това е абсурд! — Шон махна с ръка. — Аз разговарях с десетина души, които ми казаха, че са виждали и разговаряли с Робин Пенроуз след така нареченото нейно изчезване. Става дума за почтени свидетели, на които може да се вярва, и те ще потвърдят, че Робин е жива и че се крие поради свои лични причини. Може би всичко й е омръзнало. Може би е искала да започне нов живот някъде другаде. Четем за подобни неща в пресата всеки ден. Млад мъж изчезва от дома си и десет години по-късно се появява в някое малко градче в Тексас. А са го смятали за умрял.
Шон изгледа няколко от съдебните заседатели в очите.
— В състояние ли сте да изпратите едно момче — той посочи Чад — в затвора за цял живот, само защото областната прокуратура иска на всяка цена да спечели това дело?
Шон се приближи до масата и погледна бележките си. После отново се върна при съдебните заседатели. По погледите им разбра, че за момента са на негова страна.
— Зная, че всички вие искате да възтържествува справедливостта, така че ви моля за едно. Моля ви, да запазите непредубедеността си през цялото време, докато трае делото. В продължение на месец-два вие няма да слушате нищо друго, освен свидетелите на обвинението. Просто би било невъзможно да не започнете да си създавате мнение, преди защитата да получи възможност да изложи аргументите си, особено след като прокурорът е толкова опитен, колкото мистър Лоуънстайн.
Призовавам ви да не се оставяте да ви заблуди. Не правете прибързани заключения. Призовавам ви в името на справедливостта. И ако запазите непредубедеността си до самия край, убеден съм, че ще признаете Чад Къртис за невинен.
Глава деветнайсета
Когато Шон се прибра у дома си след съдебното заседание, телефонът звънеше.
— Миста Барет! — изкрещя островитянинът в ухото му. — Слънцето свети, а момичето си върви! К’во мислиш? Че ще увисне на едно място цял живот, за да може онзи де-тек-тив да я намери? К’во мислиш ти?!
— Все още не сме я открили, каубой — отвърна Шон. Не искаше да вдига самочувствието му. Ако такъв смахнат тип почувстваше, че наистина имат нужда от него, не се знаеше какво може да поиска.
— Може би не. Може би не. Но знам повече от тебе. Нали така?
Шон се засмя. Вероятно типът беше прав.
— Добре. Тогава ми кажи какво знаеш.
— Знам. Малката птичка Робин сега хвърчи на север към Голдън Гейт.
— В Сан Франциско ли е?
— Ха, ха, ха, ха! Американския Багдад!
Шон започваше да мрази този смях.
— Сан Франциско е доста голям град. Не можеш ли да ми кажеш нещо по-определено?
— Рибарския кей. Обича да похапва при Янки Клипър.
— Добре, може би ще опитам и там — каза Шон. След това реши да провери едно свое хрумване. — Между другото, много ми хареса червената ти корвета.
За първи път от другата страна на линията последва тишина. Разбра, че в Бейкърсфийлд е видял именно този тип. Беше негов ред да се засмее.
— Сега знам как изглеждаш. Видях те с момичето в колата.
Негърът не каза нищо още няколко секунди. След това проговори тихо, с леден глас:
— Значи си видял прекалено много.
Затвори, без да се смее.
Шаба се измъкна от телефонната кабина и намести тъмните си очила.
Затананика някакво старо реге и тънките плитки заподскачаха върху раменете му.
Когато стигна до пикапа, той извади от джоба си пистолет, наведе се към прозореца откъм шофьора и му го подаде, дърпайки главата му назад.
— Хубаво го пази, Хуупс. Време е да си разчистя сметките с Бъргър.
Шофьорът кимна и се усмихна, показвайки два златни кучешки зъба.
— Още едно бяло момче има нужда от бръснене — каза той.
Шаба тръгна нагоре по улицата, където бе паркирана корветата, заобиколи я отзад и спря за миг, колкото да изчисти някакво петънце от капака на багажника с долния край на ризата си. Отдръпна се, за да види по-добре дали е успял, мина отпред и отвори вратата. Обърна се с гръб към колата и се мушна в тясното пространство със задника напред, като запълни цялата седалка. Прибра първо единия, после другия крак, а темето му почти опря в ниския покрив.
Мушна ключа в стартера и колата замърка като огромна котка. Натисна съединителя и изключи от скорост. Остави мотора да поработи малко на празен ход, като от време на време форсираше, за да е готов да полети напред. Беше съвсем близо до централната градска част, така че нямаше как да не се появят ченгета.
Минаха само няколко минути и една патрулна кола спря на кръстовището пред него. Шаба включи на първа и настъпи газта. Корветата изрева и се понесе. Когато стигна светофара вече бе вдигнала близо сто.
Връхлетя по средата и рязко сви наляво, така че задните гуми поднесоха и колата се завъртя. Другите шофьори настъпиха спирачките, за да избегнат удара с този смахнат тип, качил се на такава мощна спортна кола. Корветата стигна бордюра и спря.
Шаба изпълзя навън и се изправи ухилен, с ръце на кръста, точно срещу ченгетата.
Шофьорът, Джино Делонг, полицай с десетгодишен стаж, видя огромния негър, който се хилеше край червената кола и изсумтя:
— По дяволите! Мирише ми на сериозна разправия. — След това кимна на Сис Марин, неговата
